МИНА МЕСЕЦ, МИНА ДВА

 След като в началото на март коронавирусът накъкли едва ли не целия свят и всички трябваше да се затворим по домовете си под  домашен арест, животът в читалището ни замря, както и на много други места. Но мина месец, мина два и се видя, че вирусът не е по-опасен от много други негови предшественици и ще трябва да се научим да живеем с него докато не се намери средство, което да го унищожава. 

   Макар и при спазване на противоепидемични мерки, от юни читалището ни възобнови дейността си що се отнася до библиотеката и танцовия ансамбъл. Танцьорите отново започнаха да се събират на репетиции, но нещо  важно им липсваше - участието във фестивали, съвместните пътувания, които бяха единствената награда за труда им. Затова ръководството предложи на танцьорите да се присъединят към една инициатива на ансамбъл "Мизия" от Плевен и танцова формация "Пъргавелче" от гр. Шумен да прекарат заедно няколко дни в началото на септември на брега на морето в Балчик. Ще спрем до тук с думите и ще дадем по-надолу възможност на снимките да разкажат останалото.

Снимки: Цветина Бамбова и Борислав Патарински

ЛЕВСКИ ОТСЯДА В КЪЩАТА НА ПОП МИХАЛ ВОЙНИКОВСКИ

 Важни събития в историята на Угърчин - 8

   В "Епопея на забравените" за бурните години на национално - освободителната борба Иван Вазов казва : "Народът порасте на няколко века"... Времена, неразривно свързани с името и делото на Васил Левски - Апостола на свободата.

   Не са много източниците, от които черпим информация за пребиваването на Левски в Угърчин. Но те изглеждат достатъчно достоверни. Това са основно спомените на двамата свещеници Петко поп Георгиев и Михал Войниковски, при които е отсядал Левски, когато е идвал в Угърчин. Спомените са достигнали до нас чрез техните внуци Георги Радоев и Иван Войников. Но тъй като и те вече не са живи, до записаното от Георги Радоев достигаме благодарение на това, че в читалището се намира пълния текст на книгата му "Из миналото на Угърчин" и течението на вестник "Друм"от 70-те и 80-те години на ХХ век, а записаното от учителя и общественика Иван Войников ни предостави неговият роднина писателят и режисьорът Павел Павлов.

   Георги Радоев  описва във в. "Друм" от 28.02.1976 г. разказаното от дядо му Петко поп Георгиев за идването на Левски в Угърчин и опита му да изгради революционен комитет.

   Било преди Петковден, не се споменава годината.  Двама калугери дошли на коне в Угърчин и казали, че идват от Троянския манастир да събират помощи. Настанили ги  в къщата на поп Михал Войниковски. И там, в присъствието и на  Петко поп Георгиев, единият от калугерите им казал, че е Васил Левски и истинската му цел е да основе революционен комитет в Угърчин. Двамата свещеници откликнали с готовност на предложението на Левски и се уговорили вечерта в къщата на Пеньо Патарински в края на Угърчин да поканят някои по-важни хора от селото, където да се учреди комитетът. Всичко се случило според уговорката, но на срещата двама долнокрайски чорбаджии се противопоставили на изграждането на комитета, опасявайки се от репресии на турците, станали и си тръгнали. Така те провалили изграждането на комитета. Левски обещал да дойде повторно и да изгради комитет, но не с такива "страхливи кръчмари". На следващия ден, на Петковден, Левски пял великолепно на литургията в църквата, но само двамата свещеници знаели кой е той. Угърчинци останали възхитени от русия калугер. 

