петък, 20 юли 2012 г.

Генерал РАДОЙ СИРАКОВ

Не малко угърчинци посвещават живота си на службата в армията. Не малко достигат званието полковник. Но само един става генерал – Радой Ичев Сираков. Име, което днес почти никой не помни в Угърчин. А има защо да го помним и да се гордеем с него.



Преди 151 години на 6 юли 1861 г. в семейството на Ичо Сираков от Угърчин се ражда второ отроче от мъжки пол и го кръщават Радой. Още като дете малкият Радой показва своята любознателност и остър ум и баща му решава да го изпрати да се учи на четмо и писмо при даскал Петко Рачов Славейков в Ловеч. След като завършва втори прогимназиален клас, непосредствено след Освобождението, Радой Сираков става първият угърчинец учител в угърчинското училище. Но това трае само година.

Явявайки се на военна комисия, му предлагат да постъпи да учи в новооткритото военно училище в София. Завършва първия випуск на училището с отличие и постъпва на служба в армията.

Изминали са само седем години след Освобождението, когато Сърбия започва Сръбско-българската война. Това е и първото бойно кръщение на младия офицер Радой Сираков. След войната, благодарение на способностите си, Радой Сираков започва бързо да израства във военната йерархия. И в един момент решава, че трябва да продължи да учи. Кандидатства и без ничия подкрепа, след отлично издържан конкурс, е приет да учи в генерал-щабната академия в град Торино – Италия. Завършва я с отличие. Но пътят му към военна служба в столицата е затворен.

Заради дружбата му с други български офицери-русофили в академията той е изпратен първоначално в Сливен, след това в Русе и Плевен и чак след това в София. Навсякъде той се проявява като способен, образован български офицер.
Още една негова постъпка обаче го прави недолюбван в дворцовите среди и офицерския елит на столицата. Оженва се за обикновено момиче от народа, а не за представителка на богато семейство, приближено до двореца, каквато е била вече традицията.
Независимо от това,благодарение на способностите си, той расте във военната йерархия и през 1906 година е вече генерал-лейтенант. Когато започва Балканската война генералите в българската армия са малко повече от пръстите на двете ръце.
Той е изпратен на фронта и участва при обсадата на Одрин, където е ранен. Още неизлекувал се напълно, генерал Сираков е изпратен на Югозападния фронт. Започнала е вече Междусъюзническата война. Българското командване планира да нанесе по три направления удар по 40-хилядна гръцка военна групировка в Кресненското дефиле, за да я обкръжи и унищожи. На генерал Сираков е възложено командването на лявото направление. Задачата му е да пресече пътя за отстъпление на гърците по река Струма. След тридневни боеве генерал Сираков докладва, че задачата е изпълнена. Изправено пред катастрофа, гръцкото командване предлага примирие. То е подписано и бойните действия спират…

Само от военни работи ли е разбирал генерал Сираков, какъв е бил като човек – би попитал някой. Информацията, с която разполагаме е оскъдна, но се знае, че е бил човек с висока култура, с големи познания и способности не само във военното изкуство. Владеел е няколко езика – руски, италиански, френски, немски и литературен турски език. Обичал е музиката и сам е свирел на цигулка.Има пет деца – две дъщери и трима сина.
След раняването му край Одрин генерал Сираков получава тежко сърдечно заболяване и умира в София на 14 декември 1924 г. на 63-годишна възраст.

Сто  петдесет и една години от рождението му и 88 години от смъртта му. Хиляди угърчинци са живели и напуснали този свят през тези години и само надгробните камъни напомнят за тях, подавайки се от тревата на забравата, която постепенно ги поглъща. Генерал Радой Сираков е сред най-достойните хора на Угърчин и освен улица с неговото име, заслужава да бъде поставен и друг паметен знак за него в родното му място.

Кратка справка за генерал Сираков, взета от военния архив в гр. Велико Търново

Радой Ичов Сираков е роден на 6 юли 1861 г. в с. Угърчин  Ловчанско. Женен, с пет деца. Завършил военна академия и генерал-щабна  академия. Подпоручик от 30 август 1882 г., поручик от 30 август 1885 г., капитан от 1 януари 1887 г., майор от 1 януари 1892 г., подполковник от  1 януари 1896 г., полковник от 15 ноември 1900 г., генерал-майор от 1 януари 1906 г. Служил е в 20 пехотна дружина, 8 пехотен  полк, 13 пехотен полк, началник-щаб на 2 пехотна дивизия, началник на 9 дивизия, началник на Главно интендантство. Уволнен от армията на 7 април 1915 г. Починал на 14 декември 1924 г. Носител на орден “Св. Александър” – V степен и още шест други награди.

Генерал  Сираков ще бъде предложен от Министерство на отбраната  за награждаване посмъртно  с орден „Стара планина“ от прeзидента на Република България. 

Фотографии: Читалищен архив, "Изгубената България"                                       

Няма коментари:

Публикуване на коментар