четвъртък, 30 юни 2011 г.

«Дълга и широка като Угърчинския панаир»


Гостуващи: „Анатомичсски музей - братя Папазови", бозаджии и халваджии другоселци, грънчари от Троянско, кожухари от Алтън Ловеч, тетевенци със своите дърворезби н пирографии, народен певец на поставка със фризе-хармоника и др.

Местни участници: сладкарница «Цирилик», Нешо Шарков, Моторя и Стайко Диков – фото, Нейко фурнаджията, Балю Шутия - вестници, списания и шарен папагал, бай Крум Петков – тетрадки, Стоян Фицата и Данчо Котларя, бай Гачо Ганкин – съобщения с барабан, Тодор Мишока - спортно облекло, Марин Тропаня – баш кебапчия, две-три бирарии, ученици, освободени от вечерен час и др.


Цачо ВЪЛЧЕВ

От незапомнени времена всяка есен в Угърчин ставал голям панаир. През турско робство той е правен на Петковден на празника на църквата „Св.Петка". След Освобождението е преместен в първите дни от последната седмица на септември - на празника „Мала Богородица". През плодородни години угърчинци са празнували панаира по цяла седмица вместо определените три дни. За това по този повод ловчалии казват и до днес: „Проточи се дълга и широка като Угърчинския панаир". Спомените ми за това събитие са от началото на 1940-те години на ХХ век. Те са далечни детски спомени, чиито празноти са запълнени от разказите на по- възрастни хора.


Панаирът през 1970-те на полето край старата болница

На полето край старата болница бяха пристигнали търговци от различни краища. Те бяха разположили своите стоки в брезентови палатки, шперплатени бараки или дъсчени сергии.

Грънчари от Троянско, кожухари от Алтън Ловеч, тетевенци със своите дърворезби н пирографии - бъклици, кутии, талари и похлупаци; цървулджии от Севлиевско, бакърджии от Габровско със своите котли, джезвета, тепсии и кюпчета - вснчките те наводняваха панаира с ръчно изработените си стоки.

Пълно беше и с търговци на добитък. Бозаджии и халваджии другоселци разнасяха своите произведения сред тълпата, която охотно гн консумираше. Тукашните баш сладкари Митко Печов и Рамулите имаха по-голяма клиентела и предимства. Оживена беше и шатрата на сладкарница „Цирилик «.

Селският фотограф Нешо Шарков се бореше с конкуренцията на Моторя и Стайко Диков. Нейко фурнаджията разнасяше сусамени симитчета, а Балю Шутия - вестници, списания и шарен папагал. Бай Крум Петков беше наредил пъстри книжки за прочит, моливи и тетрадки. Стоян Фицата и Данчо Котларя бяха разположили своите бакърени съдове на лично място. Те блестяха като злато и сребро и събираха купувачи. Бочо Чулев беше изнесъл каскети и шапки собственоръчно изработени по последна мода. Тенекеджни и железари бяха докарали готварски печки, кюнци, ламаринени умивални, кофи й легени. Амбулантни търговци от Шипково продаваха своите прочути неръждаеми ножове и чекии. До тях на голяма площ се стелеха редиците на троянските шарени-писани грънци: стомни, паници, делви.

А със свирки и балони навсякъде беше наводнено. Сюрии деца ги надуваха, а моторните люлки бръмчаха денонощно.

Бай Гачо Ганкин, окачил всичките си ордени и медали от трите войни: Балканската, Междусъюзническата и Европейската, биеше барабана за важно съобщение:
- Пристигнал йе тепавичара у Въкю Цачов, който има да получава, също и да занесе...


Голяма брезентова щатра с табела: „Анатомичсски музей - братя Папазови" привлича вниманието на младежта. Пред нея мъж в облекло официално - фрак и цилиндър, викаше с бурия на уста:
- Елате да видите чудото на XX пек: телето с две глави, петела с четирите крака, момичето без кости: насам-насам...

Грамофони с високоговорители от люлките, сергиите и палатките разнасяха модните - шлагери. Народен певец качен на висока поставка със своята фризе-хармоника под разпънат избелял чадър разплакваше тълпа от бабички и старци, които триеха навлажнените си очи и купуваха песнопойките му.
Накрая на панаира към „Скотовъдната" бяха се разположили няколко бирарии. Пред една от тях Марин Тропаня – баш кебапчията раздухваше жаравата и викаше с прегракнал глас:
- Парат, молим, две за левче! Който не земе - пишман ще стане!

Вътре самодейна група от Извор свиреха: „Из Бабинци слиза". Друг състав, с певица изпълняваше най-новите песни за любовта.