   В спомените на поп Михал Войниковски, записани от учителя Иван Войников, е описана още една сцена от същия Петковден. След литургията при двамата свещеници и калугерите дотърчал беят и започнал да се оплаква на поп Михал от сина му, който набил едно турче. Поп Михал се завайкал, че и него самия бие, но че ще му даде разбере на този побойник. Почерпили бея едно кафе и той си тръгнал. Левски и другият калугер едва сдържали усмивките си при разигралата се сценка, но останали сериозни, като същински божии служители. Иван Войников неведнъж разказвал тази история, като изрично е подчертавал, че Дякона е нощувал в къщата на дядо му. В тези спомени е записано, че годината е 1872 г. Така е отбелязано и на паметната плоча, на мястото, където е била църквата, в която е служил Левски. Но Пламен Мяшков от Историческия музей в Ловеч счита, че годината не е тази, защото няма как Левски по това време на 1872 г. да е бил в Угърчин.

Снимка на центъра на Угърчин от 1940 г., на която се вижда и къщата/посочена със стрелката/ на свещеник Петко поп Георгиев, където неведнъж е отсядал Апостола.

  В приложението към книгата "Рой Пищова" авторът Петко Еков, един от наследниците на свещеник Петко поп Георгиев, пише, че Левски неведнъж е бил в Угърчин и е отсядал или в къщата на свещеника, или у друг доверен човек при когото поп Петко го е водил. В потвърждение на това, можем да посочим, че в романа "За свободата" от Стефан Дичев  има пасаж на стр. 419, в който  пише, че нарочен куриер е намерил Левски в Угърчин и му е предал писмо от поп Кръстьо. Освен това и в пълния текст на книгата "Из миналото на Угърчин" също пише, че Апостола неведнъж е бил в Угърчин. Иван Войников  разказвал, че Левски е имал среща и с бояджията Райко Горански, който се преселил от Тетевен в Угърчин и заедно със синовете си Христо и Аврам, отворили дюкян и боядисвали прежди. Под прикритието на на тази дейност те произвеждали патрони, с които снабдявали околните революционни комитети. Даскал Минко, а след него и даскал Иван Тодоров, и двамата от Троян, също се предполага, че са имали срещи с Левски в Угърчин. Кольо  Шапков пък разказва за среща в къщата на Владовци, на която, освен Левски, е бил и Димитър Пъшков, от когото по-късно Шапков вероятно научава за тази среща. Марин Кръстев в книгата "Дерманци. Бележки по историческото минало" пише, че при последното минаване на Левски през Дерманци дядо Стоян Тетевенски го изпроводил до угърчинското землище. Скоро след това Апостола бил заловен при Къкринското ханче.

   Левски и Угърчин. Не са много източниците, от които черпим информация за неговото пребиваване тук. Но и малкото запазени спомени, ни говорят за това, че този велик българин е имал свои доверени хора в Угърчин и дори да не успява да създаде комитет, той винаги е можел да намери тук подслон. А  близостта на Угърчин до революционната столица Ловеч вероятно често е налагала Левски да минава от тук, пътувайки по неговите комитетски дела. Освен това Угърчин по това време вече е имал над 3000 души население и е бил едно от най-големите населени места в района, което също не трябва да се пренебрегва като фактор, определящ интереса на Левски към Угърчин.

   Когато идва Освобождението на един от малкото останали живи най-близки съратници на Левски - Димитър Пъшков, са дадени безвъзмездно около 3000 дка земя в угърчинското  землище и по тази причина той неведнъж е идвал в Угърчин, а по-будни хора, като учителя Иван Войников, са го карали да разказва за Левски и съвместната им дейност. Иван Войников имал възможност да общува и запише спомените и на една от най-доверените укривателки на Левски в Ловеч Марийка Сиркова.

След като загубва и втория си съпруг, през 1904 г. тя се преселва при дъщеря си в Угърчин и живее тук до смъртта си през 1911 г. Учителят се сближава с възрастната вече жена и тя му разказва за онова паметно време, в което Апостола често е посещавал дома им в Ловеч. По-късно тези записки са предадени на Държавния архив в Ловеч. Чрез тези двама близки сподвижници на Васил Левски духът и споменът за неговото велико дело още дълги години живее в Угърчин. Жив е и днес.

Горе: Портрет на Васил Левски, рисуван от угърчинския художник Мариан Маринов