вторник, 13 януари 2015 г.

ДУХОВЕ В БУТИЛКА ЛИМОНАДА

Стара лимонадена бутилка със странна форма бе намерена неотдавна на един таван в Угърчин. Сплескана в горния си край и със стъклено топче вместо обичайната запушалка. На видно място върху бутилката има надпис: ,,СОДО-ЛИМОНАДЕНА ФАБРИКА ,,БЪДАЩНОСТЪ" УГЪРЧИНЪ".
Малцина са живите угърчинци, които си спомнят тези бутилки, използвани преди повече от 70 години в Угърчин за бутилиране на лимонада. Малцина са и тези, които си спомнят дългата къща срещу училището, в долния край на града, където се е намирала въпросната содо-лимонадена фабрика.
Намирането на бутилката от лимонада ,,БЪДАЩНОСТЪ" ни връща към събития в Угърчин и Ловеч отпреди 70 години. Събития, свързани с едни от най-богатите хора в Угърчин - фамилията на Кочо Илиев. Не е известно точно откога Кочо Илиев се е захванал с производството на лимонада в тези необичайни бутилки. Но бизнесът му е вървял сравнително добре дори през военните 1941 - 44 години. Синът на Кочо, Илия,  също се включил постепенно в тази работа. Прооизводството на лимонада обаче не е била единствената дейност, с която са се занимавали баща и син.
През първата половина на 40-те години при Илия често се отбивал адвокатът Печо Терзиев, за да играят карти с други техни познати. Терзиев обаче е поддържал връзка с представители на забранената Българска работническа партия/комунисти/ и с партизаните. Той използвал посещенията си при Илия Кочев, който бил близък до тогавашната власт, за да набавя информация за евентуални акции срещу партизаните или тайните им поддръжници в Угърчин.
Това продължило до лятото на 1944 г., когато войната достигнала българските граници. На 5 септември съветските войски навлезли в България, а на 9 септември партизаните слезли от Балкана и установили властта на Отечествения фронт. Започвала една от най-големите промени в българското общество през ХХ век. Поддръжниците на предишната власт изпаднали в немилост. Най-отявлените били разстреляни, а други осъдени на затвор.
Между 15 и 20 септември 1944 г. Илия Кочев изчезнал от Угърчин и повече никой не го видял. По късно близките му се изселили в Ловеч. А на 15 ноември 1945 г. Ловешкият областен съд официално обявил Илия Кочев Илиев за безследно изчезнал...
 Легендата говори за опит на Илия Кочев да избяга в Германия между 15 и 20 септември 1944 г. За целта той бил платил на летец от самолетостроителната фабрика  в Ловеч да го откара със самолет дотам. Но неговият партнъор по карти Печо Терзиев, който по това време бил назаначен в милицията в Ловеч, разбрал за намерението на Илия Кочев и изпратил хора да го заловят малко преди да отлети.
Повече никой нищо не е чул за Илия Кочев а и за скъпоценностите, които бил взел със себе си. Дали събитията са се развили точно така или не, може би е записано някъде в полицейските архиви. Но до ден днешен никъде не е излязла на бял свят информация за това мистериозно изчезване. Факт е обаче, че през 1968 г. в една слънчева утрин Печо Терзиев внезапно се самоубива в апартамента си в София. В разстояние на няколко дни се самоубиват още двама угърчинци. Изглежда нещо е предизвикало тази поредица от самоубийства. Може би някой е започнал да разплита кълбото от добре пазени дотогава тайни, които обаче и до днес си остават такива...
Нищо и никаква лимонадена бутилка. Прашна, между вехториите на един таван... Но ако човек реши да изпусне духът от нея, се натъква на драматична, мистериозна история, за която не е подозирал. Нито един от участниците  в този разказ не е образ, чийто портрет бихме си окачили на стената. Защото в дъното на техните действия стои страстта към парите. Но човек може да извлече поука от всяка история, стига  да има нужното желание.
Борислав ПАТАРИНСКИ

Няма коментари:

Публикуване на коментар