Защо се губят следите на Йоно Кулински, Стоян Гачевски, Йото Михалев, Михал Пеловски, Петко Найденов, Крайчо Балев Авджи и Нешо Радев
Изминаха 145 години от Освобождението на България от петвековното Османско иго. В предишни наши материали, свързани със събитията в Угърчин по време на Освобождението, се постарахме да представим всичката ни известна до момента информация, която се оказа доста оскъдна.
Но ето, че и 145 години по-късно може да излезе още нещо. Открихме го в пожълтелите страници на събраните от братята Радоеви материали за книгата "Из миналото на Угърчин". И то се отнася най-вече за участието на угърчинци в Опълчението. Излязоха нови имена. Считаме, че би било интересно да ви запознаем, с това, което открихме, въпреки че то засега не може да бъде потвърдено от други източници.
Братята Георги и Петко Радоеви са събирали материалите за книгата "Из миналото на Угърчин" доста време. В това дело са участвали и други угърчинци. Преди тях учителят Никола Русковски публикува в юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г. материал със същото заглавие, който описва известното за историята на Угърчин от древността до Освобождението от Османско иго. И се стига до средата на 60-те години на ХХ век, когато братята Радоеви обобщават до момента събраната информация и написват първоначалния вариант на книгата си за историята, бита и културата на Угърчин със заимстваното от Н. Русковски заглавие "Из миналото на Угърчин".
След няколко редакторски намеси и в доста по-съкратен вид издателство на Отечествения фронт издава книгата през 1978 г. И в този окончателен вариант в раздела за историята са изписани имената на 10 опълченци от Угърчин: Нино Райновски, Вътю Райновски, Васил Джабарски, Стефан Кулински, Енчо Пачаръзки, Стойко Урушки, Нешо Геновски, Йочо Слановски, Радой Геновски и Цано Ненов. Същите имена са изписани сега и на паметника в центъра на Угърчин.
Преди десет години намерихме документално потвърждение за тях и във военния архив във Велико Търново. Но в първоначалния вариант на книгата, който се съхранява в читалището, откриваме още шест имена на угърчински опълченци...
За да изпишат и тези имена братята Радоеви вероятно не са гледали просто в тавана, а са чули за тях от разкази на други угърчинци. По времето, когато е започнало събирането на информацията за книгата в началото на ХХ век, а и до средата на 40-те години, все още е имало живи опълченци. Последен на 103-годишна възраст през 1949 г. умира Васил Джабарски. Затова изписването на имената на тези шест човека, не е съвсем случайно. Друг е въпроса, че в списъците на дружините, съхранявани във военния архив, не е намерено документално потвърждение и вероятно затова те са отпаднали от окончателния вариант на книгата. А ето и техните имена: Йоно Кулински, Стоян Гачевски, Йото Михалев, Михал Пеловски, Петко Найденов, Крайчо Балев Авджи. Има и седми опълченец - Нешо Радев. Фамилното му име е изписано непълно и нечетливо и би могло да се чете като Раковски, но това може да е и Нешо Радоев Геновски, който е сред потвърдените от архивите опълченци. Вероятно ще трябва да се посети отново военният архив във Велико Търново и да се потърси някакво потвърждение за тези шестима угърчинци, които със сигурност са били реално съществували хора.
Специално внимание братята Радоеви са отделили на една случка с Крайчо Балев Авджи, която вероятно е довела до отпадането му от списъка на дружината, в която е служил. По-надолу ще я разкажем.
СЛУЖЕБНАТА САМООТЛЪЧКА НА КРАЙЧО
ПО ВРЕМЕ НА ШИПЧЕНСКИТЕ БОЕВЕ
Крайчо Балев бил решителен и смел младеж. Живеел на колибата при баща си и когато до тях стигнала вестта за започване на Освободителната война решил да се запише в Опълчението. Руските войски вече били преминали Дунав, когато се записва опълченец. През август 1877 г. участвал в боевете на Шипка. Заедно с опълченеца Черню Главчев от с. Славщица били изпратени до Габрово да донесат хляб за опълченците. Когато пристигнали в Габрово и отишли на пункта, където трябвало да получат хляба, към тях се приближил руски офицер с доста висок чин и заповядал да му доведат турчин, който е грамотен. Крайчо с готовност и много наивност казал, че ще намери такъв турчин и зарязал хляба. И тръгнал към близкото до Угърчин село Турски Извор/днес Български Извор/. Преодолял заедно с Черню разстоянието от около 100 км от Габрово до Турски Извор пеш за няколко дни, намерил там един възрастен ходжа, когото познавал, взели една волска кола и след още няколко дни доставили ходжата на руския офицер в Габрово. В това време на Шипка се водели тежки боеве, а Крайчо и Черню занесли хляба чак след седмица... Те се включили в сраженията. После Крайчо участвал и в боевете при Шейново. Но заради самоотлъчката му бил изваден от списъците, по които след Освобождението на опълченците държавата раздала земя. Вероятно затова името му не може да бъде открито и в архива.
На факсимилето: Страница от първоналния вариант на книгата "Из миналото на Угърчин" със списъка на опълченците.
Борислав ПАТАРИНСКИ