В съседната бирария на Йочо Крушата, покрита с дъбова шума и рогозки, пееха на шумялата тогава песен:

„Пилето ми пее рано на сабайлем,
рано на сабайлем, рано призори".

Пред бирариите тълпата от зяпачи беше по-голяма от всякъде другаде.
Ученици и ученички от трите средни училища в селото: гимназията, земеделското и стопанското, правеха движение наредени на маси. За панаира ученическия час не важеше.
На края на панаирището, където започваше пазара за добитък, се бяха сгушили сергиите на няколко известни угърчински занаятчии: Цокето Минюско продаваше сандали - собствено производство. Неговият огромен калпак затрупваше дребното му лице.

Тук дядо Стоян Кикивето шиеше фантастично бързо най-практичните за сезона панталони, нещо като по еталон:
- Кеф ти клин, кеф ти голф, кеф ти брич, провикваше се старшият шивач без да вдига глава от иглата. Въпреки неговото голямо усърдие, клиентелата му беше слаба.
Новите шивашки ателиета на Михалчето Великино, Бошняка и Вътю Василев бяха взели преднина. Тодор Мишока - манифактурист и шивач, набираше скорост със спортното облекло.

Писаните каруци на Мирчо Цачов бяха пред пазара за добитък.
Море от овце, крави, биволи, коне. Хората купуваха и продаваха, като се пазаряха шумно и весело.


Първата духова музика на Угърчин, 1924 г.

Привечер на специално скованата от чамови дъски беседка излизаше Угърчинската духова музика. Тя беше гордостта на околията. Музикантите бяха облечени в сини куртки н бели фуражки. На лично място сред тях седяха: Митю Лазаров, Иван Драгнев, Цаци и Йошо Щрегарски, Цоко Mapковски, Дико Михалев Драганченина и др. Техният учител беше Вълчо Божков. Те свиреха народни хора, валсове, танга и румби до късно през нощта.

Хората играеха, пееха и танцуваха...

Цачо ВЪЛЧЕВ

Панаирът в Угърчин през 1970-те

Фотографии: Борислав ПАТАРИНСКИ








петък, 24 юни 2011 г.

БРАТСКА МОГИЛА НА ШИШМАНОВИ ВОЙНИ – 3


През VII в. този край бил заселен от славяни. При настаняването си тук те заварили по-старо, романизирано или елинизирано тракийско население, от което възприели много названия на местности, долини, реки, височини, бърда и др., като запазили или отчасти видоизменили първоначалната им форма. Като стари тракийски имена може да се посочат: Лепетура, Гроздана, Морун; имена от гръцки произход: Ефорел, Маргарец, Труфек, Елегина ливада и пр.; от латински произход: Капралец, Бълден, Кукян, Паскат, Стрикач и други.
Намерените византийски монети в землището на селото от VIII-XI в. свидетелстват, че през цялото това време в тази област е имало живот.

Повече и по-сигурни данни за миналото на Угърчинския край има за периода XIII- XIV в. В двора на Петко Ичов Кележов, по наклона на Додевския и Кривирадевския дол и в съседните дворове, както и по склона на едно протежение от 200 м, са намерени доста фрагменти от глинени съдове „търновски тип", с жълтеникава, светлокафява, зеленикава или синкава глеч и контури от кафяви линии. Тук са намирани и кости от животни, гвоздеи, въглени.
Още един сигурен свидетел за съществуването на средновсковно селище е и м.3абит камък. Едновременно с разкопаването на двете могили в латинското гробище била разкопана и могилата, върху която стърчал Забит камък. Неговата височина достигала до 2,6 м.



Легендата свързва Забити камък с Крали Марко и неговата сестра, които се надхвърляли от Стара планина към Дунав.

Могилата била с диаметър 8 м и висока 0,60 м. Цялата е била натрупана с варовити камъни, вадени и събирани от близката  околност.
При  разкопките на могилата били открити няколко погребения със скелети, наредени почти радиално около 3абит камък. Първият гроб се намирал на 1,8 м от камъка - с глава на запад и крака на изток, а ръцете поставени на кръст. До дясната тазна кост е бнл намерен сребърен полугрош от времето на цар Иван Шишман  (1371-1393). Вторият гроб е отдалечен от първия на 1,50 м и на 1,90 м от камъка. При него са намерени три сребърни копчета. Третият гроб е бил с глава, обърната на изток, и ръце на кръст. До главата му е намерена глинена паница, а до краката - глинена кандилница с две дръжки и едно сребърно копче. При тазните кости имало две железни, напълно окислени халкички. Гробовете от Забит камък представляват някаква братска могила. По склона на много места доскоро се забелязваха и малки побити камъни, някъде във форма на елипса.

