петък, 24 юни 2011 г.

БРАТСКА МОГИЛА НА ШИШМАНОВИ ВОЙНИ – 3


През VII в. този край бил заселен от славяни. При настаняването си тук те заварили по-старо, романизирано или елинизирано тракийско население, от което възприели много названия на местности, долини, реки, височини, бърда и др., като запазили или отчасти видоизменили първоначалната им форма. Като стари тракийски имена може да се посочат: Лепетура, Гроздана, Морун; имена от гръцки произход: Ефорел, Маргарец, Труфек, Елегина ливада и пр.; от латински произход: Капралец, Бълден, Кукян, Паскат, Стрикач и други.
Намерените византийски монети в землището на селото от VIII-XI в. свидетелстват, че през цялото това време в тази област е имало живот.

Повече и по-сигурни данни за миналото на Угърчинския край има за периода XIII- XIV в. В двора на Петко Ичов Кележов, по наклона на Додевския и Кривирадевския дол и в съседните дворове, както и по склона на едно протежение от 200 м, са намерени доста фрагменти от глинени съдове „търновски тип", с жълтеникава, светлокафява, зеленикава или синкава глеч и контури от кафяви линии. Тук са намирани и кости от животни, гвоздеи, въглени.
Още един сигурен свидетел за съществуването на средновсковно селище е и м.3абит камък. Едновременно с разкопаването на двете могили в латинското гробище била разкопана и могилата, върху която стърчал Забит камък. Неговата височина достигала до 2,6 м.



Легендата свързва Забити камък с Крали Марко и неговата сестра, които се надхвърляли от Стара планина към Дунав.

Могилата била с диаметър 8 м и висока 0,60 м. Цялата е била натрупана с варовити камъни, вадени и събирани от близката  околност.
При  разкопките на могилата били открити няколко погребения със скелети, наредени почти радиално около 3абит камък. Първият гроб се намирал на 1,8 м от камъка - с глава на запад и крака на изток, а ръцете поставени на кръст. До дясната тазна кост е бнл намерен сребърен полугрош от времето на цар Иван Шишман  (1371-1393). Вторият гроб е отдалечен от първия на 1,50 м и на 1,90 м от камъка. При него са намерени три сребърни копчета. Третият гроб е бил с глава, обърната на изток, и ръце на кръст. До главата му е намерена глинена паница, а до краката - глинена кандилница с две дръжки и едно сребърно копче. При тазните кости имало две железни, напълно окислени халкички. Гробовете от Забит камък представляват някаква братска могила. По склона на много места доскоро се забелязваха и малки побити камъни, някъде във форма на елипса.

Археологическите материали - късове от глинени паници „търновски тип" и фрагменти от гърнета, разхвърляни по склона до Додевския и Кривирадсвския дол, сребърният полугрош от Иван Шишман и сребърните копчета, както, и следите от гробовете при Чукара, са убедително доказателство, че на това място е имало значително  българско селище.

Братя РАДОЕВИ
«Из миналото на Угърчин», Сф, 1978

Няма коментари:

Публикуване на коментар