СЛЕД 100 ГОДИНИ НА БОЙНОТО ПОЛЕ В ДОЙРАН

По стъпките на полковник Пано Маринов на Кала Тепе и до бункера, който англичаните наричали «Окото на дявола»

От 16 до 19 септември 1918 г. на Дойранската позиция се провежда петата и последна битка от Дойранската епопея, пресъздадена в Троян на 15 септември 2018 г. За да почетат паметта на предците си, потомците на героите от Дойран от 22 до 24 септември посетиха местата на военните действия. Заедно с троянците имаше и двама представители на Угърчин - Колю Терзиев и Борислав Патарински. За пръв път пътуването беше без традиционната благословия на проф. Божидар Димитров в Националния исторически музей.

 

Най-напред групата се спря на съхраненото и възстановено гробище на 11-та пехотна македонска дивизия в граничното Ново село.

След това участниците в пътуването се поклониха пред гроба на полковник Каварналиев, намиращ се на малка височина вляво от пътя за Валандово на около 3-4 км след Дойран, срещу село Гьопчели. През месец юни 1913 г. в неравна битка с гърците полковник Константин Каварналиев спасява от изтребление населението на Кукуш и предотвратява превземането на Дойран. Ранен е в крака и по-късно умира от загуба на кръв. През 1916 г. 9-та плевенска дивизия издига върху гроба му седемметров паметник в чест на полковник Каварналиев. През 1966 г. паметникът е взривен по време на акция за унищожаване на български военни паметници в Югославия.

 

На 23 септември сутринта групата се отправи от Нови Дойран към Фердинандовата чешма, издигната в памет на загиналите герои от 34-ти пехотен троянски полк. За героизма на троянци говориха Христо Данов от Добродан и адв. Теодор Цачев от Тетевен. Пред чешмата бе поднесен венец на признателност от Община Троян и Общински съвет Троян, а също така бе прочетено обръщение на Донка Михайлова, кмет на Община Троян, към потомците на героите от Дойран.

От Фердинандовата чешма групата се изкачи на Кала Тепе. Тук до бункера, който англичаните наричат «Окото на дявола», наблюдателен пункт на полковник Пано Маринов, командир на 34-ти пехотен троянски полк, бе изслушана беседа за бойните действия през септември 1918 г. Тя бе изнесена от о.з. полковник Иван Павлевски, автор на книга за забравения героичен 58-ми пехотен полк, окомплектован с войници от троянско и свищовско. После до Фердинандовата чешма се състоя традиционния обяд с печена на шиш сланина и троянска сливова ракия.

На 24 септември бе осъществена среща с градоначалника на Дойран Анго Ангов, на когото бяха връчени подаръци от Община Троян, покана за участие в юбилейния празник на града, както и икона на Св. Илия, дарение от проф. Иван Гаврилов за едноименната църква. В църквата «Св. Илия» потомците на героите от Дойран запалиха свещи, за да почетат паметта им.

Текст: Васил РАДОЙЧЕВСКИ, снимки: Борислав ПАТАРИНСКИ
Стари Дойран, 2018

ЗАБАВНОТО ЛЯТО И УЧИЛИЩНИЯТ ЗВЪНЕЦ

Още преди да е дошла есента училищният звънец сложи край на веселото забавно лято за децата на Угърчин. Тази година то беше дълго с различни прояви. Започна през юни с второто издание на фестивала "Вярвай в чудеса". Продължи през целия юли и началото на август с детски забавления в читалището, главен организатор на които беше общината.Посетени бяха  зоопарка в Ловеч и басейна в Угърчин. Междувременно в лятната читалня в западния край на града също имаше редица прояви, организирани основно от Лазура Николова, но подкрепена, както от съседите си, така и от живеещите наблизо деца.

На 11 август децата от танцов ансамбъл "Фаворит" при читалището ни, заедно с по-големите танцьори, бяха заснети в 45-минутен филм за ансамбъла. Снимките бяха направени от екип на Старопланински събор "Балкан фолк" във Велико Търново, а филмът ще се излъчва по фолклорната телевизия "Родина ТВ" и интернет телевизията "Еврофолк".

На 25 август пред сградата на общината се проведе конкурс за красота, в който се включиха над 40 деца от Угърчин в три възрастови категории. Всички получиха награди от общината и поне за час се почувстваха специални, а многобройна публика от родители и любопитни възрастни ги аплодираше.

Но всяко лято е с преброени дни, дори и забавното. За децата, които влязоха в класните стаи, остава утехата, че догодина ще прибавят още преживелици в горещите летни месеци на Угърчин.

 

 

Снимки: Петя Кърджова

"БЯГАЙТЕ, ЛЕПЕТУРА ИДЕ!.."

