петък, 10 февруари 2012 г.

Страхът от караконджули, вампири, таласъми

Дните „мръсници” са свързани с поверието за „караконджулите”. Започвали от Бъдни вечер и траят до нощта срещу Йордановден (Водици).

Вярвало се, че през нощите бродят нечисти духове и зли невидими сили, превърнати в животни – кучета, котки, диви коне или човекоподобни, наречени „караконджули”, „поганци” или обикновено „каракон”.

През тези дни жените не трябвало да работят женска работа, не перат,  не си мият главите и не плетат косите си, седенки не се правят, дори и мъжете не хващат никаква работа, защото ще ги гази каракон и ще ги сполетят болести. През нощта трябвало да се излиза със запалена главня огън, за да пази от злите сили – „вампирите” и „таласъмите”.

Много стари угърчинци разказват за вярванията на хората от далечното минало в талъсъми. Според тях, таласъмът е уплътнена душа на умрял човек. Външният му вид е като „сянка на човек или на животно".

Вампири се явявали нощно време под селските гробища, край кладенците Горник и Букя (сега чешми), край Стублата (извора на чешмата пред общината), и на много други места. Явявали се като различни животни - с дълги крака, остри муцуни, черно куче, бяло куче, глиган, бясна свиня, див кон и др.
Например дядо Колчо Бояджиев, който е живял до Стублата, е разказвал, че е „виждал нощно време да излиза от извора една голяма свиня с много прасенца, подкарвани от една баба с бял касак и с бял котел в ръка".

Угърчинецът Стойчо Гурлата разказвал „как като минавал край Букя при Кележовци, видял едно бяло кученце да се петлее из краката му, замахнал със сабята, която носел, но то отскочило. Изплашил се и влязъл в тях си примрял от страх".

Много вярвания има и за самодивски сватби и други поверия. Дядо Петко Онождалото - воденичар на Кисьовската воденица на р.Света разказвал, как е гледал самодивска сватба в местността Кленовец, като се връщал през нощта от пазар в Ловеч. Такава сватба гледал и във воденицата - свирни от гайди, тъпани и викове, с коне, каруца, младоженци и кръстник с бъклица в ръка...

Тези и много други вярвания, свързани и с каракон, са съпровождали живота на неуките селяни от рождението до гроба.

Братя РАДОЕВИ
«Из миналото на Угърчин», 1978

Няма коментари:

Публикуване на коментар