ДВА ЮБИЛЕЯ
Преди близо 80 години, на 25 декември 1939 г., в столичния вестник „Вечер” излиза статия от тогавашния народен представител за нашия район Петър Думанов под заглавие „Село Угърчин - най-голямото българско село”.
В нея той разказва, че Угърчин има 10 000 души население и е най-голямото село в България. Жителите на Угърчин по това време отглеждат 30 000 крави, овце и кози и произвеждат по 200 000 кг сушени сливи годишно, а общината, състояща се от Угърчин и Драгана, има бюджет 4 500 000 лева. След като прави един обзор на активния обществен и стопански живот на селото, авторът в края на статията пише, че е време след Кнежа и Червен Бряг и Угърчин да бъде признат за град. Но минават още 30 години преди това да се случи.
 |
| Угърчин през 1940 г. |
Междувременно на 9 септември 1944 г., с участието на партизански съединения и части от българската армия, след навлизане на Съветската армия на наша територия, е свалено правителството, което до този момент е лоялен съюзник на хитлеристка Германия. Установява се управление на Отечествения фронт и страната ни започва война срещу доскорошните ни съюзници - германците. Започва и промяна на политическата система, която води до установяване на държавен социализъм за 45 години. Коренно се променя животът на една голяма част от населението в страната ни. Променя се и самият Угърчин.
След проведената колективизация и създаването на трудово- кооперативното земеделско стопанство, в което започва да навлиза и все повече земеделска техника, една част от хората от Угърчин, както и от много други села, ангажирани в земеделието, се ориентират към градовете и новооткриващите се промишлени предприятия, където и възнагражденията са по високи. Вследствие на това населението на Угърчин започва да намалява. За да се забави този процес местното партийно и административно ръководство започват да работят за разкриване на промишлена дейност в селото. През 1966-67 г. се откриват два цеха на ловешките предприятия „Велур” и „Тръбна мебел”. Имало е предложение да се изгради и завод за алуминиева дограма, но други надделяват в съревнованието за този атрактивен обект. ТПК „Георги Димитров” извършва редица услуги на населението, има и каучуков цех към нея. А „Наркооп” осъществява търговската дейност в Угърчин. През 1957 г. е открита и Машинно-тракторна станция, в която броят на механизаторите постепенно се увеличава. Започва използването на самолети при пръскането на посевите с препарати. През 40-те и 50-те години е имало и Държавно земеделско стопанство, което се е занимавало основно с отглеждането на фиданки на плодни дръвчета. По-късно е закрито, а в изградените за него сгради се настанява цех „Тръбна мебел”.
Откритата през 1908 г. болница разширява дейността си. В средата на 60-те години в нея има родилно и хирургическо отделение. Отделно има и поликлиника и няколко зъболекарски кабинети.
От 20-те до средата на 60-те години на ХХ век в Угърчин е имало три основни училища и непълна гимназия до 1944 г., която от есента на същата година става пълна. Закрито е обаче земеделското училище с двегодишен курс на обучение, просъществувало около 17 години. На свой ред през 1968 г. гимназията бива закрита и на нейно място е открито средно политехническо училище по автотранспорт за подготовка на професионални шофьори и автомонтьори/по-късно, през 1981 г., гимназията отново е открита/. От 30-те до началото на 60-те години в Угърчин броят на учениците е бил над 1200, като после започва да намалява с намаляване на населението.
От 30-те години на ХХ век до 1969 г., а и след това, върви строителство, което сериозно променя облика на Угърчин. Построени са много нови частни домове, изградени са и редица обществени обекти. През 1940 г. е завършена сградата на училище „Отец Паисий” и мостът на река Лепетура. Изграден е и първият електротрансформатор за електрифицирането на Угърчин. През 1948 г. е изграден още един етаж на сградата на гимназията, тъй като стаите не достигат да поберат всички ученици/имало е по пет паралелки от един клас/. През същата година е построена сградата на фурната и банята и втори етаж над бюфета между сградите на читалището и общината. А с дарения на хората е изграден паметникът на загиналите антифашисти, загиналите във Втората световна война и опълченците от Угърчин. През 50-те и 60-те години върви активно строителство на стопански сгради за нуждите на ТКЗС и МТС. През 1964 г. е обновен центърът на Угърчин и е построена двуетажна сграда за търговски цели. През втората половина на 60-те години се изгражда и лятно кино След 1957 г. за около десет години са изградени десетки километри водопровод и се извършва водоснабдяването на Угърчин. Работило се е основно на ръка като всички трудоспособни угърчинци, с доброволен труд, участват в прокарването на водопровода от землището на с. Голяма Желязна до Угърчин и в самото село. Около 1965 г. започва и първото асфалтиране на улици. В края на 60-те години започва строителството на нови халета за новооткритите производства, на голяма административна сграда в центъра на Угърчин и на детската градина.