50 години от най-голямото наводнение в Угърчин през ХХ век

   Угърчин, 27 август 1968 г. - горещ летен ден.  Пладне е. Слънцето сипе огън от ясното небе. Почти незабележимо се появяват облаци, които бързо се увеличават. Стават все по тъмни. Проехтяват гръмотевици и руква дъжд. Небето се отваря и изсипва небивало количество вода. Притъмняло е и стрелите на гръмотевиците още по-силно се открояват.
   След около час дъждът започва да отслабва и почти спира. Дори слънцето се опитва да се покаже иззад облаците. Река Лепетура спокойно си тече, въпреки влелите се в нея кални потоци от дъжда. Хората  се връщат към обичайните си занимания. Отминал е още един от пороите, които неведнъж са се случвали през живота им. Но не...
   От запад по течението на река Лепетура се чува далечен тътен който бързо приближава Угърчин. Някаква стихия със страшна сила троши и отнася всичко по пътя си. Когато стига до Угърчин хората виждат, че това е огромна водна маса с височина около 6 метра движеща се по коритото на реката. Първите изпречили й се къщи са пометени.  Достигайки до каменния мост водата изпълва свода му и прелива през шосето. Продължава да залива все повече къщи, отнасяйки оградите им. Хора и животни водят отчаяна борба за спасението си. Когато водата стига до река Каменица в края на Угърчин тя тръгва по нейното корито, разливайки се все по-нашироко. Няколко хиляди декара от долния край на Угърчин и околностите му се оказват под водата. За да се спасят много хора са се качили на таваните или покривите на залетите къщи. Но не всички имат късмет. По-надолу накратко ще ви разкажем за преживяното от Митьо Щрегарски, който тогава е бил на 20 години и е живеел в една от първите залети къщи.
   ...Първоначално се опитва да се скрие вкъщи, но водата просто отнася вратата и нахлува вътре. Опитва се да се задържи на прозореца. Брат му Петко и съпругата му Стоянка са се покачили на покрива на съседната стопанска постройка. Провикват се оттам: "Скачай Митко, скачай! Къщата се събаря!.."
    Хвърля се във водата и след него къщата рухва. Не може да плува.  Инстинктивно се хваща от нещо, което се оказва дюшек, но той започва да потъва. Сграбчва преминаваща край него греда и се понася по течението към моста. Рухва и постройката, върху която са брат му и жена му и те също са понесени от водите. Държейки се от гредата Митьо е наврян от водата под свода на моста, а после изхвърлен от налягането над водата и изпуска гредата. Падайки отново във водата се хваща от нещо, което се оказва бюфет. Бюфетът е с гърба си към водата и това му позволява да не потъне. Митьо се вкопчва в него и така изминава около километър, носен от водата, докато не съзира малко островче земя, на което с последни сили успява да се прехвърли...
   Брат му Петко също успява да се спаси, но жена му Стоянка става жертва на стихията.  Водата взема живота и на Цона Дойчинова Кулинска, на 94-годишната Гюла Мустафова Аджова и на Медиан Асанов Мехмедов, който е само на година и половина.
   С решение на Държавния съвет на НРБ скоро всички пострадали от наводнението са били обезщетени, но не толкова с пари, а с правото на вземат безплатно от магазините всичко онова, което им е отнесла стихията.
   Лепетура - това странно, нетипично име, останало от древността, на тази наша малка река, която лете често пресъхва, би могло да се преведе и като Добра обиколка или нещо, което е добро. За съжаление тя веднъж показа, че може да бъде и много лоша. Не че и друг път не е прииждала, но никога не е нанасяла такива поразии. "Бягайте, Лепетура иде!.."- са викли  хората в оня августовски ден преди 50 години. Дано не се случва да се чуе отново този вик.
   А в миналото е имало и други подобни бедствия в Угърчин, но причинени от река Каменица.
   Преди 130 години през пролетта на 1888 г. три дни и три нощи валял дъжд. Река Каменица заляла цялата Бамбовска махала/тогава реката е течала от западната страна на тази махала и почти през центъра на Угърчин/ и били отнесени от водата 17 човека.
   През  месец май 1897 г. и на църковния празник Свети Дух два пъти е наводняван Угърчин. Отново Бамбовската махала и къщите по течението на реката са били под водата. Рухнала къщата и на известния свещеник Петко поп Георгиев. , но за жертви не се разказва.
   И през следващата  1898 г. имало голямо наводнение в началото на август, което унищожило и голя ма част от реколтата.
   Преди малко повече от десет години Каменица отново придойде и някои къщи от Бамбовската махала бяха залети, но след корекцията на коритото на реката в края на 20-те години на ХХ век, тя вече не е нанасяла такива големи поражения.

 На снимките: Обичаен августовски изглед от река Лепетура.
   Корекцията на р. Каменица в края на 20-те години на ХХ век.
За написването на този материал са използвани разказ на Митьо Щрегарски и пълния текст на книгата "Из миналото на Угърчин" от Георги и Петко Радоеви. Не разполагаме със снимки от самото наводнение.