събота, 25 юли 2015 г.

СТИХОВЕТЕ НА 5-КО КРАЧОЛА


Той не е Пейо, а Петко и не е Крачолов, а Крачола. И макар да е обичал да стихоплетства, е далеч от гения на Яворов. Останал е в паметта на по-възрастните угърчинци с оригиналните си лафове, а малцина знаят, че се е опитвал да пише и стихове.

Всъщност истинското му име е Петко Цачев Щрегарски. Родил се е през 1920 година на една колиба, на няколко километра северозападно от Угърчин. Още там, на колибата, започнал да показва своето остроумие. Веднъж силно залаяло кучето навън и бащата казал на Петко: "Изляз от тая колиба и иди да видиш откъде лае това куче..." Имал  предвид по-скоро - защо лае. Но Петко изтълкувал нареждането буквално и след малко доложил: "Откъм главата, тате..." Приписват му и един хумористичен стих, който той съчинил, докато орели с баща си  нивата с кравите:
"Доктор оре, поп води, какво ще се роди - един Господ знае..."

Петко бил попа, защото носел брада, а доктора бил баща му, защото се бил научил да скопява прасета...

Когато се слага край на колибарския начин на живот в средата на 50-те години на ХХ век, Петко напуска Угърчин и тръгва да си търси късмета из страната. В своята  "Семейна, житейна, битейна автобиография" в стихове той пише:

"Девет деца бяхме и родителите ми са се радвали -
както се радват хазяи на квартиранти,
които със съдебно са се настанили!
Скитал съм много - с променлив живот,
за приключения нови, като Дон Кихот.
Вземах да работя във водопровода -цяла София няма вода!
Някъде кран тече, на друго място водопровода се пробил,
някой пък ще рече, че на Витоша снегът се стопил.
А пък то суша - от копане ни дойде до гуша...”

По нататък той разказва, че  два пъти се е женил, но незадълго, с последвали  раздели. Родила му се и щерка Павлина, която много обичал, но тя останала при майката...
Изглежда тези семейни драми са го подтикнали към алкохола, а питейните заведения  му станали втори дом.

След като бе унищожил огромни количества алкохол, през 80-те години той се завърна в Угърчин. Приличаше на по чудо оцелял концлагерист от Освиенцим. Пристъпяше несигурно, сякаш всеки момент ще падне. Живееше в една къща край училището в много мизерни условия. Не ползваше и електричество. Разказва се една случка между него и Нешо Чорчока - единственият инкасатор в Угърчин по онова време. Той  попитал Нешо:"Кога ще дойдеш да ти платя за месеца?.." Чорчока се учудил: "За кой месец?..." А Петко му отговорил:"За тоя, дето свети горе..." Пак по това време от общината бяха решили да му направят паспорт, защото нямаше никакви лични документи. Наличието на паспорт щеше да му позволи да получава храна от социалния патронаж. Но когато се наложи да му се направи снимка за паспорта, той възрази:"Чакайте бе хора, карикатура се рисува, не се снима"...

Умря през 1990 г. тихо и незабележимо. Остави след себе си спомена за един човек по-скоро  неудачник, опитал се да гледа с ирония на случващото се с него и около него. Защото цял живот бе търсил онези хора, за които и живота си би дал, но с тъга открива, че са много малко. За разлика от другите които "...се борят за имот, пари - грамада- за наслада,..", а пък и на тях накрая два метра им се падат... в земята. Споменът за 5-КО, както той се подписва под стихотворенията си, постепенно избледнява, но все пак нещо ще остане в онази галерия от угърчински чешити, с които животът ни дарява, а може би и наказва...

Текст и снимки: Б. ПАТАРИНСКИ

петък, 17 юли 2015 г.

186 УГЪРЧИНЦИ СЕ СРАЖАВАТ В НАЙ-ГОЛЯМАТА ВОЙНА

70 години от края на Втората световна война  

Поручик Нино Слановски

През 2015 година се навършват три кръгли годишнини от войни, в които България е участвала - 130 години от Сръбско-българската война, 100 години от включването на България в Първата световна война и 70 години от края на Втората световна война. В няколко наши публикации ще проследим участието на угърчинци в тези войни.

Ще започнем от Втората световна война - най-голямата в историята на човечеството. Тя трае от 1 септември 1939 година до 2 септември 1945 година и в нея загиват над 55 милиона души. В тази война, както знаем, България участва първо на страната на хитлеристка Гемания и нейните съюзници, а след 9 септември 1944 г. преминава на страната на техните противници - СССР, САЩ и Великобритания. Активно се включва  в бойните действия срещу германците  от  есента на 1944 г. до 9 май 1945 г.

186 угърчинци се бият по фронтовете в Югославия и Унгария. Девет от тях загиват. Най-тежките сражения, в които участват българските войски, са на река Драва в Унгария през март - април 1945 г, където загиват четирима от нашите земляци. Във военния архив във Велико Търново преди няколко години  бяха открити имената на още четирима угърчинци, загинали  в Югославия преди 9 септември 1944 г. Това се  е случило от януари до юни 1944 г., когато България все още е била съюзник на Германия. По това време в Югославия е имало български окупационен корпус и нашите угърчинци вероятно са загинали в боеве с югославски партизани.

По-долу ще разкажем за един епизод от бойните действия в Югославия през есента на 1944 г. по спомените на един угърчинец, участвал в тях - Кольо Цачев Присадашки.
Кольо Присадашки - снимката е от 1985 г. 

"Бях оръжеен техник към 34-ти пехотен полк. Нашите войници атакуваха кота 1018, превземането на която щеше да им позволи да навлязат в Косово поле и да се отправят към Косовска Митровица. При атаката на височината две от нашите тежки картечници получиха повреда и трябваше да се ремонтират на място. Тръгнах натам. По пътя към позициите минах край кота 923. Там видях нашият съгражданин поручик Нино Слановски. Беше тежко ранен в краката. Кръвта му изтичаше. Последните му думи бяха:" Дотук беше... С мен се свърши. Кажи на моите другари, че умирам..." Искаше ми се да остана още малко при него, но на височината ме чакаха. Животът на много хора зависеше от мен.

Добрах се до гнездата на двете картечници с прибежки и припълзявания под огъня на немците. Изглежда бяха разбрали, че картечниците са повредени, защото се вдигнаха в атака и тръгнаха да обграждат височината. Когато стигнах до първата картечница, германците бяха на около стотина метра, стреляйки изправени от движение.

Положението беше критично. Трябваше да се бърза. И тъкмо това ми пречеше да подменя повредените части за най-кратко време. Тръпнех от вълнение, съзнавайки, че от бързината ми зависи не само моя живот... Първата картечница беше готова. В този момент немците се намираха вече на около 50 - 60 метра. Предложих на мерача да се оттегли на следващата позиция. Но картечницата беше тежка и той успя да я пренесе само на около 20 метра. Подпря я на един камък и откри огън... Направи няколко откоса и изби немалко от германците. Другите започнаха да се оттеглят назад. Това ни спаси...

Боят обаче продължаваше. Когато се отправих към втората картечница, нещо ме парна в десния крак. После видях, че съм ранен, но не беше тежко. Вечерта ме оперираха и извадиха куршума. Продължих участието си във войната до края на първата й фаза."

Борислав ПАТАРИНСКИ

петък, 10 юли 2015 г.

ТРЕТО "ВЕСЕЛО ДЕТСКО ЛЯТО"

 
В късния следобед на горещия 9 юли за трета поредна година пред читалището се състоя "Весело детско лято" с много игри и забавления за децата от Угърчин. С подкрепата на общината и читалището група от над десет момичета и момчета, доброволци от регионалната библиотека "Проф. Беню Цонев" в Ловеч, накараха близо тридесет деца от Угърчин да се включат в различни игри и забавления. Още толкова майки, бащи и баби наблюдаваха с интерес участието на своите питомци в игрите и съпреживяваха заедно с тях успехите и неуспехите, когато игрите биваха състезателни. Повечето от най-малките участници си тръгнаха с изрисувани лица, наподобяващи известни животни. А най-добре представилите се в игрите получиха и награди.