Надхвърлянето между Марко и Мария

МЕСТНОСТИТЕ БЕЛИ КАМЪК, ЗАБИТ КАМЪК И МАРКОВА СТЪПКА

Някога Крали Марко и сестра му Мария се хванали на бас да се надхвърлят от високия връх на Стара планина - Мара Гидик. Крали Марко ще хвърля с мелешката (малкото пръстче) на дясната си ръка един объл камък, голям колкото един пласт сено, а Мария ще хвърля с престилката си камък 5-6 метра дълъг и около 1 метър дебел.

Мара Гидик (връх Ботев) в Стара планина
Худ. Димитър Цветков – Митака, 1986

Крали Марко застанал разкрачен с дългите си крака във високите си до пояс ботуши, запретнал ръкави, засукал мустаци като кадели. Навел се, взел камъка, извъртял силно десницата и с голяма сила го метнал на север към река Дунав. Камъкът полетял с голямо свистене и със силен трус паднал на гол хълм  до Угърчин, досами  река Каменица. Там той се забил и укрепил така, че отдалече се белее като някакъв полегнал вол. Затова и самият баир е наречен Бели камък.
Дошъл ред и на Марковата сестра. Тя стъпила здраво на голия връх Мара Гидик, хванала с двете си ръце престилката, турила дългия камък в нея и като се извила надясно, силно метнала камъка в същата посока на север към Дунава. А той полетял като стрела и с още по-голяма сила се забил изправен върху един родиняв (каменист) баир, пак край р. Каменица. Близо до долния край на Угърчин, на един километър от камъка на Крали Марко. Оттогава този баир се нарекъл „Забити камък".
Крали Марко веднага се метнал на коня си Шарколия, пришпорил го и препуснал нататък. Той се спрял над с. Угърчин в един валог до една висока канара. Вързал коня си за един дъб и отишъл да провери къде са паднали хвърлените камъни. Като видял, че сестра му го надхвърлила и спечелила баса, Марко се ядосал и сърдит се върнал при коня си. И докато се качи на него, краката на коня и неговите крака оставили дълбоки дири в гладката скалиста широка плоча, които и днес личат и се наричат „Маркова стъпка".

Литературна обработка:
Братя Радоеви