ИМЕТО УГЪРЧИН Е С КУМАНСКИ ПРОИЗХОД -4

За съществуването на селище през XIII-XIV в. вероятно под името Угърчин говорят и извънредно интересните наименования на места в околното землище. Освен звучните имена от славянски произход, тук се срещат и десетина названия на местности от кумански произход: Куманица, Берил, Муданя, Куртжелан и др. Знае се, че по време на Втората българска държава престолът бил заеман от царе от кумански произход (Тертеровци, Шишмановци), а също и много боляри (Войсил, Елтимир, Белаур и др.) били от кумански произход. Посочените по-горе имена на местности от кумански произход, както и името на крепостта „Батън" (над с.Сопот), на изчезналото с. Батово между с.Дерманци и Угърчин, на Гатил при с.Лазар Станево и много други, показват, че в Угърчин и околните места са живели кумани. За присъствието на власи и други етнически групи преди падането на България под османска власт има по-малко данни.

 

Кумански конници, изобразени в Хрониката на Радзивил



Миниатюра от евангелието на цар Иван Александър (14 в.) изобразяваща семейството му, заедно със сина му цар Иван Шишман. Британска библиотека, Лондон

Особена трудност представлява все още тълкуването на името „Угърчин". Народът, както и тези, които са се опитвали да го обясняват, го извеждат от името на първия заселник унгарец, от името на някакъв Гърчин (от грък), който имал владение тук, и най-после от угар. Всички тези тълкувания са необосновани.
Названията на редица селища на страната: Алтимир, Васильово, Драганово, Радомирци, Бежаново, Добревци, Делчин, Мачин,   Кюстендил,  Радомир, и пр., произхождат от лични имена. Възможно е и Угърчин да има такъв корен. Такова име днес няма, но в миналото изглежда е било разпространено. В един надпис от 1379 г. върху надгробна плоча до вратата на митрополитската църква в Охрид между другите имена се чете и  името Угърчик.
Името Угърчин е от кумански произход, каквито са имената на голям брой селища и местности у нас, като Батин, Дичин, Батановци, Недан, Алтимир, Негован, Алботин, Куманица (до Караш), Куманец (до Джурово), Ярджиловци, Гиген и др. Селото било наречено така вероятно по името на някакъв кумански болярин - Угърчик. За подобен произход говорят също и редица названия на местности в землището на днешното селище: Куманските ливади, Куманската долина, Кумански рът и др.

Братя РАДОЕВИ
«Из миналото на Угърчин», Сф, 1978

По-нови данни:

Румен КОВАЧЕВ от Народната библиотека «Св.св.Кирил и Методий» дава своя принос за най-ранното датиране на Угърчин. През 1997 г. специалистът – арабист издава книгата си «Опис на Никополския санджак от 80-те години на ХV век», в която превежда и коментира новооткрит турскси опис от 1485 г. В този документ за пръв път писмено е упоменато  името на Угърчин.
Там се казва още, че през 1485 г. в Угърчин е имало 25 домакинства и се намира «на пътя от Търнови и Лофча към София и Видин». Жителите му пазели прохода (дервентджии), заради  което ползвали специален статут от държавата. Според «Никополския санджак» съседното с. Сопот наброявало 40 домакинства, а с.Калениче – 36. В документа от 1485 г. се споменава и за изчезналото вече с. Батово – между Угърчин и Дерманци.

Румен КОВАЧЕВ, Сф, 1997
Илюстрации: Уикипедия

Още по темата:
Кумани - Уикипедия
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Доц. Пламен ПАВЛОВ, „ВОЕНАЧАЛНИЦИ И СЪЮЗНИЦИ КУМАНИ, ТАТАРИ И АЛАНИ ВЪВ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО»
http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/voenachalnici.htm