Археологическите материали - късове от глинени паници „търновски тип" и фрагменти от гърнета, разхвърляни по склона до Додевския и Кривирадсвския дол, сребърният полугрош от Иван Шишман и сребърните копчета, както, и следите от гробовете при Чукара, са убедително доказателство, че на това място е имало значително  българско селище.

Братя РАДОЕВИ
«Из миналото на Угърчин», Сф, 1978

четвъртък, 16 юни 2011 г.

ТРАКИ И РИМЛЯНИ НА БЕГЛИШКИ ХАРМАН – 2

Местността Беглишки харман и „Апликация с конник” 
от тракийското съкровище, открито в с. Летница, Ловешко (1963 г.)

Други десетина тракийски могили се виждаха до неотдавна в м. Пастухов брод или Русалиите. И тук се намират следи от селище от епохата на римското владичество.

В Долната елия, 2 км северно от града, между Комановата долчина и Пастухов брод, отляво на реката, се забелязват останки от значително тракийско селище, също от епохата на римското владичество. Под Русалиите и при Гладни дял имало малка могилка, при разчистването на която били разкрити основи на каменна постройка, късове от керемиди и тухли. Наблизо до могилата личали каменните основи на постройка с размери 12 х 12 м, която по начина на градежа - камъни с бял хоросан, се датира към III-IV в.

На юг от тази местност имало около 30 малки могили. Вляво и дясно от тази група, по хребета имало десетина могили с различна големина. Южно от града, на рида Иван дял и към Егъла, имало група от 15 надгробни могили, повечето от които вече са заравнени с околния терен.
Па много места из района на Угърчин има следи от живота на траките от римската епоха. При Малкинското езеро, в местността Беглишки харман, има останки от селище. Тук се срещат късове от тухли и керемиди. Обширно тракийско селище, обитавано през III-IV в., имало в м. Гарван. На пространство от 15 - 20 дка са намерени останки от градежи и римски бронзови и медни монети от ІІІ- IV в. По хребета западно от селището се виждат две могили, разделени една от друга на 200 м, южната, по-малката, е почти заравнена  с  околния терен.

Останки от римската епоха се намират и около новия язовир на р. Света. При оран с трактор по брега на Каменица било изровено гърне със сребърни римски монети от III в. Те са от управлението на императорите Юлия Домна, Макспмилиан Тракиец, Гордиан III, Филип баща, Филип син, Траян и Етрусоциала. Това съкровище било заровено и изоставено вероятно по време на готските нападения южно от Долни Дунав към средата на III век.

Римски легионери

По изледванията на проф. В. МИКОВ
«Из миналото на Угърчин», Сф, 1978

петък, 10 юни 2011 г.

Защо се киснат гръстите?




Христофор Благоев – име звучно, име учено, име известно... Звучно – защото бай Христофор много обичаше да пее и се шегува, учено – защото вечно засмяният математик беше и даскалувал в Угърчин веднага след висшето, известно – защото Христофор Благоев беше една от първите ТиВи звезди на България.

От годините на първите телевизори „Опера”... През 1960-те пристигнеше ли такова чудо на техниката, цялата махала понасяше столчета към дома на щастливеца и се курдисваше да гледа новини. Пред новия апарат – родно производство! А в края на новините – времето... А в края на месеца -  Христофор Благоев от Угърчин! Засмян, изпънат като пружина в костюм, заставаше с дълга показалка пред увисена на пирон карта на България. И от ТиВи  кулата в София над цялата страна литваха напътствията му как да земеделства всеки един българин през следващите 30 дни... Е, как да не се гордееш с такъв съселянин - гадател и прорицател?! Та той говори от  електронния храм на науката, прогреса и светлите бъднини – Националната телевизия!...

Та бил си отпуска по Угърчин националният метеоролог, нещо се занимавал из къщи, а майка му пита:
- Христе, ще вали ли? Накиснала съм гръсти в реката. Да не ги отнесе?

Христофор хвърлил небрежен поглед към топлите скупчени облаци над върбака, понаместил около врата купешката риза, залепнала от жега по гърба и отсякъл:
- Няма да вали!

Стрина Куна Благоевица пък погледнала към ниско летящите лястовици (което е на дъжд), рекла едно „Хм...”, току хукнала да напъди кучето от гъските. Те пък по никое време изкарвали малките гъсета от реката и се клатушкали нагоре към сушината...

Такъв летен порой се изгърмял след минути, че Лепетура излязла от коритото си, та стигнала най-ниските къщи около реката... Гръстите на стрина Благоевица отплували по далечни земи, а синът й Христофор влязъл във фолклора на Угърчин заради „точната” си метеорологична прогноза. Та така...

