110 ГОДИНИ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

 ДОСТОЙНО УЧАСТИЕ НА УГЪРЧИНЦИ ВЪВ ВОЙНАТА ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ

   110 години изминаха от Балканската война. В нея България положи героични усилия да си върне отнетите от Берлинския конгрес територии, заселени с етнически българи. Българската армия в тази война разгроми войските на Османската империя, която 500 години владя с огън и меч българските земи. Своя заслуга за победата имат и войниците от Угърчин, участвали под командването на угърчинеца генерал Радой Сираков в едни от най-тежките сражения на войната. 70 от тези угърчинци оставиха костите си по бойните полета на Балканската и последвалата я Междусъюзническа война.

Днес публикуваме документален разказ за боевете при Булаир. Написан е от угърчинеца Цачо Вълчев Шойков преди 35 години и е поместен в бр. 15 и 16 на в. "Друм" от 1988 г.

НА БУЛАИРСКИТЕ ПОЗИЦИИ

   Събота 26 януари 1913 г. Су,ров студ сковаваше земята. Части от 9-та Плевенска пехотна дивизия заемаха хребетите, североизточно от Булаир. Между тях бяха 16-ти Ловчански, 34-ти Троянски, 33-ти Свищовски, 41-ви, 42-ри и 4-ти Плевенски полкове. В първите два се числяха угърчинците.

   Бойците от няколко нощи не бяха спали. Те чакаха сигнала за атака. Премръзнали и посинели те бодърстваха, изпълнени с решителност за победа.

   Булаирският турски корпус беше подготвил отбраната си. Силен източен вятър тласкаше гъсти облаци от морето. На позициите се стелеше непрогледна тъмнина. Неприятелските кораби извършваха десант. От тях се изсипваха пресните сили на противника - 93-ти 96-ти мюртебни полкове. Тяхната артилерия откри ураганен огън. Пехотните ѝ части запълзяха към Серпан тепе. Като използваха лошата видимост те се промъкваха към нашите окопи.

   - Тури ножа! - проехтя команда сред българите.

   Жестока и неравна битка се захващаше. Вражата корабна артилерия подпали града. Взривиха се складовете с боеприпаси.

   Противникът упорито настъпваше. Нашите части се хвърлиха във вихрена атака. Всред тях ечеше гласът на командира на 9-та Плевенска пехотна дивизия - генерал Радой Сираков:

   - Напред български соколи! Забивайте ножовете си във вражите гърди! Бийте вековния враг! Отблъснете го назад! Повалете го! От тук по този път между тия две морета  е нахлул преди 500 години, за да ни пороби. От тук иска отново да навлезе, за да си възвърне загубеното...  

   Генералът беше облечен във войнишки шинел с ботуши, подгизнали в кал и сняг, със загрубяло мургаво лице. Той се носеше тъй просто, тъй скромно, щото ако не се вгледаше човек в пагоните му, би помислил, че има до себе си обикновен боец.

   Българските войници, увлечени от примера на своите командири, не се спряха пред градушката от куршуми и кръв. Наоколо смъртта лудо играеше своя вихрен танц. Командирът на дивизията зовеше:

   - Юнаци, смело напред, нито крачка назад!

   - Напред, на нож! - отекваше неговата команда чрез устата на полковите, дружинните и взводните командири.

   Бойците атакуваха по-уверено. Фронтоваците като вихрушка се хвърляха срещу врага. Лице срещу лице, щик срещу щик, гърди срещу гърди.

   Турците започнаха панически да отстъпват пред вида на тези сурови брадясали мъже с твърда и отмерена крачка, със здраво стиснати манлихери, с натъкнати ножове на тях, с продрани и овехтели шинели, но с искрящи очи. Те връхлитаха като буйни орляци от далечни степи.

   Духът беше по-силен от материята. Взводните водеха бойците си със саби и револвери в ръце. Един от тях, голобрад момък - кандидат офицер - запя "Шуми Марица", но падна пронизан.

   - След мен, напред на нож! - извика едър подофицер, застанал на мястото на загиналия. В неговата мазолеста ръка, изкривена от тежък труд, с изпочупени нокти, блестеше нож.

