Важни събития от историята на Угърчин - част 9
С тази публикация нарушаваме хронологията на важните събития от историята на Угърчин, които от няколко месеца отразяваме в поредица от материали в този блог. Позволяваме си това "нарушение", защото то е свързано с годишнина от две събития, които са свързани с читалището ни.
Преди 35 години, в края на октомври 1985 г., се случват две събития, които имат важно значение не само за читалището ни, но и за града ни като цяло. С Указ № 121 от 16.10.1985 г. на Окръжен народен съвет - Ловеч е дадено ново име на читалището ни и това е името на инициатора за създаването му през 1894 г. Вълчо Русковски. Поводът е 90-годишнината на читалището. Освен това читалището се настанява в нова голяма сграда с разгъната застроена площ 2000 кв. метра.
На тържеството при откриването на новата сграда кметът на общината и председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет - Угърчин Дако Рамчев обявява решението на Окръжния народен съвет за преименуване на читалището, а председателят на Окръжния народен съвет Георги Шарков прерязва трикольорната лента и обявява новата сграда за открита. На откриването присъства и угърчинецът Петър Балевски - първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Ловеч - човекът без чието активно участие нямаше да се случи изграждането на такъв голям културен дом в населено място като Угърчин. Поканен е и архитект Петко Еврев, проектирал сградата. Присъстват и други партийни и стопански ръководители от Угърчин и много граждани. Открита е художествена изложба от картини, дарени от художници от Ловеч и страната на читалището. Предприятия и организации от Угърчин също правят дарения на читалището. Освен това е открита и фотоизложба, отразяваща миналото и настоящето на Угърчин в снимки. На новата просторна сцена е представена премиерата на пиесата "Прозорецът" от Константин Илиев, изиграна от актьори от Ловешкия театър.
Във връзка с описаните по-горе събития ще ви разкажем и някои любопитни подробности около построяването на читалищната сграда и какво тя е представлявала към момента на откриването й.
В проекта, който започва да се реализира в средата на 70-те години, е записано, че това е културен дом и така се води в кадастъра и до днес. Въпреки големите си размери, в този културен дом не е отредено място за библиотека. Причината е, че се е предвиждало да се изгради и младежки дом, който да е свързан с културния дом от страната, където сега е мемориалът и в него да бъде библиотеката. Но до изграждането на младежкия дом не се стига, най-вече заради започналите дълбоки политически и икономически промени в страната през 1989 г. Този културен дом, в който се настани читалището ни, беше построен и като една втора сцена на Ловешкия театър и в първите години от функционирането му театърът често гостуваше със свои постановки. През 1990 г. тук Младен Пенков и големият български актьор Георги Калоянчев поставиха пиесата "Големанов" от Ст. Л. Костов и на 10 април 1990 г. я представиха пред угърчинската публика.
Сградата се отопляваше от парно, а за салона беше предвидена климатична инсталация - огромно съоръжение, инсталирано в приземния етаж, където беше и парния котел. Имаше и втори парен котел, който по тръби през площада отопляваше спортната зала. Днес тези съоръжения вече не работят. След като през 1991 г. беше спряно парното отопление на сградата по икономически причини, започнаха да се появяват течове от плоския покрив, най-вече след замръзвания през зимата. През 90-те години стана много трудно поддържането на сградата заради икономическия срив в страната. Положението започна да се променя след 2000 г., но едва през 2013-2014 г., след основен ремонт за около 900 000 лв. по една от европейските програми, читалищната сграда можеше да се използва пълноценно.
И още два любопитни факта. При строителството на културния дом в края на 70-те години възникнал проблем - трябвало да се положат огромни панели над читалищния салон, а в Ловешко нямало кран като за тях. Затова докарали чак от АЕЦ "Козлодуй". Шофьорът Доко Крайчев пък разказва, че когато копаели, за да бъде отлята бетонната основа на сградата, попаднали на други основи на сграда и те били на повече от 100 кв. метра площ. Намерили и дървени трупове, които изглеждали като овъглени, но отвътре дървесината била здрава. Никой тогава не се е замислил, че това може да е ценна археологическа находка. Просто изринали камъните от тези основи и ги изхвърлили край строящия се хранително-вкусов комбинат...
Интересно е също, че 16 октомври е не само датата, на която през 1985 г. е издаден указът на ОНС за преименуване на читалището, но това е и датата в съдебните регистри и Агенцията по вписванията, на която е регистриран първият учредителен протокол на читалището ни през 1894 г.
35 години - пренебрежимо малко време, ако вземем предвид колко хилядолетия тук са живели и градили хора, но за такъв градеж като културния читалищен дом заслужава да отдадем дължимото, както на човека, който го проектира - арх. Петко Еврев, така и на хората, които имат решителността да го осъществят - Петър Балевски, Георги Ненов и др., а също и десетките строители, които в продължение на десет години участват в изграждането му.
Текстове за снимките: На снимките може да видите сградата преди ремонта от 2013-14 г., основата на въртящата се сцена при изграждането й през 1978 г. и днешният изглед на читалищния дом отвън и отвътре.
Борислав ПАТАРИНСКИ