Какво е „гръсти” и защо се киснат в реката?

Растението стига два, че и повече метра, жилаво и уханно е и се нарича коноп, канав...(аца), а в последните 30- 40 години дълговласи борци за мир, рок, любов, екология, еманципация (и каквото се сетиш още) му дадоха световна известност с окончанието ...ис. Юнаците събират листата и семената му в буркани, пушат ги, за да се възнесат някъде, където само те си знаят.

На юг от Стара планина бодват по някой стрък от него из зеленчуковата градина – къртиците бягали от корените му. На север, в Ловешко, от нишките му тъкат прохладни летни ризи. И го наричат не коноп, а гръсти.

Първо е брането на гръсти. Реже се със сърп, защото е жилаво и високо като царевицата. Сноповете се отнасят в реката. Там на по-спокойно място гръстите се накисват и затискат, за да се отдели ликото от стъблата – едно, и второ – да не отплуват по течението.

Мелица за гръсти – от етнографската сбирка на читалището

Не след дълго рибите около канависа включват на режим „изплуване”. Отпуснати, блажени, с коремчета „у лево” и „у десно”, без никаква реакция към материалното... Само в омайни висини... А просветени в технологията „рибари” просто нагазват сред надрусаните водоплаващи и пълнят върбови кошници с улов.

Това в реките Каменица и Лепетура, от векове... Спокойно може да се обобщи, че в Ловешко освен за ризи конопът се използва и за риболов. Но не и за пушене. Ако знаеха това, юнаците с бурканите и стъклените лулички биха си оскубали брадите от яд.

Като покиснат няколко дни, гръстите се вадят от реката и се очукват. Това става с инструмента „мелица”, като целта е да се отдели ликото от стеблата. След тази операция конопът е превърнат в тънки жилави панделки от лико, а стеблото е „разпетлеяно на паздерки”. Паздерките на практика са клечки за горене, нещо като сламата от житото, но по-груби и твърди.

 Мома преде кълчища с хурка и вретено, 1930-те

Ликото се очуква наново, за де се превърне в кълчища. Кълчищата вече могат да се дърпат като вълна. Предат се с хурка, навиват се с чекрък на кълбета и вече във вид на осукани еластични нишки се качват на тъкачния стан. Жените тъкат страшно здрав плат – „канаваца”, и от него се шият летни ризи. Те държат хлад в горещините. Може би още при първите славяни на Балканите е било така, та до скоро... До преди 30- 40 години.

Почнахме, че и да завършим със зевзека Христофор Благоев. Преди да хукне да спасява гъсетата, стрина Куна Благоевица окръглила диалога с едно: „Мъре май ще вали!”. Това се запечатало дълбоко в паметта на националния метеоролог. На следващата среща с майка си той вече бил въоръжен с тефтер и молив, за да записва, каквото чуе. Така – с бележник в джоба и подпитване на стари хора, Христофор Благоев събра, записа и публикува по вестници и списания много народни мъдрости, наблюдения и вярвания за времето, хората и природните стихии. По-голям професор от народната мъдрост няма... Оттогава и аз го познавам.

Георги - Момчил ПОПОВ

понеделник, 6 юни 2011 г.

АБИТУРИЕНТИ 2011

Абитуриентският бал - денят на крехката младежка зрялост, на надеждите, на увереността ,че непременно ще успееш в живота...
И тази година зрелостниците от СОУ "Св.Св. Кирил и Методий" превърнаха своя ден в празник за Угърчин.
На добър час!

 







сряда, 1 юни 2011 г.

ДЯКОН ЛЕВСКИ ПЕЕ В ЦЪРКВАТА НА УГЪРЧИН

> Даскал Петко Рачов Славейков мъмрел учениците си в Ловеч: „Сега не е  време да се дреме, оно е време наука да се вземе”
> Тайната среща с Апостола в „сламената къща” на Пеньо Патарински под Бели камък


Георги РАДОЕВ

Бях малък - ученик в едно от основните отделения на централното училище в  Угърчин.
Един следобед, когато си учих уроците на глас по Възраждането и освобождението ни от турско робство, щом споменах името на Васил Левски, ето че дядо ми – седнал със скръстени крака на широкия креват срещу мен, в потури, с овчи калпак на главата, току се изкашля и видимо се поразчувства. Поглади с ръка бялата си брада, зави цигара с тънка книжка , постави я в  цигарето и ми рече:
- Я , дядовото, подай ми огън с машите - и като запали цигарата, смръкна няколко пъти, пусна клъбца  пушек през устата си и продължи:

 - Е, какво научи за Левски?
А аз му отговорих:
- Каквото пише в учебника -и веднага с любопитство го разпитах: - Ти, дядо, познавал ли си Левски и виждал ли си го, като си учил в Ловеч през турско?

