четвъртък, 20 октомври 2016 г.

ЦЪРКВАТА В УГЪРЧИН - НА 150 ГОДИНИ

На Петковден тази година в църковния храм "Света Параскева" в Угърчин беше отслужена света литургия по случай храмовия празник и 150 години от построяване на първата църква в Угърчин.

В литургията взеха участие архимандрит Антим и архимандрит Неофит, над стотина миряни от Угърчин, гости от София. На храмовия празник дойдоха и областният управител Ирина Митева, кметът на община Угърчин Станимир Петков, председателят на Общински съвет - Угърчин Тихомир Мирчев и други представители на общинската администрация. Накрая на празника беше раздаден курбан за здраве.

По надолу ще ви запознаем с църковната история на Угърчин, като за изготвянето й са използвани печатни източници и спомените на хора от Угърчин.

 
 
 

КРАТКА ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ НА УГЪРЧИН

150 ГОДИНИ ОТ ПОСТРОЯВАНЕ НА ПЪРВАТА ЦЪРКВА В УГЪРЧИН

Липсата на каквито и да било писмени източници и бележки не ни дават възможност да проникнем назад във времето, за да кажем със сигурност откога християнството е пуснало своите корени по нашите земи. Допреди около 60 години все още са личали останките от манастир в подножието на хълма Кичера, южно от Угърчин. Легендата говори, че се е наричал „Света Петка”. Този манастир е бил изграден още преди нахлуването на турците през 14 век и е разрушен по-късно от тях. Недалече от там, по продължението на същия хълм в източна посока, на около 7 км от Угърчин в местността Муданя, до 16 – 17 век е имало село с името Каменец, което после по  е изчезнало. В лявата страна от шосето за Ловеч, недалече от мястото, където е било селото, допреди 60 – 70 години е имало надгробни камъни и останки от църква.

По това време Угърчин е бил относително малко населено място, по-малко от съседните села Каленик и Сопот и през 1485 г. е имал 25 домакинства.  Най-близки села до него, освен Каменец, са били Павликянска Калугерица/името е показателно/, наречено по късно от турците Каяджикбунар, на около 7 км южно от Угърчин в местността Камен кладенец и село Батово на около 9 – 10 км западно от Угърчин. През следващите столетия болести, войни и нашествия довеждат до изчезването на тези три села и до почти пълното изчезване на Угърчин, но после той отново се  възражда.

От запазени до днес спомени на предците ни става ясно, че първият свещеник в Угърчин се е появил около 1740 – 1750 година. Той се бил преселил тук от с. Рибен. Може би след него и други свещеници са идвали в Угърчин, но едва от средата на 19 век вече има по-точни сведения за църковните дела тук.

В средата на 30-те години на 19 век религиозните обреди в Угърчин са се извършвали от свещеници от с. Малка Желязна,  Тетевен и  Ловеч. Те идвали в месеца веднъж и по големи празници и причестявали, венчавали, кръщавали и опявали погребаните вече. На Великден редовно идвал свещеник от Тетевен  или друго място и на игрището/там където се играели хората/, срещу Патаринската махала, при нарочно поставен забит четвъртит  издялан камък  от варовик, наричан черковният камък, построявали нещо като палатка от черги. Там под чергите богомолци получавали причастие и целували кръста.

Около 1830 – 1835 г. в Угърчин идвал свещеник Марин от с. Малка Желязна. Отсядал при дядо Радой Жабарски, заможен и виден селянин. По това време внукът на дядо Радой, Георги Петков, се оженва за дъщерятя на поп Марин и по-късно самият става свещеник. Синът на поп Георги, Петко, след като учи две години в Ловеч при Петко Рачов Славейков, продължава делото на баща си и през 1854 г. е ръкоположен и става свещеник Петко поп Георгиев.

През 1852 г. първи български владика в Ловеч става Иларион Ловчански/преди него тази важна църковна длъжност е била заемана само от гърци/. След като става владика Иларион Ловчански идва няколко пъти  в Угърчин, събира по-будните селяни и ги убеждава да изградят църква. Но инициативата му не среща разбиране от страна на изпълняващия длъжността  кмет Стайко чорбаджи. Той бил ограничен човек, близък с турците и не искал да си разваля отношенията с тях. Все пак владиката, след няколко идвания в Угърчин, през 1865 г. събрал достатъчно подкрепа сред хората и преодолял съпротивата на Стайко чорбаджи и още няколко негови поддръжници. Иларион Ловчански бил подпомогнат в това си начинание и от свещениците от Угърчин поп Петко, поп Георги и поп Михал. За църковен настоятел владиката определил Пено Патарински. На него и свещениците Иларион Ловчански възложил да организират населението и да изградят първия църковен храм в Угърчин.

Църквата била построена през 1866 година. За построяването й едни доставяли камъни, други - дървен материал, трети – работели, а четвърти дали пари. Не достигнали пари за обзавеждане. Михню Коев дал  заем, а на следващата година, след освещаването, населението събрало средства и върнали заема.

