На 25 декември 1874 г. в Угърчин в семейството на Кольо Русковски се ражда син. Наименуват го Вълчо. Семейството е състоятелно. Вълчо израства като умно момче, с чувствителна душа и жаден за наука. Основното си образование завършва в Угърчин.
След това баща му го изпраща да учи в Свищов, мечтаейки синът му да се издигне, да развие кариера и да стане богат и проспериращ човек. Но Русковски попада сред съученици и учители, някои от които са привърженици на току-що създадената от Димитър Благоев Българска работническа социалдемократическа партия. Социалистическите идеи го пленяват, но и отклоняват от предначертания от баща му път. Времето е бурно. Както пише Ботьо Пейчевски, с начетеността си по литературни и обществени въпроси и с буйния си нрав Вълчо Русковски е правил впечатление на другарите си и учителите.
За три години Русковски сменя училищата в три града - Свищов, Лом и Кюстендил. Навсякъде, заради своите качества, той се утвърждава като естествен лидер на всички ученически инициативи и организации. През 1893 г. в Лом той издава и първата си книга ,,Начало", която съдържа един битов разказ, едно описание на угърчинско хоро и осем стихотворения. Това е първата печатна книга, издадена от угърчински автор.
През 1894 г. Русковски завършва Педагогическото училище в Кюстендил и през есента на същата година е назаначен на работа, заедно с още няколко млади учители, в току-що построеното училище в центъра на Угърчин.
Скоро на едно събрание в училището той поставя пред угърчинци въпроса за създаването на читалище в Угърчин. Не само го поставя, но се захваща и за работа. Заедно с няколко свои колеги учители и по-будни младежи от Угърчин поставят пиесата ,,Руска" от Иван Вазов. Русковски играе в ролята на Руска, защото по това време все още е било недопустимо жени да участват в такива представления. Пиесата е представена с успех и дълго се коментира след това. В същото време Русковски продължава да се занимава и с политическа дейност. Често в Угърчин са се свиквали митинги по различни поводи, в които той активно участва.
Заради тази му дейност през следващата учебна година той е преместен на работа в с.Торос, след това в с. Тодоричене. И на двете места е инициатор за създаване на местни читалища. Следват нови премествания - гр.Ловеч, с. Геленджик - Добричко, гр. Пловдив, отново Угърчин и др. В Ловеч и Луковит е инициатор за създаването на учителските организации там. Често попада и в полицията, където бива бит нееднократно за политическите си прояви.
При второто си идване в Угърчин баща му отказва да го приеме в къщата си и Русковски живее на квартира. След пореден побой с пясъчни торбички в полицията Русковски заболява тежко и умира в Угърчин на 18 февруари 1903 г. ненавършил 29 години. Оставя след себе си млада жена с невръстен син и траен спомен за своята разностранна обществена и политическа дейност навсякъде, където е пребивавал. Оставя и няколко книги: ,,Начало" - 1893 г., ,,Свободни песни" - 1897 г., ,,Сцени из живота" и ,,Старата и Новата година"- 1899 г.
Сътрудничил е на списанията ,,Мисъл", ,,Литературен преглед", ,,Ново време", ,,Право дело" и др. Негови стихотворения са поместени в сборниците на Георги Бакалов ,,Лъчите на поезията" - 1901 г. и ,,Към свобода" - 1902 г. под псевдонима В. Бодрин.
