петък, 28 март 2014 г.

"СВЕТИИТЕ" И ЕДНА БЛАГА ВЕСТ

 
През последните двадесет години художествената програма на Общинския пролетен празник "Светиите" винаги се изнасяше  в салона на читалището. Тази година за пръв път празникът се състоя на открито, като 15 художествени колектива от Угърчин и Общината изнесоха двучасова програма на площада пред Общината.  Времето беше чудесно , настроението на хората също. Затова допринесе и присъствието и на Общинския духов оркестър от град Ловеч.

Със идването на пролетта и по-точно на 25 март пристигна благата вест, че е подписан протокол 16 за въвеждане на ремонтираната повече от 4 месеца читалищна сграда в експлоатация. Дали случайно или не, но точно по това време дойдоха и щъркелите.

 
 
 

неделя, 23 март 2014 г.

ЗА ДВЕТЕ КАМБАНИ И БАРАБАНА

В миналото към съобщителните и оповестителните средства са ползвали главно камбани, барабани и други. Би било любознателно да се знае  малко повече за историята на цър ковната и училищната камбани и барабана в Угърчин. По-възрастните угърчиици помнят камбаните и барабана, а по-младите могат да научат, ако им представлява интерес.

Появата, както на църковната камбана, така и на училищната, става след построяването на първата църква в Угърчин през 1866 година и на централното училище (сградата на сегашното СПТУ) през 1894 година, по време на тогавашния кмет Пело поп Ми хайлов. Повече от 50 годими училищната камбана известяваше на учениците и населението сутрин и по обед, че е време за трълване на училище. Тя се чуваше надалеч, чак до близ ките и по-далечни колиби, откъдето сутрин учениците с торбички през .рамо тръгваха и бързаха за училище.
Идеята за построяване на църква в Угърчин е на Иларион Ловчански. Към края на турското робство той идва няколко пъти в Угърчин по въпроса за построяване на църк вата, но е срещал съпротива, особено от Стайко чорбаджи и други.
При последното си идване в Угърчин на негова страна застават свещениците Георги, Ми хал и Петко и това му помогнало да наложи своето мнение. Стайко чорбаджи отстъпил, а наскоро след това починал. Дядо Иларион  оставил за църковен настоятел Пено Патарин ски - природно умен и честеи човек, който щял да бъде в помощ на свещениците при построяването на църквата.

Жителите на Угърчин се отзовали на помощ за построяването на първата църква и тя била изградена през 1866 г. на горния площад, пред къщата на Вълчо Динкин, близко около сегашната спортна зала. Църквата била на четири стъпала в земята.,  без кубе, но вътре добре уредена. Нямала хубав външен вид, за да. не дразни турците.
В тази църква Левски, при идването си в Угърчин да основе революционен комитет, е  отслужил литургия, а присъстващите богомолци с голямо вълнение слушали хубавия му глас когато пял.
Тогава се наложило да има и камбана към църквата.  Първоначално, вместо камбана, на една голяма черница пред църквата е била закачена   дебела дъска (клепало), биенето на която е известявало на населението кога е отворена църквата и ще има богослужение.
По това време в страната имало придвижване на разни племена, като татари, черкези, абхази и други, които разрушили дървената част на църквата през през 1876 година след потушаване на въстанието в Ново село.

Не след дълго се решава да се построи нова църква, малко по на север от разрушената, в двора на сегашната църква. Втората църква е построена през 1883 г., а по-късно към нея е изградена и  камбанария, на която е окачена 100 кг камбана. Камбанарията и камбаната са   дарение от Дико  и  Неда Черневи. Втората църква поради лошия терен и нездрави основи пада от силна буря през една нощ на 1930 година. До построяването на сегашния храм за църква се ползва стаята на счетоводството в общината.

През 1935 година се подема инициативата за построяване .на сегашната, трета църква.
Тогавашният кмет Иван Стойков (Резето) отпуска 300 000 лв. за строежа на църквата. Строежът на новата църква е даден на търг и е спечелен от Никола Петков от с. Койнаре. Същата е завършена и открита на 22 март 1938 г. от Ловчанския митрополит Антим. По това време в Угърчин свещеници са били Петър Доков от Ловеч, Пейчо Петров и Марин Никитов от Угърчин и Димитър Маринов от Сопот.
При построяването на църквата камбаната  е   поставена  в  кубе на  самата църква, което и до сега няма промяна.

