петък, 30 октомври 2015 г.

ХРОНИКА - ОКТОМВРИ

Октомври бе месец на вълнения, свързани с местните избори, с борбата за кметското място в общината и за местата в Общинския съвет. Читалището  също бе "засегнато"от политическите борби, предоставяйки терен за предизборните прояви на основните политически сили. Освен наема, можехме да спечелим доста пари и от боклука, който оставаше след някои от проявите, ако важеше приказката "Сливи за смет". Но всичко вече отмина. Има избран нов кмет и нов Общински съвет. Досегашното общинско ръководство неведнъж е помагало на читалището. Дано и новото продължи тази практика.

Що се отнася до читалищната дейност през това време, постарахме се тя да не се влияе от от политическите борби, макар, че двама от щатните служители на читалището оглавяваха листите за общински съветници на двете основни политически сили.
Десетина дни след участието на театралния ни състав във фестивала на любителските театри в гр. Лом, за което ви информирахме вече, в читалището получихме пакет. Той съдържаше статуетка, парична награда от 80 лева и грамота, от която разбрахме,че Милена Найденова е получила втора награда за водеща женска роля за играта й в пиесата "Госпожа министершата", която представихме там.

На 26 октомври участвахме със същата пиеса в Четвъртия национален фестивал на любителските театри "Театър без граници" в Самоков. Завърнахме се с грамота за отлично представяне.

През този период група от осем танцьори от танцов състав "Фаворит" поднесе приятна изненада с няколко танца на тържеството в ресторант "Виктория", посветено на 90-годишния юбилей на един от най-уважаваните учители от Угърчин - Никола Бамбов.
Предстои един от най-българските празници - Денят на народните будители, който е и празник на нашето читалище.

Честит празник на всички угърчинци, поне веднъж стъпили на читалищната сцена и на всички, които милеят за запазване на нашата  култура и духовност в днешното комерсиално, космополитно време!

петък, 2 октомври 2015 г.

НОВ МЕМОРИАЛ ЗА ГЕРОИТЕ НА УГЪРЧИН 1885 -1945

Мемориал -паметник на загиналите във войните за национално обединение 242 войници от Угърчин бе открит на 18 септември в центъра на града
 
Върху част от южната фасада на читалищната сграда с размери 17 м ширина  и 9,5 м височина и площ 161,5 квадратни метра, от мрамор и гранит  беше изграден мемориалът. С близо 13 000 знака са изписани имената на загиналите, войните, в които са загинали и местата, където са загинали. Барелеф върху горната част на мемориала показва бойна сцена от Първата световна война, в която са загинали най-много угърчинци - 153-ма.

Всички, които  видяха през тези дни мраморната мемориална стена, се изненадват от внушителността й. Мнозина изглеждаха едва ли не стъписани, когато видяха петте колони с изписаните 242 имена на загиналите. Почти всички угърчинци, застанали тихо тук, откриха сред падналите за България герои и имената на свои предци, които досега бяха запазени единствено в пожълтелите документи на военния архив във Велико Търново.

Тази година се навършват 130 години от Сръбско-българската война, 100 години от включването на България в Първата световна  война и 70 години от края на Втората световна война. Това е един сериозен повод  да обърнем поглед назад и си спомним за тези наши съграждани, платили от името на Угърчин голям, тежък, кървав данък на Отечеството.
Защото само на 4 ноември 1912 г., по време на Балканската война, 20 души от Угърчин оставят костите си в  боевете при Чаталджа и още други 50 не се завръщат от тази война и последвалата я Междусъюзническа.
 

Защото само в боевете при Дойран по време на Първата световна война загиват 77 войници от Угърчин. 30 майки от Угърчин слагат черните забрадки само за времето от 24 април до 9 май 1916 г. след тежки боеве там. Още 73 угърчинци загиват по другите фронтове на тази война.
Не трябва да забравяме, разбира се, и шестте  войници от Угърчин, загинали в Сръбско-българската война. Вечна памет и на 13-те угърчинци, загинали по бойните полета в Югославия и Унгария през Втората световна война.

Вероятно загиналите във войните угърчинци са повече от изписаните на мемориала, но за тези 242-ма беше намерено дакументално потвърждение.

Най-сетне по подобаващ начин в Угърчин беше увековечена паметта на тези потънали в забрава наши герои. Една 96-годишна инициатива – за издигането на този мемориал, бе доведена до успешен завършек. И след това, което беше направено, имаме моралното право да се гордеем истински с тях.
 
На 18 септември 2015 г. митрополит Гавриил Ловчански отслужи литургия за Героите на Угърчин и направи водосвет на новия мраморен мемориал. Почетен караул от бойци със запазени униформи и оръжия от войните даде тържествен салют за 242-мата забравени български герои. Вечна слава!

Дано дядо Тодор, един от последните живи ветерани от Втората световна война, прерязал заедно с кмета Валентин Вълчев лентата при откриването на мемориала, да е последният войник от Угърчин, участвал във война!

Дано никога не се налага да се дописват имена на угърчинци върху мемориала, загинали в нова война.

Текст и снимки:
Борислав ПАТАРИНСКИ

ХРОНИКА – СЕПТЕМВРИ

Всичко онова, за което писахме в предишната ни публикация, че предстои, се случи през септември.
Юбилейният концерт на танцовия ни  състав "Фаворит" се състоя на 19 септември пред препълнена зала. Участвахме в откриването на панаира предишния ден, а на 24 септември театралният състав при читалището ни се представи добре на театралния фестивал в град  Лом.
Събитието, което предизвика най-голям отзвук сред угърчинци обаче,  беше откриването на 18 септември на мемориала-паметник на загиналите във войните за национално обединение 242 войници от Угърчин. Една 96-годишна инициатива беше доведена до успешен завършек.