Открити са редовни автобусни линии до Ловеч, Плевен и София. През 1967 г. е създадена и таксиметрова служба с 8 леки и 2 товарни автомобила.
Развива се активен обществен и културен живот от читалището и училищата с подкрепата на местната власт.
След всичко направено до този момент, през 1964 г. Угърчин е признат за село от градски тип, а на 27 август 1969 г., с Указ 828 на Президиума на Народното събрание, обнародван в бр. 68 на „Държавен вестник” от 29.08.1969 г., са признати 35 села, сред които и Угърчин, за градове. Във вестника пише, че указът се издава „По случай 25-годишнината от победата на социалистическата революция в България”. Населението на Угърчин към този момент е около 6000 жители. Кмет е Гачо Даков Герганов. Угърчин и Ябланица са новите градове в тогавашния Ловешки окръг, който се препокрива с днешната Ловешка област.
Почти две години по-късно, на 1 юли 1971 г., след проведени избори на 27.07.1971 г., се е състояла първата учредителна сесия на Градския народен съвет. В него влизат 40 съветници. Те полагат клетва в присъствието на членове на бюрото на Градския комитет на БКП, ръководството на БЗНС, началници на учреждения и предприятия и др. Избран е Изпълнителен комитет на Градския народен съвет от 7 души с председател Георги Ненов. Тъй като тогава общинската власт не се е деляла на законодателна и изпълнителна, Изпълнителният комитет на ГНС е бил и оперативният орган, който е осъществявал административното ръководство на Угърчин, а председателят му се е явявал едновременно и кмет на града. Избрани са и 5 комисии, които да подпомагат дейността на Изпълнителния комитет.
Дотук проследихме какво е направено в Угърчин през един 30-годишен период, предшестващ признаването му за град. В отделен материал ще се спрем на 50-годишния период след като Угърчин става град.
40 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ОБЩИНА УГЪРЧИНПреди 40 години по решение на тогавашното партийно и държавно ръководство на страната се образуват нови териториални структури, наречени селищни системи или общини, които обхващат по няколко села около един административен център, който обикновено е град. Самите общини са по-малки териториални единици в рамките на тогавашните окръзи. Една от тях в Ловешки окръг е и община Угърчин.
След проведени местни избори на 25.03.1979 г., на 28 март с.г. в салона на читалището в Угърчин е свикана първата учредителна сесия на новоизбрания Общински народен съвет. Той се е състоял от 95 общински съветници от всички населени места на общината. На тази сесия е избран Изпълнителен комитет от 11 човека с председател Георги Ненов, който изпълнява ролята и на кмет, тъй като тогава не е имало разделение на общинската власт на изпълнителна и законодателна.
Всички новоизбрани общински съветници са издигнати от името на Отечествения фронт. От тях 47 - членове на БКП, 17 - на БЗНС и 31 са безпартийни. 60 са мъже и 35 жени. На учредителната сесия са избрани и 6 комисии, които да подпомагат дейността на новия Общински народен съвет. Заседанията на съветниците са обикновено два пъти годишно - в началото на годината, когато се прави отчет за предходната година и се приема бюджетът за настоящата, и в средата на годината, когато се отчитат резултатите от полугодието и се набелязват мерки за изпълнение на приетите планове.
Водещата роля във всички дейности на територията на общината обаче, е на общинския комитет на БКП. Доминиращата роля на БКП като партия е заложена и в тогавашната конституция, макар да има още една партия - БЗНС. Затова без одобрението на общинския комитет на БКП нищо важно не може да се случи. Но въпреки това Общинският народен съвет и Изпълнителният му комитет не са бутафорни структури. Благодарение на тях партийните решения се превръщат в дела и те са в основата на реалния обществен и стопански живот на Угърчин по това време.
Освен общински съветници, на първата учредителна сесия полагат клетва 66 народни съветници в 11-те села, станали част от новата община Угърчин и 11 кметове на тези села. Избрани са и 11 окръжни съветници от общината ни, които стават членове на Окръжния народен съвет в Ловеч.
В състава на новообразуваната община, освен Угърчин, влизат селата Лесидрен, Кирчево, Катунец, Микре, Голец, Драгана, Сопот, Каленик, Соколово, Славщица, Орляне и махалите Киркова и Василковска. Населението на общината по това време наброява 14 996 жители. Тя е на пето място по този показател в Ловешки окръг.
Територията на община Угърчин при създаването й е 569 036 дка, а обработваемата земя - 156 281 дка. През 1979 г. в общината е произведена промишлена продукция за 23 174 000 лева и селскостопанска - за 10 580 000 лева. Малко над 2 000 000 лева са отделените през тази година пари за строителство.
През изминалите 40 години от тогава много събития дадоха своето отражение върху живота на хората в нашата община - едни за хубаво, други за лошо, но равносметката ще я направим в друга наша публикация, защото има какво да се напише и то не е малко.
За изготвянето на този материал са използвани материали от архива на общината, читалищния архив и публикации във в. „Друм” от 1979 г.
