четвъртък, 30 юни 2011 г.

«Дълга и широка като Угърчинския панаир»


Гостуващи: „Анатомичсски музей - братя Папазови", бозаджии и халваджии другоселци, грънчари от Троянско, кожухари от Алтън Ловеч, тетевенци със своите дърворезби н пирографии, народен певец на поставка със фризе-хармоника и др.

Местни участници: сладкарница «Цирилик», Нешо Шарков, Моторя и Стайко Диков – фото, Нейко фурнаджията, Балю Шутия - вестници, списания и шарен папагал, бай Крум Петков – тетрадки, Стоян Фицата и Данчо Котларя, бай Гачо Ганкин – съобщения с барабан, Тодор Мишока - спортно облекло, Марин Тропаня – баш кебапчия, две-три бирарии, ученици, освободени от вечерен час и др.


Цачо ВЪЛЧЕВ

От незапомнени времена всяка есен в Угърчин ставал голям панаир. През турско робство той е правен на Петковден на празника на църквата „Св.Петка". След Освобождението е преместен в първите дни от последната седмица на септември - на празника „Мала Богородица". През плодородни години угърчинци са празнували панаира по цяла седмица вместо определените три дни. За това по този повод ловчалии казват и до днес: „Проточи се дълга и широка като Угърчинския панаир". Спомените ми за това събитие са от началото на 1940-те години на ХХ век. Те са далечни детски спомени, чиито празноти са запълнени от разказите на по- възрастни хора.


Панаирът през 1970-те на полето край старата болница

На полето край старата болница бяха пристигнали търговци от различни краища. Те бяха разположили своите стоки в брезентови палатки, шперплатени бараки или дъсчени сергии.

Грънчари от Троянско, кожухари от Алтън Ловеч, тетевенци със своите дърворезби н пирографии - бъклици, кутии, талари и похлупаци; цървулджии от Севлиевско, бакърджии от Габровско със своите котли, джезвета, тепсии и кюпчета - вснчките те наводняваха панаира с ръчно изработените си стоки.

Пълно беше и с търговци на добитък. Бозаджии и халваджии другоселци разнасяха своите произведения сред тълпата, която охотно гн консумираше. Тукашните баш сладкари Митко Печов и Рамулите имаха по-голяма клиентела и предимства. Оживена беше и шатрата на сладкарница „Цирилик «.

Селският фотограф Нешо Шарков се бореше с конкуренцията на Моторя и Стайко Диков. Нейко фурнаджията разнасяше сусамени симитчета, а Балю Шутия - вестници, списания и шарен папагал. Бай Крум Петков беше наредил пъстри книжки за прочит, моливи и тетрадки. Стоян Фицата и Данчо Котларя бяха разположили своите бакърени съдове на лично място. Те блестяха като злато и сребро и събираха купувачи. Бочо Чулев беше изнесъл каскети и шапки собственоръчно изработени по последна мода. Тенекеджни и железари бяха докарали готварски печки, кюнци, ламаринени умивални, кофи й легени. Амбулантни търговци от Шипково продаваха своите прочути неръждаеми ножове и чекии. До тях на голяма площ се стелеха редиците на троянските шарени-писани грънци: стомни, паници, делви.

А със свирки и балони навсякъде беше наводнено. Сюрии деца ги надуваха, а моторните люлки бръмчаха денонощно.

Бай Гачо Ганкин, окачил всичките си ордени и медали от трите войни: Балканската, Междусъюзническата и Европейската, биеше барабана за важно съобщение:
- Пристигнал йе тепавичара у Въкю Цачов, който има да получава, също и да занесе...


Голяма брезентова щатра с табела: „Анатомичсски музей - братя Папазови" привлича вниманието на младежта. Пред нея мъж в облекло официално - фрак и цилиндър, викаше с бурия на уста:
- Елате да видите чудото на XX пек: телето с две глави, петела с четирите крака, момичето без кости: насам-насам...

Грамофони с високоговорители от люлките, сергиите и палатките разнасяха модните - шлагери. Народен певец качен на висока поставка със своята фризе-хармоника под разпънат избелял чадър разплакваше тълпа от бабички и старци, които триеха навлажнените си очи и купуваха песнопойките му.
Накрая на панаира към „Скотовъдната" бяха се разположили няколко бирарии. Пред една от тях Марин Тропаня – баш кебапчията раздухваше жаравата и викаше с прегракнал глас:
- Парат, молим, две за левче! Който не земе - пишман ще стане!

Вътре самодейна група от Извор свиреха: „Из Бабинци слиза". Друг състав, с певица изпълняваше най-новите песни за любовта.

В съседната бирария на Йочо Крушата, покрита с дъбова шума и рогозки, пееха на шумялата тогава песен:

„Пилето ми пее рано на сабайлем,
рано на сабайлем, рано призори".

Пред бирариите тълпата от зяпачи беше по-голяма от всякъде другаде.
Ученици и ученички от трите средни училища в селото: гимназията, земеделското и стопанското, правеха движение наредени на маси. За панаира ученическия час не важеше.
На края на панаирището, където започваше пазара за добитък, се бяха сгушили сергиите на няколко известни угърчински занаятчии: Цокето Минюско продаваше сандали - собствено производство. Неговият огромен калпак затрупваше дребното му лице.

Тук дядо Стоян Кикивето шиеше фантастично бързо най-практичните за сезона панталони, нещо като по еталон:
- Кеф ти клин, кеф ти голф, кеф ти брич, провикваше се старшият шивач без да вдига глава от иглата. Въпреки неговото голямо усърдие, клиентелата му беше слаба.
Новите шивашки ателиета на Михалчето Великино, Бошняка и Вътю Василев бяха взели преднина. Тодор Мишока - манифактурист и шивач, набираше скорост със спортното облекло.

Писаните каруци на Мирчо Цачов бяха пред пазара за добитък.
Море от овце, крави, биволи, коне. Хората купуваха и продаваха, като се пазаряха шумно и весело.


Първата духова музика на Угърчин, 1924 г.

Привечер на специално скованата от чамови дъски беседка излизаше Угърчинската духова музика. Тя беше гордостта на околията. Музикантите бяха облечени в сини куртки н бели фуражки. На лично място сред тях седяха: Митю Лазаров, Иван Драгнев, Цаци и Йошо Щрегарски, Цоко Mapковски, Дико Михалев Драганченина и др. Техният учител беше Вълчо Божков. Те свиреха народни хора, валсове, танга и румби до късно през нощта.

Хората играеха, пееха и танцуваха...

Цачо ВЪЛЧЕВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар