четвъртък, 20 октомври 2016 г.

КРАТКА ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ НА УГЪРЧИН

150 ГОДИНИ ОТ ПОСТРОЯВАНЕ НА ПЪРВАТА ЦЪРКВА В УГЪРЧИН

Липсата на каквито и да било писмени източници и бележки не ни дават възможност да проникнем назад във времето, за да кажем със сигурност откога християнството е пуснало своите корени по нашите земи. Допреди около 60 години все още са личали останките от манастир в подножието на хълма Кичера, южно от Угърчин. Легендата говори, че се е наричал „Света Петка”. Този манастир е бил изграден още преди нахлуването на турците през 14 век и е разрушен по-късно от тях. Недалече от там, по продължението на същия хълм в източна посока, на около 7 км от Угърчин в местността Муданя, до 16 – 17 век е имало село с името Каменец, което после по  е изчезнало. В лявата страна от шосето за Ловеч, недалече от мястото, където е било селото, допреди 60 – 70 години е имало надгробни камъни и останки от църква.

По това време Угърчин е бил относително малко населено място, по-малко от съседните села Каленик и Сопот и през 1485 г. е имал 25 домакинства.  Най-близки села до него, освен Каменец, са били Павликянска Калугерица/името е показателно/, наречено по късно от турците Каяджикбунар, на около 7 км южно от Угърчин в местността Камен кладенец и село Батово на около 9 – 10 км западно от Угърчин. През следващите столетия болести, войни и нашествия довеждат до изчезването на тези три села и до почти пълното изчезване на Угърчин, но после той отново се  възражда.

От запазени до днес спомени на предците ни става ясно, че първият свещеник в Угърчин се е появил около 1740 – 1750 година. Той се бил преселил тук от с. Рибен. Може би след него и други свещеници са идвали в Угърчин, но едва от средата на 19 век вече има по-точни сведения за църковните дела тук.

В средата на 30-те години на 19 век религиозните обреди в Угърчин са се извършвали от свещеници от с. Малка Желязна,  Тетевен и  Ловеч. Те идвали в месеца веднъж и по големи празници и причестявали, венчавали, кръщавали и опявали погребаните вече. На Великден редовно идвал свещеник от Тетевен  или друго място и на игрището/там където се играели хората/, срещу Патаринската махала, при нарочно поставен забит четвъртит  издялан камък  от варовик, наричан черковният камък, построявали нещо като палатка от черги. Там под чергите богомолци получавали причастие и целували кръста.

Около 1830 – 1835 г. в Угърчин идвал свещеник Марин от с. Малка Желязна. Отсядал при дядо Радой Жабарски, заможен и виден селянин. По това време внукът на дядо Радой, Георги Петков, се оженва за дъщерятя на поп Марин и по-късно самият става свещеник. Синът на поп Георги, Петко, след като учи две години в Ловеч при Петко Рачов Славейков, продължава делото на баща си и през 1854 г. е ръкоположен и става свещеник Петко поп Георгиев.

През 1852 г. първи български владика в Ловеч става Иларион Ловчански/преди него тази важна църковна длъжност е била заемана само от гърци/. След като става владика Иларион Ловчански идва няколко пъти  в Угърчин, събира по-будните селяни и ги убеждава да изградят църква. Но инициативата му не среща разбиране от страна на изпълняващия длъжността  кмет Стайко чорбаджи. Той бил ограничен човек, близък с турците и не искал да си разваля отношенията с тях. Все пак владиката, след няколко идвания в Угърчин, през 1865 г. събрал достатъчно подкрепа сред хората и преодолял съпротивата на Стайко чорбаджи и още няколко негови поддръжници. Иларион Ловчански бил подпомогнат в това си начинание и от свещениците от Угърчин поп Петко, поп Георги и поп Михал. За църковен настоятел владиката определил Пено Патарински. На него и свещениците Иларион Ловчански възложил да организират населението и да изградят първия църковен храм в Угърчин.

Църквата била построена през 1866 година. За построяването й едни доставяли камъни, други - дървен материал, трети – работели, а четвърти дали пари. Не достигнали пари за обзавеждане. Михню Коев дал  заем, а на следващата година, след освещаването, населението събрало средства и върнали заема.

Първият църковен храм не бил голям. Зидан бил от камък, без кубе, покрит с плочи. Бил вкопан на четири стъпала в земята, както много други църкви тогава, за да не дразнят с външния си вид турците. Камбанария нямало. На дебела черница, която се намирала на площада пред входа на сегашното училище, била окачена дъска – клепало, която удряли преди служба. Смият храм бил на горния площад, където по-късно  се намирала къщата на Вълчо Динкин, а сега е спортната зала и недовършената административна сграда. Храмът бил наименуван „Света Петка”, защото тази светица била почитана от угърчинци от незапомнени времена.

В спомените на поп Михал, който заедно с поп Петко е посрещал Васил Левски при негово идване в Угърчин за да основе революционен комитет, е отбелязано, че на Петковден 1872 г. дякон Левски е служил в църквата в Угърчин, заедно със свой сподвижник. И двамата били облечени като монаси и официално събирали помощи за Троянския манастир като прикритие за революционната им работа в момента.

През 1876 г., при потушаване на въстанието в Ново село, през Угърчин минали част от участвалите в  потушаването на въстанието турци, черкези и абхазци от съседни села и извършили погром в храма. Разрушили дървената му част и той станал негоден за използване.
Две години по-късно България вече е свободна. В Угърчин е взето решение да се изгради нова църква. Определено е ново място за изграждането й,  на няколко стотин метра северно от предишната, там, където се намира и сегашната църква.

Новата църква е построена през 1881- 1882г. С пари, дарени от Дико и Неда Черневи е изградена камбанария и отлята камбана за нея. Кирил Славчев Табаков, син  на камбанджията в онези години, разказва, че като войник в гр. Неврокоп, през 1928 г. случайно се е запознал с човек от града, който му казал, че е участвал в отливането на камбаните за църквите в Угърчин и Катунец. Двете камбани били транспортирани до Плевен с влака, а дядо Стефан Цвятковски ги докарал от там с волска кола.

Втората църква, поради недобри основи, пада при една буря през 1930 г. През 1935 г. е подета инициатива за изграждане на сегашния църковен храм. Тогавашният кмет Иван Стойков/Резето/ от името на общината отпуска 300 000 лева за изграждането на църквата. Проведен е търг за изпълнител на строежа, който е спечелен от Никола Петков от с. Койнаре. Храмът е завършен и открит на 22 март 1938 година, като е осветен от Ловчанския митрополит Антим. По това време свещеници в Угърчин са Петър Доков от Ловеч, Пейчо Петров и Марин Никитов от Угърчин и Димитър Маринов от с. Сопот.  Камбаната е поставена в кубе на самата църква.През последните 20 години общината няколко пъти е помагала на Църковното настоятелство, основно за ремонти на храма, но и за неговата дейност.

При подготвянето на този текст са използвани материали от книгата „Из миналото на Угърчин” от Петко и Георги Радоеви, от главата „Из миналото на Угърчин” от Никола Русковски в юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г., спомените на Кирил Табаков, Веселин Русков, Никола Бамбов и др.

Няма коментари:

Публикуване на коментар