Читалище Угърчин: БОЙНИ БРАДВИ ОТ КАМЪК И БРОНЗ

За миналото на Угърчин и неговото землище притежаваме оскъдни сведения. От случайно намерените предмети, от издирванията и проучванията, е установено, че в землището на Угърчин, с малки прекъсвания, е имало живот още от дълбока древност. От разкритите досега единични гробни находки се вижда, че човекът е живял тук още през каменно-медната епоха.

Пещерно жилище от каменната ера Рис: Георги Попов-Джон

Към това време се отнасят: една бойна каменна брадвичка-чук, намерена в м. Гарван. Направена е от светлозеленикав камък. Пази се в училищната музейна сбирка на Угърчин. В нея се съхраняват още една малка бойна каменна брадва-чук и каменна брадва от околностите на селото. Все от това време са и фрагментите от съдове, открити в м. Буките.
Животът около Угърчин не с прекъсвал и през бронзовата епоха. От този период е медната брадва-копач, намерена в м. Гладни дял.
Следи от селище, обитавано в началото на бронзовата епоха (2400-2200 г.пр.н.е.), са открити в местността Варниците - Долната елия, и в близката м. Калето, където освен фрагменти от съдове са намерени и медни брадви с ухо или така наречените „Угърчински тип" брадва.

Каменни и медни брадви, намерени край Угърчин

Едната от тях е открита преди повече от 60 години на около 1 км от селото към Калето, срещу една пещера близо до коритото на р.Света, а другата в м. Варниците - Долната елия, и двете са почти еднакви по форма. Глинените съдове, разкрити около язовира при р.Света, свидетелстват, че в края на бронзовата епоха тук е имало по-значително селище. Около язовира при р.Света се намират находки от ранната и по-късната желязна епоха, останали от селището, простирало се по склоновете па цялата долина.
Многобройните надгробни могили свидстелстват, че този край е бил заселен от траките. Те са били на височините, склоновете и низините, единично или на групи по 3, 4 и повече. Единичните и по-големи могили при Гладни дял, Бели камък, на Хубенов рът, на Дренова могила, на Гайларски рът и на други места, са показвали, че отделни по-самостоятелни тракийци, имали наблизо владение с жилищни и други постройки. Некрополите в 3, 5, 10 и повече могили, северно от града, каквито е имало при Пастухов брод на р. Каменица (десет могилки), на Беглишки харман (двадесет), и в дворовете на машиинотракторната и скотовъдната станция (около 100), показват, че наоколо е имало значителни селища. За съжаление само в три могили са правени разкопки и датирани от II и III в.
В м.Даскалската родина, недалеч от Сярина пещера, на височината Йовкин връх, има следи от селище. Тук имало малка могилка, след изравняването на която било намерено погребение с изгаряне на тялото, глинени съдове и една бронзова халщадска фибула. Собственикът на местността прибрал само фибулата, а съдовете доразчупил и захвърлил. Тя е направена от обла тел, със слабо изтънена в краищата дъга, единият край на която след една извивка преминава в игла, а другият в триъгълна плоча-иглодържател. Подобни дъговидни фибули с триъгълни иглодържатели произхождат от некропола при Малка Бресница, Деветашката пещера, Дебнево и др. Този тип фибули датират от втората половина на старата халщадска епоха.

Река Лепетура Сн.: Б. Патарински

През 1915 г. са проведени разкопки в една от надгробните могили в м. Беглишки харман. Там е било открито погребение чрез изгаряне на трупа. От запазените фрагменти от глинени съдове е установено, че могилата е била насипана през ІІ - III в. През 1921 г. са разкопани само две от стоте могили от некропола, северно от селото, между Каменица и Лепетура. Тази местност се наричала Латинските гробища. В тях са разкрити материали от епохата на римското владичество. Едната могила с диаметър 10 м и височина 0,60 м е била заобиколена с кръг от плоски камъни, поставени един върху друг. Един пласт от подобни камъни я покривал цялата. Над камъните по цялото протежение имало разпръснати късове от глинени съдове. Под каменния пласт са открити въглени с дребни остатъци от кости, малки железни гвоздеи, начупени глинени съдове и две съвсем изтрити бронзови монети.
Втората могила имала същите размери и била заобиколена от каменен пласт. В центъра на могилата под каменния пласт е открито огнище с диаметър 2 м, където освен въглени имало фрагменти от глинени лампички, бронзови тръбички, бронзови маниста и човешки кости. Археологическите находки показват, че този некропол е тракийски и датира към II-III в.

По изследванията на проф. В. МИКОВ
«Из миналото на Угърчин», Сф, 1978