събота, 24 януари 2015 г.

БАРАБАНЪТ, РАДИОТОЧКАТА, ФЕЙСБУК

Глашатаят Гачо Ганкин и даскалиците... Кмет на бял кон с микрофон... „Концертите по желание“... Клюкарките и оптичният кабел... 

Преди около година разказахме електронно тук за съобщителните средства на територията на  Угърчин в миналото. Дълги години за оповестяване на важни случки и събития били използвани камбаните на църквата и на училището, а също така щатният глашатай към общината със своя барабан. Допреди тридесетина години камбаната се биеше ежедневно в 7 часа сутринта и в 16 след обед, но тази традиция остана в миналото. Днес църковната камбана все още известява най-важните християнски празници или когато почине човек.  С изграждането на радиомрежата в Угърчин през 1951 - 52 г., останал в миналото и гласът на глашатая. Само най-възрастните угърчинци все още си спомнят за Стойчо Барабанджията и нещатния  му конкурент Гачо Ганкин.

За разлика от Скачката, Гачо не е бил твърде силен в главата и често правел двусмислени съобщения.  Обществените изяви на общинския служител Гачо разсмивали угърчинци с искрящата си глупост... Като това например от края на 30-те години:
,,Съобщава се!.. Довечера даскалиците ще дават ,,Под моста" с весела част. Отпред - 2 лева, отзад - 1 лев, откраки - 50 стотинки... Съобщава се!.." Всъщност ставало дума за представяне на театрална пиеса в читалището с така наречената весела част и какви са цените на билетите в салона. Тогавашните читалищни деятели били наясно с ефекта, който предизвикват подобни съобщения сред публиката и... И нарочно поощрявали Гачо Ганкин да тръби повече „рекламни съобщения“. Така привличали повече хора на представлението. Редно е да се знае, че общинският глашатай Гачо Ганкин бил герой-ветеран от Европейските войни. Бил раняван на фронта, там получил и ордените, с които често се кичел по празници... От ужасите на бойното поле обаче придобил и кроткото малоумие, което пък хич не е толкова смешно. Останал с добрина и ведрост в паметта на хората.
Акварелни рисунки: Чудомир

Копирайки опита на Съветския съюз, в  края на 40-те и началото на 50-години на ХХ век, във всички населени места в България започва изграждането на кабелна радиомрежа, като в домовете на хората се монтират така наречените радиоточки - високоговорител в бакелитова кутия с копче са усилване и намаляване на звука. Освен за чисто пропагандни цели, радиомрежата е била изградена и за оповестяване на населението при бедствия или по време на война. Опасността от Трета световна ядрена война тогава е била много реална. В Угърчин радиомрежата се изгражда за около две години, като се обхващат домовете на над осем хиляди души.
В една стая в сградата на общината, където по това време се е помещавала и пощата, е монтирана необходимата апаратура, състояща се от няколко  лампови радиошкафа. В съседна стая е оборудвано студио за радиопрограмния ръководител с микрофон и грамофон, а стените са звукоизолирани с плат. От 5 часа сутринта до 22 часа вечерта в домовете на угърчинци в продължение на десетки години звучи програмата на БНР.

А сутрин и вечер, преди и след работно време, се правят и местни радиопредавания. През 50-те години например, често сутрин в 7 часа  на бял кон е пристигал прдседателят на ТКЗС Печо Терзиев... Връзвал коня пред общината и заставал пред микрофона. Той съобщавал на хилядите кооператори какво ще се работи през деня,  поздравявал първенците в труда от предния ден и  порицавал тези, които не са се справили с работата. А вечер, освен предавания на сериозни теми, се е отделяло и немалко време за музикални поздравления. Всеки желаещ да се чуе неговият поздрав по ,,точката" е трябвало преди това да отиде до радиоуредбата в общината, да напише поздравлението на специална бланка и заплати минимална такса според броя на думите. Особено популярни са били тези ,,концерти по желание" през 50-те и 60-те години, преди телевизията да навлезе масово в домовете на хората.