Първият църковен храм не бил голям. Зидан бил от камък, без кубе, покрит с плочи. Бил вкопан на четири стъпала в земята, както много други църкви тогава, за да не дразнят с външния си вид турците. Камбанария нямало. На дебела черница, която се намирала на площада пред входа на сегашното училище, била окачена дъска – клепало, която удряли преди служба. Смият храм бил на горния площад, където по-късно  се намирала къщата на Вълчо Динкин, а сега е спортната зала и недовършената административна сграда. Храмът бил наименуван „Света Петка”, защото тази светица била почитана от угърчинци от незапомнени времена.

В спомените на поп Михал, който заедно с поп Петко е посрещал Васил Левски при негово идване в Угърчин за да основе революционен комитет, е отбелязано, че на Петковден 1872 г. дякон Левски е служил в църквата в Угърчин, заедно със свой сподвижник. И двамата били облечени като монаси и официално събирали помощи за Троянския манастир като прикритие за революционната им работа в момента.

През 1876 г., при потушаване на въстанието в Ново село, през Угърчин минали част от участвалите в  потушаването на въстанието турци, черкези и абхазци от съседни села и извършили погром в храма. Разрушили дървената му част и той станал негоден за използване.
Две години по-късно България вече е свободна. В Угърчин е взето решение да се изгради нова църква. Определено е ново място за изграждането й,  на няколко стотин метра северно от предишната, там, където се намира и сегашната църква.

Новата църква е построена през 1881- 1882г. С пари, дарени от Дико и Неда Черневи е изградена камбанария и отлята камбана за нея. Кирил Славчев Табаков, син  на камбанджията в онези години, разказва, че като войник в гр. Неврокоп, през 1928 г. случайно се е запознал с човек от града, който му казал, че е участвал в отливането на камбаните за църквите в Угърчин и Катунец. Двете камбани били транспортирани до Плевен с влака, а дядо Стефан Цвятковски ги докарал от там с волска кола.

Втората църква, поради недобри основи, пада при една буря през 1930 г. През 1935 г. е подета инициатива за изграждане на сегашния църковен храм. Тогавашният кмет Иван Стойков/Резето/ от името на общината отпуска 300 000 лева за изграждането на църквата. Проведен е търг за изпълнител на строежа, който е спечелен от Никола Петков от с. Койнаре. Храмът е завършен и открит на 22 март 1938 година, като е осветен от Ловчанския митрополит Антим. По това време свещеници в Угърчин са Петър Доков от Ловеч, Пейчо Петров и Марин Никитов от Угърчин и Димитър Маринов от с. Сопот.  Камбаната е поставена в кубе на самата църква.През последните 20 години общината няколко пъти е помагала на Църковното настоятелство, основно за ремонти на храма, но и за неговата дейност.

При подготвянето на този текст са използвани материали от книгата „Из миналото на Угърчин” от Петко и Георги Радоеви, от главата „Из миналото на Угърчин” от Никола Русковски в юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г., спомените на Кирил Табаков, Веселин Русков, Никола Бамбов и др.

вторник, 11 октомври 2016 г.

С МУЗИКА, ПЕСЕН И... ТРЮФЕЛИ

Угърчин беше обявен за столица на трюфела
От края на август досега съставите на читалището ни участваха в културни събития, които бяха предимно на територията на общината. Но детската група за автентичен фолклор участва и в регионалния  фестивал "С музика и песен всяка есен" в с. Дъбен  на 11 септември.

Танцьорите ни пък взеха участие в празника на село Драгана на 4 септември. Детската  група за автентичен фолклор представи  на 22 септември,  при откриването на панаира,  за втори път пред угърчинската публика  сценката  "Изворче на жива вода".
Тази година панаирните дни на 23 и 24 септември преминаха под знака на организирания за първи път фестивал на трюфела. Угърчин беше обявен за столица на трюфела. Фестивалът  изненада мнозина, защото все още малко хора знаеха, че горите около Угърчин крият тези много скъпи подземни гъби - трюфелите. 23-ма участници от различни краища на страната взеха участие в състезанието за откриване на трюфели със специално обучени кучета. В огромна тава беше приготвен специалитет от ориз с трюфели, който беше раздаван на публиката. А  на отделен  щанд интересуващите се можеха да видят гъбите и начините за тяхното използване.

Госпожа Моника Славова от БАН в салона на читалището изнесе лекция за подземните гъби, илюстрирана с видеоматериал. Рапърите  Лео и Играта забавляваха публиката на голяма сцена на горния площад на 23 септември, а на 24-ти на същата сцена се изявиха състави от общината, сред които и нашия танцов състав "Фаворит". След тях пя фолкпевицата Рени.

Вечерта в едно от фоайетата на читалището се състоя гурме-вечеря, на която  от сомелиера Марин Марковски бяха представени четири ястия с трюфели. Фестивалът беше организиран от общината с подкрепата на фирма "Хайд", а читалището  съдействаше при провеждането на някои от проявите.
В цялата суматоха встрани от вниманието остана един любопитен факт. Пет минути преди откриването на панаира, на покрива на читалището кацнаха три щъркела. Това се случи един месец и два дни, след като бяха отлетели на юг обитателите на гнездото на паметника./БП/