Важни събития в историята на Угърчин - част 15,2
Прощална снимка с кмета Кюркчиев
1944 година
На 7 януари в Радювенската елия, на няколко километра западно от с. Радювене, се води най-тежкото сражение в района между войската и полицията и партизаните. Няколко стотин полицаи от 9-та ловна дружина и войници от 34-ти пехотен полк се опитват да обкръжат 28 партизани от Втора чета на отряд „Христо Кърпачев”. Не успяват, но в сражението, което се води и на следващия ден, половината партизани са избити. От Угърчин загиват Петко Патарински, Йото Курташев и Илия Шойков. Телата на Йото Курташев и Илия Шойков са докарани в Угърчин и хвърлени на площада пред общината, където населението, в това число и деца, е трябвало да минава и да ги види за назидание. Тялото на Петко Патарински е откарано в двора на Ловешкото околийско управление. Тази акция срещу партизаните за няколко месеца разстройва дейността им. Междувременно продължават арестите на техни помощници и поддръжници.
След появата в ефир на радиостанция „Христо Ботев”, която излъчвала на български език от Москва, копчетата на радиоапаратите са запечатани от властта с червен восък и е можело да се слуша само Радио София.
През 1943 и 1944 година някои угърчинци са ходели в еврейските лагери край шосето Микре – Ловеч, което евреите са строели, за да им продават храна срещу дрехи или парично заплащане. Евреи са докарвани и в Угърчин, за да работят при някои от богатите хора на Угърчин по конкретни поводи.
Атанас Коларов - Тасю продължава автобусните превози и с автобус „Опел Блиц”
От 1941 г. до септември 1944 г. по споразумение с германците на България са предадени за администриране и управление югославската част на Македония и части от Северна Гърция, където живее българско население. В ново присъединените територии са изпратени и български войскови части. В тези части служат и немалко угърчинци. В Македония те често имат сблъсъци с партизаните на Тито. От януари до юни 1944 г. четирима войници от Угърчин загиват в тези сражения.
На 12 юни на местността Голи рът, западно от Угърчин, вероятно след въздушен бой с английски или американски самолети, каца аварийно германски изтребител „Месершмит 109”. Много угърчинци отиват да видят самолета отблизо. Същият ден пилотът е прибран с германски лекомоторен самолет, а на следващия ден е откаран и изтребителят.
Изтребител „Месершмит 109” преди кацане
През юли зачестяват прелитанията на американски и английски бомбардировачи над Угърчин. Водят и въздушни битки с наши и германски изтребители. Пет-шест пъти в Угърчин вие сирената, обявявайки въздушна тревога. Около 20 юли, когато 10-15 бомбардировача прелитат над Угърчин, малко след това се чува силна експлозия източно от селото. Един от самолетите хвърля бомба, която се взривява в една нива.
След като на 22 юни 1941 г. Германия нахлува в Съветския съюз, до края на 1942 г. нейната армия успява да превземе голяма част от европейската му територия и редица ключови градове. Но от началото на 1943 г., след разгрома на германците при Сталинград, настъпва обрат и след няколко гигантски сражения, във всяко от които участват над милион войници и над хиляда танка и самолети, Червената армия започва да ги изтласква обратно, за да стигнат през лятото на 1944 г. до държавната граница. На 23 август е превзета Румъния и съветските войници излизат на брега на Дунав. Това дава кураж на противниците на прогерманското управление на България да се активизират.
Вършитба с вършачка, 1944 г.
През юли ръководството на партизанското движение в Плевенска област решава да премине към овладяване на по-големи населени места, в това число Ловеч и Плевен на един по-късен етап. Угърчин е трябвало да бъде овладян на 10 септември от ловешките, плевенските и червенобрежките партизани, ръководени от Петър Нешев Петровски. 40 угърчинци се е очаквало да се включат в акцията и след това да се присъединят към партизаните. Но заради последвалите събития акцията не се провежда.
На 15 юли в дома на адвоката Печо Терзиев е създаден нелегален комитет на Отечествения фронт.
На 5 септември Съветският съюз обявява война на България и войските му навлизат в страната ни без да срещнат съпротива. Става ясно, че дните на старото управление са преброени.
На 8 септември под командването на подпоручик Пеню Радойчев Първа ударна жандармерийска рота напуска Угърчин и тръгва към Плевен. Но още преди с. Дерманци, при река Вит, жандармеристите започват да се разпиляват, като главната им грижа е да се скрият от наближаващото възмездие на партизаните.
На 9 септември сутринта по радиото е обявено, че в София има ново правителство на Отечествения фронт. Партизаните и техните поддръжници започват да превземат властта по села и градове.
В Угърчин към 16.30 часа пред общината се събират няколко човека активисти на БРП/комунисти/ - Ботьо Миков, Васил Присадашки, Цачо Щръблев, Кольо Лалев и др. и влизат в общината въоръжени с една пушка и един револвер. Изпълняващият длъжността кмет Петко Вълчев Патарински и началникът на полицейския участък Цано Стоев Балевски, след кратък разговор, се оттеглят и предават властта в ръцете на представителите на Отечествения фронт. Обезоръжени са и 14 полицаи, намиращи се в двора на общината.
В полицейския участък са намерени три списъка на угърчинци, подписани от петима общински съветници. В единия е имало имената на 45 човека, които е трябвало да бъдат убити, в другия - на 75 човека за интерниране, а в третия е имало имената на 90 човека за наблюдение. Цано Балевски казал, че подпоручик Радойчев е настоявал хората за ликвидиране да му бъдат предадени, но Балевски отказал с аргумента, че няма заповед от прекия си началник.
Печо Терзиев е определен за временно изпълняващ длъжността на кмет, а Цачо Щръблев - за комендант.
