Атанас Коларов с „Форд-АА”, третия автомобил в Угърчин, 1929 г.
Появата на първата „кола без волове” в Угърчин през 1924 г. предизвикала шок, паника, възторг... Нашенци разбрали, че е пристигнало и друго време. Един димящ, трещящ и кихащ старичък „Мерцедес” започва постепенното прогонване на „дървените фолксвагени” - от колибите към албумите със стари фотографии.
Марката му била „Мерцедес-Бенц”. Един от онези автомобили, внесени за нуждите на армията по време на войните от 1912-1918 г. С дървени спици на колелата като на каруца и с открита каросерия. Появява се в Угърчин сред гръм, трясък, пушек и прахоляк през 1924 г. Управлява го гордо Дачо Стоянов Шарков от Угърчин, единият от двамата братя самоуки майстори и изобретатели, втрещили неведнъж угърчинци с чудатите си хрумвания. Дачо идва с тази „кола без волове” в Угърчин, колкото да видят угърчинци това чудо на техниката, заляло в онези години вече улиците на Америка и Западна Европа.
„Мерцедес-Бенц” в автопарка на Българската армия през Първата световна война (Сн.: „Изгубената България”)
Идва и си отива, защото автомобилът не е бил негов. По същото време в Угърчин живее човек, който между 1912 и 1920 г. е бил в САЩ в град Детройт. Там той е работил като шофьор на лекотоварен автомобил „Форд-Т”. Казва се Иван Йовев. Роден е в село Орляне, но след завръщането си от САЩ се заселва в Угърчин, където и почина през 1981 г. Оставил ни е две снимки с автомобилите, които е карал в Страната на неограничените възможности.
Иван Йовев с лекотоварен автомобил „Форд-Т”, Детройт, САЩ, 1912-20 г.
Емигранти, вероятно от Ловешко (И. Йовев е с шапка-борсалино) в автомобил „Форд”, Детройт, САЩ, 1912-20 г.
Освен него и Дачо Шарков, сред първите шофьори в Угърчин са и Вълчо Пенков Ненов, Вълчо Пенков Патарински, Койно Недялков Данов, Атанас Иванов Коларов, Стоян Гечев Въловски, Дако Мирчев и други. Почти всички от тях стават шофьори по време на службата си в армията
След краткотрайната поява на първия автомобил през 1924 г. през пролетта на 1926г. Койно Недялков Данов от село Абланица докарва в Угърчин друг автомобил- „Форд-Т”. Той е 11 местен. Също е с колела с дървени спици и открито купе. Но появата на този втори автомобил е свързана с по-прагматични съображения – извършване на транспортни услуги. Койно назначава за шофьор Лальо Немски от гр. Ловеч и започва превозването на пътници и пощата между Ловеч и Угърчин.
Пътници в автомобил „Форд-АА”, Угърчин, 1928 г.
Механици-колеги на Атанас Коларов сменяват гума на „Форд -А”, втория автомобил в Угърчин – вероятно Ловеч, около 1927 г.
През 1927г. Койно докарва втори автомобил – пет местен „Форд-А”. Самият Койно го управлява по същата линия. На следващата година Койно закупува още два автомобила . Това са 12- местни „Форд-АА”.Шофьор на единия е Атанас Коларов /Тасьо/ от село Абланица и Стоян Пеев от Ловеч – на другия. Така към края на 1928 година Койно Недялков с тези 4 автомобила се превръща почти в монополист на транспортните услуги в Угърчин.
Ловна дружинка от Угърчин пред „Форд-А”, края на 1920-те
През 1929 година няколко заможни угърчинци купуват седем местен американски автомобил „Студебейкър”. За шофьор назначават Вълчо Патарински. А Стоян Балабанов купува пък автомобил ”Дженерал мотърс” – също седем местен. Опитите им да извършват транспортни услуги не издържат на конкуренцията на Койно Недялков и след два – три месеца се отказват.
Изпращане на важен гост на Горния площад в Угърчин, края на 1920-те
Пътуването през онези години е било цяло приключение. Както за пътниците, така и за шофьора. Разбитите каменисти пътища често са водили до пукане на гуми, чупене на ресьори и други. Но от друга страна пък КАТ не е съществувал. Затова не е било рядкост шофьорът и някои от пътниците да се отбият в попътна кръчма и да изпият по една ракия. Спомняте си вица за "шофьора", който пиел, докато пътят му де види троен - така е "сигурно", че ще кара по средния...
И така тръгвайки сутрин от Угърчин понякога пътниците, пощата и шофьорът са пристигали чак по обяд в Ловеч, а понякога и въобще не са пристигали. Техническите аварии са били доста чести и не веднъж пътуващите са се прибирали пеш обратно в Угърчин .
Ремонт на автомобил „Форд- АА”. Тасьо Коларов с механици от Ловеч, края на 1920-те
Освен повредите, понякога е имало и ПТП-та (пътно -транспортни произшествия). Не че движението на коли било голямо, но добитъкът не бил цивилизован като днешния. Срещата на един тогавашен автомобил с една от онези дървени коли, теглена от крави, често завършвала катастрофически. Катастрофално, защото добитъкът в онези години е бил доста плашлив и срещата на кравите с димящото и трещящо чудовище-автомобил ги е карало да изпадат в див ужас. Следвало е преобръщане на колата, трошене на хомота и кравите като пощръклели са се понасяли през близките ливади, за да са по- далече от онова нещо, дето не го тегли нищо.
Ако имате достатъчно въображение, представете си какво му е било”настроението” в този момент на собственика на кравите и останките на дървената кола. Застраховка „Гражданска отговорност” не е имало, затова с псувни и проклятия той се е залавял да поправя колата с теслата, докато автомобилът сред пушек и прахоляк продължавал своя път напред. Към модерните времена на 30-те и 40-те години на 20 век.
Борислав ПАТАРИНСКИ
(Следва продължение)
Снимки: Читалищна сбирка „Угърчин”- Архив „Тасьо Коларов”
Няма коментари:
Публикуване на коментар