В началото на 70-те години в Угърчин е построена нова пощенска сграда, където е преместена и радиоуредбата. Монтирана е по-нова апаратура, обзаведено е и ново студио за радио програмния ръководител. Дълги години като такива работят Дочо Гочевски и Стойна Патаринска. Последният щатен радиопрограмен ръководител е Николина Груева. Длъжността е закрита през 1993 г. През всичките тези години радиовъзелът в Угърчин е заемал важно място в ,,информационното пространство" на угърчинци. То постепенно започва да се стеснява от телевизията, а през последните години и от интернет.
Радиовъзелът все още съществува , макар и с намалели абанати. След приватизацията на БТК той премина към общината. Служители на общината от време на време правят по някое съобщение, а в останалото време се излъчва програма ,,Хоризонт" на БНР. 
„Тонмайстор“ – радиоточката от годините на НРБ

През последните години все по- популярно средство за информация и  комуникация и в Угърчин става глобалната спътникова мрежа Интернет като най-много се използват възможностите за общуване чрез Фейсбук. Тази мрежа даде възможност на угърчинци да се информират и общуват, дори да се намират в различни места на планетата, било в САЩ, Австралия или Южна Африка.
Всъщност клюкарският вариант на Фейсбук съществува от векове, но преди той е функционирал само като локална мрежа от клюкарки в дадено населено място... Днес човек няма нужда от невестарки из махалата, а сам си е клюкарка... Може да пише гордо и собственоръчно каквото си иска и да показва свои снимки буквално на целия свят. Само дето стана по-трудно да се разграничи истината от измислицата в заливащата ни от Мрежата лавина от информация.

Над сто са потребителите на Интернет в Угърчин в момента и постоянно се увеличават.  Сред младите хора тук, както и навсякъде, присъствието в Мрежата е вече нещо много повече от стремеж към информация. Да си във виртуалното пространство на Интернет за мнозина е и нещо като дрога от която имат нужда едва ли не ежечасно. Дано с времето не допуснем виртуалната реалност да стане по-важна от реалния живот. Защото на два пъти за две години природата ни остави без ток в Угърчин за повече от 24 часа. И тогава оглушахме и ослепяхме и се прекъсна връзката с целия останал свят. Всичко доверихме на спътниковите връзки. Но по време на такива бедствия или на война лесно може да ги загубим. Затова не е добре да изоставяме и някои по-стари и примитивни средства за общуване, като например местната радиомрежа. Защото ако се захрани от агрегат , по нея мнозина биха били информирани за някакво бедствие и би бил спасен не един човешки живот.

Всички се нуждаем ежедневно от информация и възможности да общуваме помежду си. Затова в момента в Угърчин се монтира и оптичен кабел, който постепенно ще даде достъп на всички желаещи до високоскоростен Интернет. Но дано не стигнем дотам, седейки един до друг, да общуваме обаче само чрез смартфоните си... Тогава ни барабанът, ни камбаната или клюкарките биха спасили обикновеното човешко общуване.

Борислав ПАТАРИНСКИ

вторник, 13 януари 2015 г.