   - Ура-а, на нож! - се втурнаха неудържимо с яростни викове войниците от 9-га Плевенска...

   През цялото време на тези кръвопролитни, жестоки боеве генерал Сираков беше всред своите храбреци. Ръководеше, насърчаваше.

   Турските табори приближаваха с нова буйна вълна. Тогава генералът се изправи с цял ръст  от командния пункт и се провикна:

   - Напред момци! Напред орли мои! Победата е близка!

   Противникът бе спрян, но но другия ден окопитен контраатакува. Две наши подвижни полеви болници бяха заловени. Турските офицери заповядват да се насекат на парчета пленените пред Шаркьой ранени български бойци. Озверелите турски войници подлагат на сеч и местното население, посрещнало гостоприемно своите освободители. Турската жестокост няма равна на себе си. Потоци от кръв обагриха подстъпите на града. Варварско клане... Обезобразени трупове, глави, ръце и крака се валяха наоколо и ставаха храна на псета и гарвани.

   На третия ден, 28 януари, по обяд противниковите войски бяха обградени от дошлите наши подкрепления. Изпаднал в панически страх от възмездието жестокият командир на 10-ти турски корпус заповядва отстъпление. Таборите се товарят обратно на корабите.

   Нашите фронтоваци ликуваха... Те хвърляха шапки и манерки към небето, викаха до прегракване "Ура" и носеха на ръце любимите си командири.

   После пред строя на оцелелите застана генерал Сираков:

   - Юнаци, в Булаирските боеве по ликвидиране на десанта на Шаркьой вие проявихте чудеса от храброст. Вие победихте пет пъти по-многобройния противник. Всички бяхте герои! Мнозина от вашите другари не ще се завърнат никога по бащините къщи. Техният величав подвиг ще живее вечно в сърцата на всеки българин през всички времена.

   - Ура-а! Да живее България! - отвърнаха бойците.

   - Ура-а! Да живее генерал Сираков! - викаха с всичка сила фронтоваците от 9-та пехотна дивизия: Ловчанци, Троянци, Свищовци, Плевенци и Угърчинци...

Текстове за снимките:

1. Генерал Радой Сираков

2. Мемориалът на загиналите угърчинци във войните за национално обединение на България

ЛЯТОТО - КУЛТУРНА ХРОНИКА

Есента дойде. Слънцето все още приятно припича и това ни кара да обърнем поглед към отминалото лято и някои събития от последните три месеца, които не сме отразили досега в в традиционната ни хроника. 

Лятото и тази година при нас не беше време за почивка. Особено месец юли, когато читалището ни отново стана домакин на поредното забавно лято за децата на Угърчин. Инициатива, която се провежда със сериозната подкрепа на общината. Три момичета - Петя Кърджова, Цветина Бамбова и Йорданка Вълчева  близо месец всеки делничен ден оргонизираха забавни игри, в които се включваха по около 50  деца. Освен в читалището, децата бяха на игрището до басейна в Угърчин, бяха и на самия басейн, а също посетиха парк за увеселителни игри в София.

Отново през юли с подкрепата на общината в петъчните вечери в читалищния салон се осъществиха по две кинопрожекции за деца и възрастни. Една от кинопрожекциите се състоя на открито в градината пред бившето училище по автотранспорт.

През цялото лято читалищната библиотека работи, за да могат и децата да вземат книги от предписаната им в училище литература.

Хрониката ни ще завърши с един от първите есенни дни. В слънчевия, почти летен, 24-ти септември се състоя поредното издание на кулинарния фестивал "Всички на мегдана", организиран от местната инициативна група "Троян, Априлци, Угърчин" и читалището ни. Пред угърчинци бяха представени традиционни ястия, както от Угърчин, така и от Лесидрен, Каленик и Драгана, а местният пчелар Тотьо Влахов представи своята продукция и увлекателно разказа за уникалните качества на угърчинския мед. Не мина  без приготвената от Мирчо Моновски Пъльовска яхния. Танцьорите ни също по традиция взеха участие във фестивала.