ПЪРВИЯТ БИЛ „МЕРЦЕДЕС”, А СЛЕД НЕГО ДОШЪЛ И „ФОРД -А”

Не много кратка история на автомобила в Угърчин – 2

 Атанас Коларов с „Форд-АА”, третия автомобил в Угърчин, 1929 г.

Появата на първата „кола без волове” в Угърчин през 1924 г. предизвикала шок, паника, възторг... Нашенци разбрали, че е пристигнало и друго време. Един димящ, трещящ и кихащ старичък „Мерцедес” започва постепенното прогонване на „дървените фолксвагени” - от колибите към албумите със стари фотографии.

Марката му била „Мерцедес-Бенц”. Един от онези автомобили, внесени за нуждите на армията по време на войните от 1912-1918 г. С дървени спици на колелата като на каруца и с открита каросерия. Появява се в Угърчин сред гръм, трясък, пушек и прахоляк през 1924 г. Управлява го гордо Дачо Стоянов Шарков от Угърчин, единият от двамата братя самоуки майстори и изобретатели, втрещили неведнъж  угърчинци с чудатите си хрумвания. Дачо идва с тази „кола без волове” в Угърчин, колкото да видят угърчинци това чудо на техниката, заляло в онези години вече  улиците на Америка и Западна Европа.

„Мерцедес-Бенц” в автопарка на Българската армия през Първата световна война (Сн.: „Изгубената България”)

Идва и си отива, защото автомобилът не е бил негов. По същото време в Угърчин живее човек, който между 1912 и 1920 г. е бил в САЩ в град Детройт. Там той е работил като шофьор на лекотоварен автомобил „Форд-Т”. Казва се Иван Йовев. Роден е в село Орляне, но след завръщането си от САЩ се заселва в Угърчин, където и почина през 1981 г. Оставил ни е две снимки с автомобилите, които е карал в Страната на неограничените възможности.

Иван Йовев с лекотоварен автомобил „Форд-Т”, Детройт, САЩ, 1912-20 г. 

Емигранти, вероятно от Ловешко (И. Йовев е с шапка-борсалино) в автомобил „Форд”, Детройт, САЩ, 1912-20 г.

Освен него и Дачо Шарков, сред първите шофьори в Угърчин са и Вълчо Пенков Ненов, Вълчо Пенков Патарински, Койно Недялков Данов, Атанас Иванов Коларов, Стоян Гечев Въловски, Дако Мирчев и други. Почти всички от тях стават шофьори по време на службата си в армията

След краткотрайната поява на първия автомобил през 1924 г. през пролетта на 1926г. Койно Недялков Данов от село Абланица докарва в Угърчин друг автомобил- „Форд-Т”. Той е 11 местен. Също е с колела с дървени спици и открито купе. Но появата на този втори автомобил е свързана с по-прагматични съображения – извършване на транспортни услуги. Койно назначава за шофьор Лальо Немски от гр. Ловеч и започва превозването на пътници и пощата между Ловеч и  Угърчин.

 Пътници в автомобил „Форд-АА”, Угърчин, 1928 г.

Механици-колеги на Атанас Коларов сменяват гума на „Форд -А”, втория автомобил в Угърчин – вероятно Ловеч, около 1927 г.

През 1927г. Койно докарва втори автомобил – пет местен „Форд-А”. Самият Койно го управлява по същата линия. На следващата година Койно закупува още два автомобила . Това са 12- местни „Форд-АА”.Шофьор на единия е Атанас Коларов /Тасьо/ от село Абланица и Стоян Пеев от Ловеч – на другия. Така към края на 1928 година Койно  Недялков с тези 4 автомобила се  превръща почти в монополист на транспортните услуги в Угърчин.

 Ловна дружинка от Угърчин пред „Форд-А”, края на 1920-те

През 1929 година няколко заможни угърчинци  купуват седем местен американски автомобил „Студебейкър”. За шофьор назначават Вълчо Патарински. А Стоян Балабанов  купува пък автомобил ”Дженерал мотърс” – също седем местен. Опитите им да извършват транспортни услуги не издържат на конкуренцията на Койно Недялков и след два – три месеца се отказват.

Изпращане на важен гост на Горния площад в Угърчин, края на 1920-те

Пътуването през онези години е било цяло приключение. Както за пътниците, така и за шофьора. Разбитите каменисти пътища често са водили до пукане на гуми, чупене на ресьори и други. Но от друга страна пък КАТ не е съществувал. Затова не е било рядкост шофьорът и някои от пътниците да се отбият в попътна кръчма и да изпият по една ракия. Спомняте си вица за "шофьора", който пиел, докато пътят му де види троен - така е "сигурно", че ще кара по средния...

И така тръгвайки сутрин от Угърчин понякога пътниците, пощата и шофьорът са пристигали чак по обяд в Ловеч, а понякога и въобще не са пристигали. Техническите аварии са били доста чести и не веднъж пътуващите са се прибирали пеш обратно в Угърчин . 

 

Ремонт на автомобил „Форд- АА”. Тасьо Коларов с механици от Ловеч, края на 1920-те

Освен повредите, понякога е имало и ПТП-та (пътно -транспортни произшествия). Не че движението на коли било голямо, но добитъкът не бил цивилизован като днешния. Срещата на един тогавашен автомобил с една от онези  дървени коли, теглена от крави, често завършвала катастрофически. Катастрофално, защото добитъкът в онези години е бил доста плашлив и срещата на кравите с димящото и трещящо чудовище-автомобил ги е карало да изпадат в див ужас. Следвало е преобръщане на колата, трошене на хомота и кравите като пощръклели са се понасяли през близките ливади, за да са по- далече от онова нещо, дето не го тегли нищо.

Ако имате достатъчно въображение, представете си какво му е било”настроението” в този момент на собственика на кравите и останките на дървената кола. Застраховка „Гражданска отговорност” не е имало, затова с псувни и проклятия той се е залавял да поправя колата с теслата, докато автомобилът сред пушек и прахоляк продължавал своя път напред. Към модерните времена на 30-те и  40-те години на 20 век.

Борислав ПАТАРИНСКИ

(Следва продължение)

Снимки: Читалищна сбирка „Угърчин”- Архив „Тасьо Коларов”

ДЪРВЕНИТЕ „ФОЛКСВАГЕНИ” ОТ КОЛИБИТЕ

 - Не много кратка история на автомобила в Угърчин – 1

 

 В поредица от няколко публикации ще разлистим  оцелелите  страници от историята  на автомобила в Угърчин. Това човешко изобретение  заема все по-голямо място в живота ни. Първият автомобил се появява на бял свят през 1886 г. в Германия. А в Угърчин?… Четете по-надолу и може би ще получите отговор…

Предисторията

Видоизменяйки един библейски израз може да кажем, че в началото бяха конят, кравата и волът, чат-пат някоя биволица и разбира се - магарето. В началото и начело на всяко возило преди появата на автомобила.

Такива са били „двигателите” на превозните средства по нашите географски ширини в продължение на стотици, че и хиляди години. Бойни колесници, карети, каляски, файтони и най - обикновени каруци. Всичките били теглени от споменатия по-горе добитък.

Угърчинските „географски ширини”, обхващащи 135 000 дка. землище, са принудили хората да си  построят по още една по-примитивна къща при имота, наречена колиба, за да не изминават ежедневно по 8-10 км. До него в работния сезон. Това от своя страна е налагало да имат и някакво превозно средство. Затова в двора на всяка колиба обикновено имало и по един „фолксваген”. Фолксваген, както знаем, на немски означава „народна кола”.

През XIX  и първата половина на XX век повечето угърчинци са използвали един и същи модел на кола . Тя е била изработена от  екоматериала дърво. Дори осите на колелата са били дървени. Железни части почти не е имало. Технологично колата е била  пределно проста. И дори един по-сръчен човек е можел да я изработи, както се казва, с теслата на дръвника. Гледайки  на снимка сега такава кола, всеки би казал, че това е каруца . Но по онова време  угърчинците наричали  „каруца” колите, които имали железни оси, а колелата им са  обковани с желязна шина. Тоест, каруцата се явява луксозен вариант  на народната кола . Още по-луксозни са били  файтоните . Да не говорим за каретите  и каляските. Защото по угърчинските пътища  те не са минавали.

 Волска дървена кола (с двигател "2 биволици") на фолклорно шествие за 22 март, Угърчин 1965 г.

Просто „социалният статус” на болшинството угърчинци в онези години не им е позволявал да се возят дори на каруца, та камо ли на файтони и каляски. Затова обикновената волска  дървена кола  е била най-разпространена. Каруците и файтоните са били притежание само на отделни заможни хора  в Угърчин.

За „двигатели” на обикновените дървени коли  са ползвани крави, волове, биволи и биволици. Белчо и Сивушка са били за предпочитане пред конете по ред практични съображения . Само заможните хора са си позволявали да използват коне за теглене  на каруци и файтони.

