петък, 24 февруари 2012 г.

Гонене на зли духове, кошии, угощения, танци...

>На Йордановден младоженците се къпели в реката заедно с ралника, молейки за  плодородие
>Вярвало се, че с кошията на Тодоровден окончателно се прогонват «караконджолите»



ЗИМНИ И ПРОЛЕТНИ ОБИЧАИ

На 6-и, 7-и и 8-и януари се празнували Водици (Йордановден), Ивановден и Бабинден.

Водици са известни с ръсенето на свещеника по къщите със светена вода с китка босилек. Дарявали го с парче сланина, брашно, боб, повясмо, месо, наденици и пари в котлето. В поверието се считало, че с това той изгонвал злите духове, заселили се през „мръсниците". Придружителят, който носел провизиите, се нарича „котка". Този ден завеждали младоженците на реката и ги къпели за здраве. Носил се в реката и ралника за плодородие. Младите поливали на възрастните, за да се измият за здраве.

На Ивановден се правели угощения. Младоженците заедно с по-възрастните отивали на гости у кръстника. Мъжът носил аления цедилник с хлябовете, бърдето с ракията и шарената бъклица с виното. Булката с хубав гайтанлия сукман и с алено плюшено джубе, носи в месал тепсия с баница, свинско месо, кървавици и котле с гозба. Носел се и шиш с печено на жаравата месо. Преди да започнел обедът, кумичката подавала на кръстника баницата, голям кравай - боговица, над него - свинско месо от рибиците и кървавица, като му целувала ръка и се отправяли взаимни пожелания.

Бабинден се празнувал от бабите като народни акушерки. Майките им носят дарове.

От Атанасовден (18. I.) се считало, че започва затопляне на времето и събуждане на природата.

Първият празник от поредицата пролетни обичаи е Трифоновден (Трифонци). Празнувал се от всички  лозари, които c музика отивали на лозята на Маргарец и Рибаря. Извършвали зарязването на главините, като отрязвали по няколко лозови пръчки, сплитали ги на обръч и ги нарамчвали (поставят на раменете). Тържеството завършвало с благословии за много грозде, угощение и буйни хора.

Тодоровден (Тудорица или Конски Великден) - е празник на конете. Правели се обредни хлябове, наречени на коне, готвели се гозби в тяхна чест.
Преди обяд се устройвала кошия – надбягване с коне. Всеки стопанин считал за чест неговия кон да заеме една от първите награди, които раздавала общината. Известни са като добри бегачи конете на Гърковци и белите барбарски коне, които години наред са вземали първите места. Кошиите са били организирани в далечното минало от Голямата могила при Ковачов дол или от Команската ливада до шосето при Биволарката (Чуклата), където е бил коланя (края) на кошията. В по-ново време кошията е правена от Пъшковия чифлик до Елегина ливада. Вярвало се е, че на Конския великден се прогонва окончателно «каракон».

Празникът Светиите като предвестник на пролетта е считан за ден на младоженците. Младите булки, облечени празнично, придружени от зълвите, спохождали роднините, които дарявали булката с гръстено семе, вълна, повясмо, сапун, боб, мамули и други, а тя ги черпи с бъклицата. Зълвата, наречена „магаричка", носила цедилника с подаръците.
Дните, когато се празнували Благовец и Еремия, са свързани с поверието за пробуждането на змиите и гущерите. Затова рано сутринта измитали дворовете и запалвали събраното, та димът да прогони змиите и гущерите, а стопанката тракала с огрибката върху ръжена и изричала закани към тях. В тези дни не се работи женска работа.

Лазаровден и Цветница също са чествани като дни на пролетта.
На първия ден момиченца, облечени в национални носии и накичени с кукуряк, жълти лалета, нарциси и други цветя, ходели на групи по домовете с кошнички и събирали яйца. Приемайки яйцето, всяко момиченце подскачало и го слагало в кошничката. Децата подскачат, за да расте житото по-високо.

На Връбница (Цветница) накичвали вратите на къщите и оборите с върбови клонки за здраве и плодородие.

Великден се е празнувал три дни. Обредите почти не са свързани с църковните обичаи. В седмицата преди празника се извършвало основно почистване на домовете. Извършвало се и обичайното приготовляване на великденските червени яйца и краваи, предназначени за подаръци. Чукат се яйца и на когото излезе по-здраво, той ще е по-здрав. Младоженците ходят на гости при кръстниците.

На Гергьовден населението принасяло агне-курбан в чест на великомъченик Георги - покровител на стадата, затова и обредите са пастирски - за овчарите. В Угърчин това е свързано с изпичане на агнето — целопек на шиш в пещта. Едновременно с кръвната жертва се приготвяли гергьовски краваи за овчарите. Правели се гергьовски венци и се поставяли на овце, за да са млечни и ир.
Празнуването било съпроводено с богата трапеза, веселие и хора.

Празнувани са и други дни, свързани с различни явления, събития, църковни и християнски празници и др., като Спасовден, Русалий, Еньовден, Петровден, Илинден, Богородици, Петковден, Димитровден и много други.

Братя РАДОЕВИ
«Из миналото на Угърчин», 1978 

Няма коментари:

Публикуване на коментар