ДУХОВЕ В БУТИЛКА ЛИМОНАДА

Стара лимонадена бутилка със странна форма бе намерена неотдавна на един таван в Угърчин. Сплескана в горния си край и със стъклено топче вместо обичайната запушалка. На видно място върху бутилката има надпис: ,,СОДО-ЛИМОНАДЕНА ФАБРИКА ,,БЪДАЩНОСТЪ" УГЪРЧИНЪ".
Малцина са живите угърчинци, които си спомнят тези бутилки, използвани преди повече от 70 години в Угърчин за бутилиране на лимонада. Малцина са и тези, които си спомнят дългата къща срещу училището, в долния край на града, където се е намирала въпросната содо-лимонадена фабрика.
Намирането на бутилката от лимонада ,,БЪДАЩНОСТЪ" ни връща към събития в Угърчин и Ловеч отпреди 70 години. Събития, свързани с едни от най-богатите хора в Угърчин - фамилията на Кочо Илиев. Не е известно точно откога Кочо Илиев се е захванал с производството на лимонада в тези необичайни бутилки. Но бизнесът му е вървял сравнително добре дори през военните 1941 - 44 години. Синът на Кочо, Илия,  също се включил постепенно в тази работа. Прооизводството на лимонада обаче не е била единствената дейност, с която са се занимавали баща и син.
През първата половина на 40-те години при Илия често се отбивал адвокатът Печо Терзиев, за да играят карти с други техни познати. Терзиев обаче е поддържал връзка с представители на забранената Българска работническа партия/комунисти/ и с партизаните. Той използвал посещенията си при Илия Кочев, който бил близък до тогавашната власт, за да набавя информация за евентуални акции срещу партизаните или тайните им поддръжници в Угърчин.
Това продължило до лятото на 1944 г., когато войната достигнала българските граници. На 5 септември съветските войски навлезли в България, а на 9 септември партизаните слезли от Балкана и установили властта на Отечествения фронт. Започвала една от най-големите промени в българското общество през ХХ век. Поддръжниците на предишната власт изпаднали в немилост. Най-отявлените били разстреляни, а други осъдени на затвор.
Между 15 и 20 септември 1944 г. Илия Кочев изчезнал от Угърчин и повече никой не го видял. По късно близките му се изселили в Ловеч. А на 15 ноември 1945 г. Ловешкият областен съд официално обявил Илия Кочев Илиев за безследно изчезнал...
 Легендата говори за опит на Илия Кочев да избяга в Германия между 15 и 20 септември 1944 г. За целта той бил платил на летец от самолетостроителната фабрика  в Ловеч да го откара със самолет дотам. Но неговият партнъор по карти Печо Терзиев, който по това време бил назаначен в милицията в Ловеч, разбрал за намерението на Илия Кочев и изпратил хора да го заловят малко преди да отлети.
Повече никой нищо не е чул за Илия Кочев а и за скъпоценностите, които бил взел със себе си. Дали събитията са се развили точно така или не, може би е записано някъде в полицейските архиви. Но до ден днешен никъде не е излязла на бял свят информация за това мистериозно изчезване. Факт е обаче, че през 1968 г. в една слънчева утрин Печо Терзиев внезапно се самоубива в апартамента си в София. В разстояние на няколко дни се самоубиват още двама угърчинци. Изглежда нещо е предизвикало тази поредица от самоубийства. Може би някой е започнал да разплита кълбото от добре пазени дотогава тайни, които обаче и до днес си остават такива...
Нищо и никаква лимонадена бутилка. Прашна, между вехториите на един таван... Но ако човек реши да изпусне духът от нея, се натъква на драматична, мистериозна история, за която не е подозирал. Нито един от участниците  в този разказ не е образ, чийто портрет бихме си окачили на стената. Защото в дъното на техните действия стои страстта към парите. Но човек може да извлече поука от всяка история, стига  да има нужното желание.
Борислав ПАТАРИНСКИ

петък, 2 януари 2015 г.

ЧНГ 2015 НА МИНУС 16 - 21 ПО ЦЕЛЗИЙ

 
Традиционното посрещане на Новата година в центъра на Угърчин този път стана в истински зимна обстановка - 25 см сняг и минус 16 градуса студ. Дори виното, с което почерпи Общината, не успя да неутрализира студа. Затова насъбралите се, предимно млади хора, след като чуха новогодишните послания на кмета на общината и на президента на републиката,  изиграха няколко хора на фона на фойерверки и гърмящи пиратки и потърсиха по-топли места, за да продължат да празнуват. Само луната остана горе на небето, следвайки обичайния си маршрут.
 На първи януари най-ранобудните видяха дзиндзикащи  около минус 20 - 21 градуса  термометри. После изгря ярко слънце и прогони сибирския студ към Дунава. Тръгнаха по къщите сурвакари, а след това животът навлезе в обичайния си ритъм.  Тази истински зимна Нова 2015 година обаче, беше предшествана от една почти пролетна Коледа с температури между 10 и 15 градуса. Читалището организира на 19, 23, и 25 декември посещения на коледарите от групата за автентичен фолклор. Те коледуваха на 15 места, като традиционно посетиха Общината,  Дома за стари, два шивашки цеха, клубовете на пенсионера и на вдовиците и вдовците, някои заведения и частни домове. А на 24 декември вечерта Дядо Коледа достави радост със своите подаръци на над 35 деца от Угърчин. Изпратихме една трудна, донесла изпитания за много хора 2014 година. Дано Новата 2015 е по-добра за всички добри хора...
 
 
 
 
 
 
 

Текст и снимки: Б. ПАТАРИНСКИ