петък, 30 май 2014 г.

МАЙСКИ ПРАЗНИЦИ

 
По традиция през май е най-българският празник - празникът на нашата писменост и култура. По традиция през май са и абитуриентските балове. По традиция те се случиха и тази година  в Угърчин. Нетрадиционното беше предизборният фон, на който те се проведоха. Но борбите за Европарламента за щастие не се отразиха неблагоприятно на тези две чисто български събития. Тазгодишната програма за 24 май се изнесе в обновения читалищен салон. А новото сценично осветление показа своите възможности по време на две от танцовите изпълнения. Що се отнася до абитуриентите, можем със сигурност да кажем, че те събраха повече публика в центъра на Угърчин, отколкото всичките предизборни събрания, проведени през този месец. Свирките на лъскавите коли и струпалите се млади хора около паметника в центъра на Угърчин, не можаха да разтревожат гнездящите върху него щъркели. Те гледаха невъзмутимо на хорската суетня долу и от време на време потракваха с клюнове, знаейки, че утре всичко това вече ще е минало. Но ще остане незабравим спомен, запечатан в снимките на многобройните фотоапарати и телефони и в съзнанието на тези младежи, изправили се на  прага на нелек житейски път.


 

вторник, 20 май 2014 г.

СВАТБА ЗА ЧУДО И ПРИКАЗКИ

Сватбите в Угърчин през последните години станаха много рядко явление. През годината я се случи една сватба, я не. Това се дължи не само на демографската криза, но и на станалото популярно безбрачно съжителство. Затова, когато се разбра, че Петя и Влади от Угърчин ще правят сватба и то не каква да е, това се превърна в тема за разговор сред най-различни среди в града, а любопитството нарастваше с наближаване на датата 17 май. И ето, че тя се случи на тази дата. Сватба, каквато не е правена дори и в годините, когато те бяха много по-често явление. От снимките по-долу може да се добие известна представа за официалната церемония при подписването на гражданския брак в едно от обновените фоайета  на читалищната сграда и за ,,изтезанието", на което бяха подложени младоженците от фотографа и видеооператора по време на последвалата фотосесия, продължила близо час в центъра на Угърчин.
За втората част на сватбата, състояла се под специално наети шатри на басейна в Угърчин, няма да говорим, тъй като не сме били преки участници в нея, но със сигурност може да се каже, че тази сватба, със средствата, вложени в нея и начина, по който беше направена, се превърна едва ли не в културно събитие в града ни. През 20-те и 30-те години на ХХ век в Угърчин са се случвали по 4-5 сватби всяка неделя през зимния сезон. Днес се радваме на една за цялата година. Остава ни удовлетворението, че читалището ни осигури адекватни условия за провеждането на брачната церемония и съжалението, че това едва ли ще се повтори скоро.
 
 
 
Текст и снимки: Б.Патарински