Църковната камбана е правена в Неврокоп (сегашния Гоце Делчев). Това се потвърждава от Кирил Славчев Табаков - син на някогашния църковен камбанджия. Той през 1928 г. служил войник в 7-ми пограничен участък и една сутрин го изпратили да получи месо от касапина в града. Но касапинът закъснял. В това време Кирил Славчев видял, че наблизо в съседната къща светело рано сутринта и той решил да се отбие да почака там. От разговора съседът разбрал, че войникът е от Угърчин и му казал, че е правил църковната камбана за родното му място, купена от Дико Чернев. Тази камбана, заедно с камбаната на Катунец, ги докарал от Плевен дядо Стефан Цвятковски.

Освен двете камбани за съобщения в миналото е ползван и барабан, а по време на Втората световна война и след това - сирената за сигнал при тревога. От 1951-1952 г., след радиофицирането на града ни и досега, за съобщения се ползва местната радиоуредба.
В миналото най-известният и дългогодишен барабанджия в Угърчин, преди радиофицирането, беше Стойчо Колев Бамбов, който притежаваше висок и ясен глас. Водеше се като щатен служител към общината. Той заставаше на определени места по площадите и улиците и приясно време гласът му се чуваше чак до близките колиби. Понякога съобщения с барабана са правени и от Гачо Недялков Герганов (Ганкин).

Нвпосредствено след 9-ти септември 1944 г. бе построен трети етаж на сегашната сграда на СПТУ и училищната камбана бе свалена. Понастоящем спокойно си почива на тавана на училището.
Продължава  ползването на църковната камбана и най-новото средство за съобщение - радиоуредбата.

Димитър ПАТАРИНСКИ
Вестник "Друм", Угърчин, 1991 г.

петък, 7 март 2014 г.

ГЕНЕРАЛ РАДОЙ СИРАКОВ С НАЙ-ВИСОКОТО БЪЛГАРСКО ОТЛИЧИЕ

В началото на февруари Военно-историческият музей в София показа своята обновена експозиция. В едно от фоайетата на музея е изложена витрина, в която са поставени ордени "Стара планина "- първа степен с мечове. С тях българският президент на 20.12.2012 г. е наградил посмъртно българските генерали, ръководили бойните действия по време на двете Балкански войни преди сто години. Сред наградените е и угърчинецът генерал-майор Радой Сираков. Край всеки орден има и кратка биографична справка за отличения. На 3 март тази година по време на тържествената заря-проверка в София по случай Националния празник и 136 години от Освобождението името на генерал Сираков беше споменато сред имената на най-заслужилите българи в над 1300 годишната история на България.

сряда, 5 март 2014 г.

ЧИТАЛИЩНИ НОВИНИ

 
Ремонтът на читалищната сграда на практика приключи. Но все още не са подписани документите по приемането на извършената работа от финансиращия орган. Това означава, че читалищната дейност все още се извършва  извън читалищната сграда. Въпреки това за около две седмици се случиха няколко събития, които читалището организира или беше съорганизатор. На 19 февруари заедно със сдружението на пенсионера "Цвятко Благоев" организирахме възпоменателно тържество, посветено 141 години от обесването но Васил Левски. Поднесени бяха венец и цветя пред паметната плоча, открита през миналата година на мястото на първия църковен храм в Угърчин, където Левски е служил. Баба Марта и тази година, придружена от Пижо и Пенда, посети дома за стари хора, клуба на пенсионера, общината и други места, където раздаде мартеници за здраве. На 2 март по традиция вече се състоя тържество, посветено на националния ни празник и 136 години от освобождението на България от турско робство. То беше организирано от общината и читалището и трябваше да премине в по-съкратен вариант заради дъжда. Същата вечер самодейците отбелязаха  своя празник с много веселба и настроение. И тъй като той съвпадаше със Сирни заговезни, се изпълни и ритуала с хамкането на халва или яйце, вързано на конец, което още покачи градуса на настроението.