Преди две години започнахме поредица от публикации, свързани с важни събития в историята на Угърчин. Досега сме поместили 12 части от тази поредица и те обхващат периода от древността до 1930 г. Предстои публикуването на още няколко части, за да проследим и събития от последните 90 години. Но преди това ще се върнем малко назад, за да добавим още малко информация към вече написаното.
За досегашните публикации сме ползвали няколко източника, като най-сериозният от тях е книгата на братя Петко и Георги Радоеви "Из миналото на Угърчин". Тя има 234 страници и е издадена през 1977 г. от издателство на Отечествения фронт. В редакционната колегия за издаването ѝ тогава влизат проф. Страшимир Димитров, проф. Петър Петров, доц. Евлоги Бужашки и Тодор Ангелов.
За да се стигне до този вариант на книгата обаче, е бил събран много повече материал, както като текст, така и като снимки и други илюстрации. В събирането на този материал са участвали още хора. Един от тях е и Никола Русковски, който в юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г. под същото заглавие публикува част от това, което по-късно намира място и в книгата. Онова, което обикновено подчертаваме в нашите публикации е че ползваме като източник не просто отпечатаната книга, а пълният текст към нея. Става дума за писмен материал, който е поне два пъти по-голям от текста в книгата. И този материал се намира от около 40 години на съхранение в читалището ни. Нещо повече.
През 1989-90 г. живеещият в Русе угърчинец д-р Радой Еков и живеещият в София угърчинец Никола Патарински донесоха в читалището две касетки, които вероятно са взели от някой зеленчуков магазин. Но в тях се намираха 18 папки с писмен материал, които наредени една над друга сигурно биха имали поне 50 см височина. Това беше наистина пълният текст на книгата "Из миналото на Угърчин". Бяха го открили на един таван в София при близки на починалите вече автори. И въпреки, че в някои от папките има дублиране на материали, защото вероятно са правени няколко варианта на книгата докато се стигне до окончателния, все пак обемът на текста впечатлява.
Това говори за години труд, защото тук не става дума за развихряне на авторова фантазия, а за обективно отразяване на историята, веществената, духовна и обществена култура и народното творчество на Угърчин - селище, което преди 80 години е бИЛО най-голямото село в България.
В досегашните публикации използвахме текст, който считахме, че обхваща всичко, което братята Радоеви са събрали. Но се оказа, че не е съвсем така. В зеленчуковите касети открихме още любопитни подробности от вече описани периоди в историческата ни поредица. Затова, преди да продължим напред, ще се върнем малко назад, защото считаме, че си струва да добавим още няколко щрихи към угърчинската история. Очаквайте продължението след седмица.
На снимката: Петко, Борис и Георги Радоеви по време на Първата световна война. Най-вероятно момичето е тяхната сестра, при близките на която са открити касетите с материали през 1988 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар