Угърчинският "фейсбук" преди 100 години
Днес почти всеки има у себе си мобилен телефон, който освен говоренето, предоставя още редица възможности на притежателя му да общува с други хора чрез писмени съобщения, директна видеовръзка, изпращане на снимки и др. Съвременните телефони може би са сравними с един цял изчислителен център на военните преди 50 години. А връзката с която и да е точка по света става за секунди...
Но как се е осъществявала комуникацията между хората преди сто години, как това се е случвало в Угърчин. Нека опитаме да се върнем назад във времето.
Преди 100 години стационарните телефони току-що са започвали да се използват като средство за комуникация. Другият по-разпространен начин е бил чрез писма и пощенски картички. Откритият през 1904 г. пощенски клон в Угърчин е давал тази възможност на жителите му. По-надолу ще проследим някои послания, които са получавали двама младежи от Угърчин - Стойна Шойкова и Борис Терзиев в периода от 1917 до 1924 г. Тези послания са написани върху пощенски картички. Съхранил ги е в архива си един от основателите на в. "Друм" през 1940 г. Борис Сираков.
Госпожица Стойна Шойкова явно е имала повече обожатели, защото адресираните до нея картички са много повече от тези за Борис Терзиев. Може би защото е имала и шевна машина и е била шивачка. Запазена е нейна снимка от Петковден 1917 г. Там тя се е снимала с шевната машина, а отзад на снимката е написано: "Оставям ликът си скромен за вечен спомен, защото е младост! Човек без лик е гроб без кръст.. Госпожица Стойна В. Шойкова /шивачка/". По същото време тя си е направила и снимка с брат си Пано. Той изглежда е бил в отпуск, защото има други негови картички, изпратени от Дойранския фронт.
По това време България, както знаем, участва в Първата световна война. От тези картички се разбира, че Пано е служил в 34-ти пех. полк, 8-ма рота/угърчинската рота/. Освен от брат си, Стойна Шойкова е получавала картички и от много свои обожатели и почитатели. Някои от тях също са от фронта. Повечето започват по един и същи начин: "Изпращам ти ликът си за спомен...", но има и някои други по-нестандартни послания до нея като:"Хубаво момиченце, поздравявам те с тази картичка..." или "Подарявам ликът си на най-любимата... Марин" и други. Част от картичките са снимки на тези, които ги изпращат, но други са такива, които са се продавали тогава в пощите, обикновено на прегърнати мъж и жена или репродукции на някои картини. Картичките, които са идвали до Стойна от фронта носят печат на военната цензура, че не съдържат непозволена информация. О тези над 20 картички разбираме също, че г-ца Шойкова е живеела на ул."Пазарска" № 656 в Угърчин. Днес няма улица с такова име. Най-вероятно това е името на главната улица, където се е намирал пазара на днешния площад "Ал. Стамболийски".
Другият получател на пощенски картички и явно обожаван от немалко момичета, е Борис Терзиев. Нямаме негова снимка, но изглежда е бил симпатичен и харесван от угърчинските момичета, ако съдим по написаното отзад на някои от картичките. Никоя от дамите не е изпратила своя снимка. Повечето от запазените картички, изпратени до него, бихме могли да наречем и еротични. Това за тогавашните нрави е доста смело поведение на неговите обожателки. А ето някои от посланията: "Моите благопожелания по случай именния Ви ден. Привет: П. Атанасова, V клас/ днешен IX - б. р./" , "Нека празника Ви донесе някое бяло конче с такава прекрасна девочка. Привет: П. Стоянова", "Мили Борчо, ти защо така замълча, съвсем се не обаждаш вече..." Подписът не се чете. И най-емоционалното: "Обичам те! Защо?.....Обясни си..." Няма име на влюбената дама.
Тези млади хора от Угърчин отпреди 100 години вече не са между живите, но картичките са запазили частица от тях до днес. А какво ли ще остане след 100 години от стотиците послания, които днешните младежи ежедневно си изпращат през Фейсбук?..
