Важни събития в историята на Угърчин - част 10
След 482 години на мъки и стонове вековни, както е писал поетът, през 1878 г. на картата на Европа отново се появява България, а българите поемат съдбата ѝ в собствените си ръце. Орязана, част от нея все още васална на довчерашния господар, но България вече я има. Освободителната война и всичко онова, което следва след нея променя коренно живота на хората. Угърчин не прави изключение.
Вече стана дума, че нямаме много информация какво точно се е случило през 1878 г. в Угърчин. Не се знае кога, но тук сигурно е дошла или поне е преминала руска войскова част. Все пак по това време Угърчин е едно от най-големите села в района. Това, и очакванията за възмездие за тормоза над българите тук, вероятно е накарало жителите на турското село Махала Угърчин да напуснат района. Първият кмет на освободения Угърчин Пело поп Михайлов съзира възможност да бъдат изкупени много изгодно земите на напускащите турци. А по онова време в голямото угърчинско землище е имало 32 турски чифлика. Колко от тази земя той успява да изкупи не е ясно, но е факт, че и до днес една немалка част от общинската земя е придобита тогава.
Портрет на първия кмет на Угърчин Пело поп Михайлов, рисуван от арх. Влад Владов.
През първата свободна учебна година /1878-79/ за учител в Угърчин идва ученикът на Петко Рачов Славейков, 17-годишният Радой Сираков. След неговото учителствуване тук образованието тръгва по нов път. А през 1881 г. в горния и долния край на Угърчин са построени две нови училища с по пет стаи.
През 1881 година е изградена и нова църква, след като през 1876 г. предишната е разрушена от преминал от тук башибозук от с. Бежаново, участвал в потушаване на Новоселското въстание. Новият църковен храм вече има и камбанария, а камбаната, отлята в Неврокоп/Гоце Делчев/, е дарение от Дико Чернев.
От 1880 до 1883 г. с. Дерманци е било център на околия, в която е влизал и Угърчин. Според църковни книжа и Луковит е бил част от Дерманска околия.
През пролетта на 1883 г. в Угърчин станало голямо наводнение. След като три дни и три нощи валял дъжд река Каменица заляла Бамбовската махала и 17 души били отнесени от стихията. Четиринадесет години по-късно от 15 май до края на юни 1897 г. паднали незапомнено количество валежи и Каменица два пъти заливала Бамбовската махала и къщите по поречието ѝ. Голямо наводнение имало и през следващата 1898 година на 1,2 и 3 август. През онези години Каменица е течала много по-близо до центъра на Угърчин, и затова е причинявала такива щети. По-късно е направена корекция на коритото ѝ и така реката до голяма степен е била "укротена".
След Съединението на България на 6 септември 1885 г. в избухналата Сръбско-българска война участват и угърчинци, но засега не се знае точния им брой. Шестима от тях загиват в боевете и оставят костите си при Цариброд, Пирот, Сливница и Драгоман.
През 1889 г. по инициатива на учители е открита първата библиотека в Угърчин с около 300 тома книги, а пет години по-късно, през есента на 1894 г., пак по инициатива на учители - Вълчо Русковски и Георги Стоянов, се създава и читалището. За начало на дейността му се счита поставената от Вълчо Русковски и още няколко млади учители пиеса "Руска" от Иван Вазов, която е изиграна два пъти пред угърчинската публика.
През 1894 г. е построена нова двуетажна училищна сграда с 18 стаи в центъра на Угърчин, където до 1932 г. се помещава и читалището.
1894-та е последната година от дългото управление на кмета Пело поп Михайлов, който е бил и народен представител. Той бил стамболовист, познавал се е лично със Стефан Стамболов и с края на управлението на Стамболов като министър председател, идва и края на управлението на Пело поп Михайлов. По това време политическите страсти са били нажежени, често в Угърчин са се свиквали митинги срещу стамболовото управление. За да участват в тях някои хора са оставяли и добитъка си на нивите, когато чуели биенето на камбаната.
През 1896 г. започва строителството на шосето за Ловеч, но то не е било по сегашното трасе. Бил избран по-пряк маршрут покрай Бальовското езеро в посока Радювене - Ловеч. Подобно е било трасето и на стар римски път. До началото на 30-те години на XX век са били изградени около 6-7 километра, но по-късно е възприет сегашния маршрут и работите по това шосе са прекратени. През 1896 година е построен и първият стабилен мост на река Каменица. Нарекли го Железния, защото върху каменните основи положили железни панели.
Железния мост - снимка от 1918 г.Последните 22 години от XIX век в историята на Угърчин са твърде различни от предхождащите ги не само години, но и столетия на чуждо владичество и подтисничество. И промяната е не толкова в бита и благосъстоянието на хората, а в усещането, че вече не си работен добитък на някого, който се смята за по-висш от теб само защото е от друг етнос и друга вяра. Трудни стъпки по един нов път в очакване на нещо по-добро.
По пълния текст на книгата "Из миналото на Угърчин", притурката на в. "Стремление" от 2005 г. "520 години с името Угърчин" и юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г.