Арестувани са някои от най-активните поддръжници на старата власт. С тържествено биене на църковната камбана е обявена смяната на властта. Идва краят на едно управление, срещу което в Угърчин е имало сериозна съпротива в периода 1941 -1944 г. 11 угърчинци загиват като партизани и ятаци, 60 са осъдените за политическа дейност, а 49 са интернираните в концентрационни и трудови лагери.
Вечерта на 9 септември площадът пред общината започва да се пълни с хора, научили за смяната на властта. Между тях се промъкват двама души, които влизат в общината. В тъмното и след две години нелегалност никой не разпознава в тях командира на партизанския отряд „Христо Кърпачев” Петър Нешев Петровски и партизанинът Нешо Царевски. Малко по-късно двамата излизат на балкона на общината и произнасят речи, в които обявяват, че е дошъл краят на досегашното управление и властта от тук нататък ще е на народа. Публично се обявява отмяна на полицейския час.
Снимка на двама съветски войници, преминали през Угърчин, 1944 г.
На 10 септември от новата власт пред общината е свикан митинг. Площадът е пълен с народ. Петър Петровски и Печо Терзиев произнасят речи, в които говорят за жертвите, дадени в борбата с досегашната власт и за светлото бъдеще пред народа. Организиран е народен съд за най-отявлените виновници за избиването на партизани и ятаци от Угърчин. На смърт са осъдени Никола Гачевски, Лазар Даков и полицаят Стойко Белутков. Присъдите са изпълнени вечерта на същия ден в местността Дадан. Стойко Белутков обаче остава жив, преструвайки се на убит и няколко месеца по-късно се предава на властта.
След смяната на властта България излиза от пакта с Германия и започва война с довчерашния съюзник. До 11 септември в Ловеч в новосъздадената 2-ра гвардейска дружина с командир Петър Петровски се записват 74 младежи и девойки от Угърчин. Част от тях участват в бойните действия срещу германците на територията на Югославия през есента на 1944 г. и зимата на 1945 г. Общо 186 са мобилизираните угърчинци за участие в завършващия етап на Втората световна война през 1944-1945 година на страната на съюзниците. Девет от тях загиват по бойните полета в Югославия и Унгария.
На 12 септември двама съветски офицери минават през Угърчин. Не е регистрирано друго присъствие на представители на Червената армия.
На 15 септември се открива пълна смесена гимназия с 600 ученици. Назначени са и нови учители, предимно от Угърчин. Някои от класовете на гимназията ползват стаи в читалището поради липса на помещения в централното училище. Земеделското училище е закрито.
В средата на септември при опит да избяга в Германия изчезва един от най-богатите хора на Угърчин - Илия Кочев. На 17 септември съдът го обявява за безследно изчезнал.
По същото време е заловен в Плевен и докаран в Угърчин подпоручик Пеню Радойчев. По-късно състав на Народния съд в Луковит го осъжда на смърт. На смърт е осъден и Кольо Петков Патарински, служил при подпоручик Радойчев и участвал при избиването на партизани и ятаци през 1943 - 1944 г.
Траурен митинг на 1 ноември 1944 г.
На 1 ноември в обща братска могила в центъра на Угърчин е извършено погребване на тленните останки на загиналите партизани и ятаци. На траурния митинг по този повод присъстват няколко хиляди души.
През декември в Угърчин се провежда голям протестен митинг срещу 4-то Постановление на Министерския съвет за освобождаване от отговорност на офицери, участвали в акции срещу партизаните.
1945 година
От 1 януари 1945 г. до 1 октомври 1946 г. кмет на Угърчин е Цачо Колев Щръблев.
На 27 януари 3400 угърчинци участват в митинг в с. Дерманци, организиран от БРП/к/ и други партии от ОФ срещу дейността на Г.М. Димитров /Гемето/ и привържениците му.
На 1 февруари в Угърчин са докарани група деца от Югославия, останали сираци, след като родителите им са загинали във войната срещу германците. Тук те са настанени за известно време в приемни семейства.
През март 38 човека основават кооперативна овцеферма с председател Йочо Присадашки.
На 18 април девет занаятчии и калфи от Угърчин обединяват инвентара си и създават първата в региона трудово-производителна кооперация. Наименуват я „Георги Димитров”.
През април в Угърчин е открито Държавно горско стопанство.
Моменти от първомайската манифестация 1945 г.
По случай Деня на труда на 1 май в Угърчин е организирана манифестация, която трае няколко часа и в нея вземат участие над 5000 души.
На 9 май вечерта в центъра на Угърчин се чува стрелба от автоматични и други оръжия и радостни викове. Множество хора са се събрали, за да отбележат края на най-кръвопролитната война в Европа.
Към централното училище в Угърчин е открит пансион за сираци и за деца, чиито родители нямат къщи в Угърчин, а също и за деца от съседните села, които учат тук.
На 18 ноември на проведените парламентарни избори гласуват 5686 угърчинци. От тях 150 подкрепят представителите на част от земеделците и някои други партии, всички останали гласуват за кандидатите на Отечествения фронт.
Създава се сдружение, което обединява всички занаятчии. Председател е Ганьо Шишков, а секретар - Димитър Цачев.
За написването на този материал са използвани пълният текст на книгата „Изминалото на Угърчин от Георги и Петко Радоеви, книгата „История на Угърчин” от Марин Мяшков, книгата „Книга за Угърчин и Присадашкия род” от Стоян Присадашки, книгата „Никога няма да ги забравим” от Марин Мящков, притурката „520 години с името Угърчин” на в. „Стремление” от 2005 г., брой 18 на в. „Друм” от 1988 г., сведение на Борис Сираков и др.
Борислав ПАТАРИНСКИ
