вторник, 23 януари 2018 г.

КИНО И СВЕТЛИНА, 1938

80 години от електрифицирането на Угърчин и първата кинопрожекция 

На 20 януари 1938 година в читалищния салон  се е състояла първата кинопрожекция в Угърчин. Показан е бил игралният филм „Клетниците” по Виктор Юго.  Едно от най-достъпните и масови изкуства навлиза в живота на угърчинците и после в продължение на повече от 50 години ежедневно е имало по две кинопрожекции.

Но как започва всичко и защо точно тогава се случва?..      
Всъщност всичко започва с основаването на електроснабдителната кооперация „Лъч” на 3 октомври 1936 г. по инициатива на новоназначения кмет Сава Савчев. Кооперацията си поставя за цел Угърчин да бъде електрифициран и от началото на 1937 г. това започва да се случва.  В мелница „Горник” е било монтирано динамо, което е било задвижвано от  двигателя с вътрешно горене  на мелницата. От тока на това динамо са светнали първите електрически крушки в Угърчин. Токът е бил пускан от 8 до 10 часа вечерта.

Строителството на моста на река Лепетура - 1930-40 г. На заден план се вижда първият трафопост. 

Не се знае точно кой е бил инициаторът да започнат кинопрожекции в читалището, но пазим документ в читалищния архив, от който е видно, че през лятото на 1937 г. са предприети действия по закупуването на киноапарат. Първи киномеханик е станал Иван Христов - Часовникаря, човек, притежаващ определени технически умения. Прожекционният апарат е бил монтиран в читалищния салон в края на 1937 г., а на 20 януари, две седмици, след като е била отбелязана тържествено 40-годишнината на читалището, се е състояла и първата кинопрожекция за угърчинската публика.

Скоро, след като започва електрифицирането на Угърчин, става ясно, че от водната електроцентрала край Луковит би могъл да се достави ток и за Угърчин. Започва изграждането на далекопровод и трансформатор в Угърчин и след 1939 г. електроснабдяването се осъществява от луковитската централа. Токът вече е със стандартни параметри и достатъчна мощност, за да продължи електрифицирането на Угърчин с по-бързи темпове.

Кметът Сава Савчев и някои от общинските съветници 1938 г. 

Що се отнася до кинопрожекциите, те събират все повече публика. Особено през 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век. Преди появата на телевизията, не е имало друго подобно визуално изкуство, ако изключим театъра. Населението на Угърчин е било три пъти повече от днес, а в гимназията е имало по пет паралелки от един клас. Читалищният салон през 50-те и 60-те години често се е пълнел  само от ученици, а билетите са били на цената на четири лимонади от по 5 стотинки. Всеки ден преминаващите през Угърчин автобуси доставят кръглите ламаринени кутии на поредния филм, а киномеханикът Георги Кулински ги пренася до кинокабината в читалището. Баба Стоянка вече е помела салона, печките са запалени и в 17 часа започва първата прожекция. От 20 часа следва втората вечерна прожекция, на която ученици не се допускат заради вечерния час. И така години наред. Бай Георги, след пенсионирането си е сменен на машините от Недялка и Кольо Мяшкови.

Общинската сграда и читалището  1940 г.

През 60-те години е построено и лятно кино, в което се правят кинопрожекциите през летния сезон. То работи до около 1985 г. През същата година е открита новата читалищна сграда и от тогава до 1990 г. кинопрожекциите се извършват вече в нея.
Настъпилите сериозни политически и икономически промени в страната ни след 1989 г. доведоха до ликвидирането на държавната фирма „Кинефикация”, а оттам и до закриването на  огромна част от киносалоните, в това число и в Угърчин. Днес киносалони има само в големите градове. Качеството на показваните филми сега е много по-добро, но цените на билетите са десетки пъти по-високи, от времето, когато не само в Угърчин, но и в София, човек можеше да гледа и някой нашумял западен филм срещу 35 - 40 стотинки.
 Лятното кино - 1976 г. 
Центърът на Угърчин от 1981 г. Вижда се и старата читалищна сграда с надпис "Кино" над входа с афиш на таблото на прожектиращия се в момента филм. 

Кинокабината на читалището днес.

Нашето читалище е единственото може би в Ловешка област, което запази киномашините си, защото не бяха собственост на „Кинефикация”. За последно те работиха през 1995 г. И ако някой ден бъдат пуснати отново, то ще е само инцидентно, като някаква атракция. Днес кинопрожекциите се правят със съвсем друга техника, но тя е доста скъпа, за да си я позволим. А и навлизането на все по-качествена телевизия в домовете на хората, стесни кръга от почитатели на прожекциите в киносалоните. Но въпреки това не би трябвало категорично да твърдим, че кинопрожекциите са затворена страница от историята на нашето читалище.

Борислав ПАТАРИНСКИ