Появата на каруца, теглена от коне, в началото на XX век е предизвиквала такъв възторг сред колибарчетата с „песента на колелетата” си, както сега - последен модел „Ферари” или „Порше” сред днешните малчугани.

Погледнато от днешна гледна точка, всичките тези возила, теглени от животни, са били доста екологични. Не са отделяли почти никакви вредни емисии, с изключение на конете и магаретата. Но дори и тяхната пръдня спокойно може да  се вмести в жестоките изисквания на стандарта ”Евро-7” например. Онези возила са можели да се управляват и с речеви команди, освен с пръчка, камшик и юзда. Дори при някои по-добре обучени ”двигатели”е било възможно да ги пуснеш и на „автопилот”... При автомобилите това тепърва се внедрява.

Еко-компания на конска каруца, Угърчин 1920-те

Ако продължим да екозалитаме обаче, има опасност да изпаднем в прекален телешки възторг от возилата с животинска тяга. Но не трябва да забравяме , че притежателите на дървените фолксвагени са били притиснати от мизерията  и беднотията, а не от стандарта  „Евро-7”. За болшинството угърчинци по онова време е било почти разкош да вечерят на газена лампа пръжки с лук и просеник, надробен в гърне с кисело мляко.

Затова появата на първата „кола без волове” в Угърчин през 1924 година е предизвикала много широк отзвук сред хората. Веднага разбрали, че идва друго време. Един димящ, трещящ и кихащ старичък „Мерцедес” започва постепенното изместване на дървените фолксвагени, за да не остане почти нито един от тях днес в Угърчин.

Борислав ПАТАРИНСКИ

(Следва продължение)

ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА – С ЛЮБОВ И ДОБРОТА

В ранния следобед на 12 април читалището покани децата да боядисват заедно великденски яйца. Велислава Димитрова – хореограф,  и Виргиния Стаменова - деен самодеец в читалището, облечени специално за случая в народни носии, показаха на малчуганите и техните родители как да подберат билки, как да подготвят боята, как се избира за червено яйце. Разказаха им защо бабите са наричали за здраве и благославяли на Великден, как се гадае по червеното яйце, престояло цяла година пред домашната икона... С любов и лекота децата бяха запознати с древния български обичай. Макар че покрай яйцата хората на зелената площ пред читалището си боядисаха и ръцете, усмивките бяха по лицата на всички.

СТИХОСБИРКА „СЛЪНЦЕ В ДУШАТА”

По-късно същия следобед в читалището се състоя представяне на новоиздадената стихосбирка на Надежда Щрегарска от гр. Угърчин "Слънце в душата". Такова събитие не се случва всеки ден в града ни и всеки един от присъстващите си тръгна с малко повече слънце в душата.

Л А З А Р К И

 По установена вече традиция момичетата от групата за автентичен фолклор към читалището с ръководител Виолета Петкова и тази година преди Цветница посетиха фирми и учреждения в Угърчин, където пяха песни и рецитираха стихчета, посветени на християнския празник, отправиха своите пожелания за здраве и благоденствие към стопаните. Обиколката на групата  мина и през дома за стари хора, където бяха посрещнати с особено внимание. Не по-малко беше вниманието към тях и в сградата на общината , където към групата , макар и за малко, се присъединиха още две-три невръстни лазарки.

Освен на угърчинската сцена, танцьорите от танцова формация "Фаворит" към читалището  взеха участие и в пролетните празници на Лесидрен и Славщица. Снимката е от празника в село Лесидрен.

Нашенско театро

Позагуби се десетина години в нашето читалище театралната дейност.  Но от миналата година започнаха напъни за нейното възраждане. И най-накрая на 30 март се пръкна пред публика сатиричното представление „Нашенци” по разкази на Чудомир.

В  неговото раждане главна акушираща роля имаше Милена Найденова, подготвила сценария и осъществила режисурата. Нейни съучастници станаха преквалифициралите се танцьори Таня Комитска, Цветина Бамбова, Петя Пламенова, Йоана Мичева, Виргиния Стаменова, Антон Ангелов и Васко Патарински. Към тях се присъединиха  Петър Найденов, Младен Атанасов, Борислав Патарински.

Та тези единадесет човека успяха да направят представление , което накара публиката да се забавлява. Смях, кикот и накрая аплодисменти от около 300 души публика. Това е най-добрата награда за труда на самодейните актьори, решили да бъдат комици на угърчинска сцена.

”Следва продължение.”

Такъв е популярният надпис при много сериали, но такова е и желанието на театралните самодейци, окуражени от своето представяне и преобладаващите одобрителни коментари след представлението.