Глашатаят Гачо Ганкин и даскалиците... Кмет на бял кон с микрофон... „Концертите по желание“... Клюкарките и оптичният кабел...
За разлика от Скачката, Гачо не е бил твърде силен в главата и често правел двусмислени съобщения. Обществените изяви на общинския служител Гачо разсмивали угърчинци с искрящата си глупост... Като това например от края на 30-те години:
,,Съобщава се!.. Довечера даскалиците ще дават ,,Под моста" с весела част. Отпред - 2 лева, отзад - 1 лев, откраки - 50 стотинки... Съобщава се!.." Всъщност ставало дума за представяне на театрална пиеса в читалището с така наречената весела част и какви са цените на билетите в салона. Тогавашните читалищни деятели били наясно с ефекта, който предизвикват подобни съобщения сред публиката и... И нарочно поощрявали Гачо Ганкин да тръби повече „рекламни съобщения“. Така привличали повече хора на представлението. Редно е да се знае, че общинският глашатай Гачо Ганкин бил герой-ветеран от Европейските войни. Бил раняван на фронта, там получил и ордените, с които често се кичел по празници... От ужасите на бойното поле обаче придобил и кроткото малоумие, което пък хич не е толкова смешно. Останал с добрина и ведрост в паметта на хората.
Копирайки опита на Съветския съюз, в края на 40-те и началото на 50-години на ХХ век, във всички населени места в България започва изграждането на кабелна радиомрежа, като в домовете на хората се монтират така наречените радиоточки - високоговорител в бакелитова кутия с копче са усилване и намаляване на звука. Освен за чисто пропагандни цели, радиомрежата е била изградена и за оповестяване на населението при бедствия или по време на война. Опасността от Трета световна ядрена война тогава е била много реална. В Угърчин радиомрежата се изгражда за около две години, като се обхващат домовете на над осем хиляди души.
В една стая в сградата на общината, където по това време се е помещавала и пощата, е монтирана необходимата апаратура, състояща се от няколко лампови радиошкафа. В съседна стая е оборудвано студио за радиопрограмния ръководител с микрофон и грамофон, а стените са звукоизолирани с плат. От 5 часа сутринта до 22 часа вечерта в домовете на угърчинци в продължение на десетки години звучи програмата на БНР.
А сутрин и вечер, преди и след работно време, се правят и местни радиопредавания. През 50-те години например, често сутрин в 7 часа на бял кон е пристигал прдседателят на ТКЗС Печо Терзиев... Връзвал коня пред общината и заставал пред микрофона. Той съобщавал на хилядите кооператори какво ще се работи през деня, поздравявал първенците в труда от предния ден и порицавал тези, които не са се справили с работата. А вечер, освен предавания на сериозни теми, се е отделяло и немалко време за музикални поздравления. Всеки желаещ да се чуе неговият поздрав по ,,точката" е трябвало преди това да отиде до радиоуредбата в общината, да напише поздравлението на специална бланка и заплати минимална такса според броя на думите. Особено популярни са били тези ,,концерти по желание" през 50-те и 60-те години, преди телевизията да навлезе масово в домовете на хората.
В началото на 70-те години в Угърчин е построена нова пощенска сграда, където е преместена и радиоуредбата. Монтирана е по-нова апаратура, обзаведено е и ново студио за радио програмния ръководител. Дълги години като такива работят Дочо Гочевски и Стойна Патаринска. Последният щатен радиопрограмен ръководител е Николина Груева. Длъжността е закрита през 1993 г. През всичките тези години радиовъзелът в Угърчин е заемал важно място в ,,информационното пространство" на угърчинци. То постепенно започва да се стеснява от телевизията, а през последните години и от интернет.
Радиовъзелът все още съществува , макар и с намалели абанати. След приватизацията на БТК той премина към общината. Служители на общината от време на време правят по някое съобщение, а в останалото време се излъчва програма ,,Хоризонт" на БНР.
През последните години все по- популярно средство за информация и комуникация и в Угърчин става глобалната спътникова мрежа Интернет като най-много се използват възможностите за общуване чрез Фейсбук. Тази мрежа даде възможност на угърчинци да се информират и общуват, дори да се намират в различни места на планетата, било в САЩ, Австралия или Южна Африка.
Всъщност клюкарският вариант на Фейсбук съществува от векове, но преди той е функционирал само като локална мрежа от клюкарки в дадено населено място... Днес човек няма нужда от невестарки из махалата, а сам си е клюкарка... Може да пише гордо и собственоръчно каквото си иска и да показва свои снимки буквално на целия свят. Само дето стана по-трудно да се разграничи истината от измислицата в заливащата ни от Мрежата лавина от информация.
Над сто са потребителите на Интернет в Угърчин в момента и постоянно се увеличават. Сред младите хора тук, както и навсякъде, присъствието в Мрежата е вече нещо много повече от стремеж към информация. Да си във виртуалното пространство на Интернет за мнозина е и нещо като дрога от която имат нужда едва ли не ежечасно. Дано с времето не допуснем виртуалната реалност да стане по-важна от реалния живот. Защото на два пъти за две години природата ни остави без ток в Угърчин за повече от 24 часа. И тогава оглушахме и ослепяхме и се прекъсна връзката с целия останал свят. Всичко доверихме на спътниковите връзки. Но по време на такива бедствия или на война лесно може да ги загубим. Затова не е добре да изоставяме и някои по-стари и примитивни средства за общуване, като например местната радиомрежа. Защото ако се захрани от агрегат , по нея мнозина биха били информирани за някакво бедствие и би бил спасен не един човешки живот.
Всички се нуждаем ежедневно от информация и възможности да общуваме помежду си. Затова в момента в Угърчин се монтира и оптичен кабел, който постепенно ще даде достъп на всички желаещи до високоскоростен Интернет. Но дано не стигнем дотам, седейки един до друг, да общуваме обаче само чрез смартфоните си... Тогава ни барабанът, ни камбаната или клюкарките биха спасили обикновеното човешко общуване.
Борислав ПАТАРИНСКИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар