"БЯГАЙТЕ, ЛЕПЕТУРА ИДЕ!.."

50 години от най-голямото наводнение в Угърчин през ХХ век

   Угърчин, 27 август 1968 г. - горещ летен ден.  Пладне е. Слънцето сипе огън от ясното небе. Почти незабележимо се появяват облаци, които бързо се увеличават. Стават все по тъмни. Проехтяват гръмотевици и руква дъжд. Небето се отваря и изсипва небивало количество вода. Притъмняло е и стрелите на гръмотевиците още по-силно се открояват.
   След около час дъждът започва да отслабва и почти спира. Дори слънцето се опитва да се покаже иззад облаците. Река Лепетура спокойно си тече, въпреки влелите се в нея кални потоци от дъжда. Хората  се връщат към обичайните си занимания. Отминал е още един от пороите, които неведнъж са се случвали през живота им. Но не...
   От запад по течението на река Лепетура се чува далечен тътен който бързо приближава Угърчин. Някаква стихия със страшна сила троши и отнася всичко по пътя си. Когато стига до Угърчин хората виждат, че това е огромна водна маса с височина около 6 метра движеща се по коритото на реката. Първите изпречили й се къщи са пометени.  Достигайки до каменния мост водата изпълва свода му и прелива през шосето. Продължава да залива все повече къщи, отнасяйки оградите им. Хора и животни водят отчаяна борба за спасението си. Когато водата стига до река Каменица в края на Угърчин тя тръгва по нейното корито, разливайки се все по-нашироко. Няколко хиляди декара от долния край на Угърчин и околностите му се оказват под водата. За да се спасят много хора са се качили на таваните или покривите на залетите къщи. Но не всички имат късмет. По-надолу накратко ще ви разкажем за преживяното от Митьо Щрегарски, който тогава е бил на 20 години и е живеел в една от първите залети къщи.
   ...Първоначално се опитва да се скрие вкъщи, но водата просто отнася вратата и нахлува вътре. Опитва се да се задържи на прозореца. Брат му Петко и съпругата му Стоянка са се покачили на покрива на съседната стопанска постройка. Провикват се оттам: "Скачай Митко, скачай! Къщата се събаря!.."
    Хвърля се във водата и след него къщата рухва. Не може да плува.  Инстинктивно се хваща от нещо, което се оказва дюшек, но той започва да потъва. Сграбчва преминаваща край него греда и се понася по течението към моста. Рухва и постройката, върху която са брат му и жена му и те също са понесени от водите. Държейки се от гредата Митьо е наврян от водата под свода на моста, а после изхвърлен от налягането над водата и изпуска гредата. Падайки отново във водата се хваща от нещо, което се оказва бюфет. Бюфетът е с гърба си към водата и това му позволява да не потъне. Митьо се вкопчва в него и така изминава около километър, носен от водата, докато не съзира малко островче земя, на което с последни сили успява да се прехвърли...
   Брат му Петко също успява да се спаси, но жена му Стоянка става жертва на стихията.  Водата взема живота и на Цона Дойчинова Кулинска, на 94-годишната Гюла Мустафова Аджова и на Медиан Асанов Мехмедов, който е само на година и половина.
   С решение на Държавния съвет на НРБ скоро всички пострадали от наводнението са били обезщетени, но не толкова с пари, а с правото на вземат безплатно от магазините всичко онова, което им е отнесла стихията.
   Лепетура - това странно, нетипично име, останало от древността, на тази наша малка река, която лете често пресъхва, би могло да се преведе и като Добра обиколка или нещо, което е добро. За съжаление тя веднъж показа, че може да бъде и много лоша. Не че и друг път не е прииждала, но никога не е нанасяла такива поразии. "Бягайте, Лепетура иде!.."- са викли  хората в оня августовски ден преди 50 години. Дано не се случва да се чуе отново този вик.
   А в миналото е имало и други подобни бедствия в Угърчин, но причинени от река Каменица.
   Преди 130 години през пролетта на 1888 г. три дни и три нощи валял дъжд. Река Каменица заляла цялата Бамбовска махала/тогава реката е течала от западната страна на тази махала и почти през центъра на Угърчин/ и били отнесени от водата 17 човека.
   През  месец май 1897 г. и на църковния празник Свети Дух два пъти е наводняван Угърчин. Отново Бамбовската махала и къщите по течението на реката са били под водата. Рухнала къщата и на известния свещеник Петко поп Георгиев. , но за жертви не се разказва.
   И през следващата  1898 г. имало голямо наводнение в началото на август, което унищожило и голя ма част от реколтата.
   Преди малко повече от десет години Каменица отново придойде и някои къщи от Бамбовската махала бяха залети, но след корекцията на коритото на реката в края на 20-те години на ХХ век, тя вече не е нанасяла такива големи поражения.

 На снимките: Обичаен августовски изглед от река Лепетура.
   Корекцията на р. Каменица в края на 20-те години на ХХ век.
За написването на този материал са използвани разказ на Митьо Щрегарски и пълния текст на книгата "Из миналото на Угърчин" от Георги и Петко Радоеви. Не разполагаме със снимки от самото наводнение.