Като присви унесено веждите си, дядо ми каза:
- Когато учих шест години в Ловеч при даскал Петко Рачов Славейков, който постоянно ни казваше: „Сега не е  време да се дреме, оно е време наука да се вземе”, тогава Левски не бе идвал още в този град. А след като се върнах  в Угърчин като даскал шест години, след което станах поп, като се заесени, пред един празничен  ден – Петковден, дойдоха в селото ни на коне двама калугери. Съобщиха, че идват от Троянския манастир да събират подаръци - милостиня: боб, пари и други дарения от населението.

Настанихме ги в къщата на поп Михал Войниковски в Бамбовската махала, недалеч от нашата къща на същата улица.

Снимката горе: Отец Петко поп Георгиев (Късия поп) - с бялата брада, и неговата фамилия, около 1880 г. Многократно и на различни места укривал Васил Левски в Угърчин.

Седнали сме аз и поп Михал с калугерите на интимен разговор и ето единият от тях ни откри поверително тайната, че е Васил Левски. Дошъл да основе таен революционен комитет в селото ни, за да се подгатвяме и подпомагаме с всичко, (дори и с оръжие в ръка, ако се наложи) за освобождението на българският народ от турско робство.

Той предложи да се свикат вечерта някои по-важни хора от селото  в по-затулена къща на доверен селянин. Избрахме къщата под склона на Бели камък на църковния настоятел Пеньо Патарински. Вечерта предпазливо, един по един  преминахме по пешия дървен  мост над реката, извихме покрай потърнения  плет  и се събрахме неколцина човека  в сламената му къща.


Худ.: Мариан Маринов, Угърчин
Едва мъждукаше вощеница. Едроснажният Левски се запозна с ръкуване с всичките и сериозно, направо каза за какво са повикани - да се основе комитет, който да помага с всичко в борбата за  освобождението ни. Най-първо аз , поп Михал, Пеньо и други горнокрайци със задоволство одобрихме предложението му.

Но долнокрайските кръчмари и търговци – Недялко Шередоолу, Пано Шойката и Стойко Бозаджията се противопоставиха, като казаха: ”Сакън! Не бива сега. Нека да помислим. Недейте да правите такъв комитет, че като се научат турците от близката махала при Каленик и от по- близките турски чифлици, ще ни изколят като пилци!”

И те станаха, и се разотидоха, без да се основе комитет. Левски непоколебимо ни обеща, че ще дойде повторно да основе комитет, но с други смели селяни, без такива като „тези страхливи кръчмари”.

Като поотраснах, пак се интересувах и питах баща си дали е вярно това, което ми е разказвал дядо за Левски. А той потвърди и разказа края на случката. На сутринта на Петковден забило дървеното клепало на църквичката. Дядо повел баща ми - тогава шест-седем годишен, да отидат  на църква. Спрели пред вратника на поп Михал.

Оттам излезли двама калугери, придружени от поп. Единият от тях погалил Радойчо (баща ми- б.а.) по главата и казал: „Отче поп Петко, този малчуган ще стане добър „юнак”.

Влезли в ниската църква, вкопана с три-четири стъпала в земята, покрита със сини плочи. Тя се намирала на площада пред централното училище. Почнали  литургията, дето великолепно пял Левски, а събраните богомолци слушали в захлас. След свършване на литургията калугерите събрали подаръците в шарени чували, възседнали конете, сбогували се и заминали за Троянския манастир…

След като се изминали няколко месеца, чак тогава дядо ми имал смелостта да каже на баща ми, че този ,който го погалил по главата, бил Левски, но да си мълчи.

Горният площад в Угърчин (преди да бъде построена спортната зала). Тук е била най- старата църква в Угърчин (1866), където е пял Левски.


Трябваше да се изминат няколко десетилетия, за да прочетем в романа на Стефан Дичев „За свободата” (второто издание), където на страница 765 пише : ”В село Угърчин нарочен комитетски куриер бе намерил Левски да му предаде писмо от председателя на Ловчанския комитет поп Кръстьо, в което пишеше, че в града им дошъл Димитър Общи по бърза и важна работа, която не искал да довери никому и която щял да си разреши на своя глава, ако Левски не се върне скоро. С него пристигнал и плевенският председател Атанас поп Хинов. Той също имал да каже на Левски кое- що.”


Георги РАДОЕВ
Вестник” Друм”, брой 4, 1976 г.