четвъртък, 5 май 2016 г.

БОЕВЕТЕ ПРИ ДОЙРАН - ГЕРОИЧНА СТРАНИЦА ОТ ВОЕННАТА НИ ИСТОРИЯ

6 май - Ден на храбростта и Българската армия 
В предишната ни публикация стана дума за почти заличения спомен за едни от най-героичните страници във военната ни история - боевете на Дойранския фронт по време на Първата световна война. Девета Плевенска дивизия под командването на генерал Владимир Вазов написва и с кръвта на 77 угърчинци тези героични страници.  Угърчинците се сражават най-вече в редовете на 34 Троянски полк, който е част от тази дивизия. За съжаление не разполагаме със спомени на участници в боевете от Угърчин, които са служили в този полк. Затова ще се обърнем за пореден път към написаното от подпоручик Данчо Коев, който е служил в съседния 33 Свищовски полк като командир на взвод.
Артилеристите на подпоручик Петко Радоев Попски от Угърчин /първият вляво, горе/ към 9 артилерийски полк в бетоново оръдейно укритие на Дойранските позиции.

Неприятелят започна своята подготовка за голяма офанзива за пробив на Дойранския фронт още на 13 септември 1918 г. Ако успееше да пробие най-здраво укрепените позиции край връх Дуб, където беше разположен нашият полк, противникът можеше да застраши съдбата на целия Южен фронт.
На 14 и 15 септември започнаха да обстрелват с тежки оръдия нашите позиции. На 16 септември  артилерийският обстрел продължи от разсъмване до 11.30 часа без прекъсване.След петнадесетминутно затишие обстрелът се възобнови с нова сила. Същото се случи и на 17 септември.  Аероплани кръжаха над позициите ни, за да наблюдават ефекта от обстрела с тежките снаряди. Благодарение на добре укрепените ни с бетон позиции не понесохме сериозни загуби. Нашите артилеристи, минохвъргачи и картечари отвърнаха с унищожителен огън. Противникът засили още повече обстрела и огънят му се превърна в барабанен. Пои нас бяха изстреляни и снаряди със задушливи газове, но не понесохме сериозни щети, защото войниците ни навреме сложиха противогазовите маски.

Взводът на подпоручик Борис Пелов от 33 Свищовски полк, загинал в боевете на 18.09.1918 г.

От 22.30 ч. на 17 септември до 4.30 ч. сутринта на 18 септември противникът 14 пъти по 20-30 минути обстрелва целия участък на нашата позиция с барабанен огън. Цялата ни позиция беше покрита с дим и задушливи газове. Изпратихме напред доброволци, за да известят, кога противникът ще започне настапление. В 5.25 минути то започна с барабанен и заградителен артилерийски обстрел. Повече от четири полка от англичани и гърци бяха се насочили към нашата позиция. Посрещнахме ги с убийствен артилерийски, минохвъргачен и картечен огън. На десния фланг противникът достигна нашите позици и започна ръкопашен бой. Много наши войници загинаха там. Протвникът се отправи и към втората защитна линия. Отново се завърза ръкопашен бой. На помощ на свищовци се притекоха и две роти от Аеропланната височина. Под командването на майор Манолов нашите войници започнаха контраатака. Противниковите войници бяха стъписани от отпора, който срещнаха. Мнозина от тях бяха избити, а други започнаха да отстъпват. При контраатаката мойор Манолов и подпоручик Пелов загинаха, но нашите не спряха контраатаката докато не изтикаха противника там, откъдето бе дошъл. Около 9.30 ч. боят приключи, а час по-късно бе възобновен артилерийският обстрел по нас.

Разчет на противоаеропланно оръдие се готви за стрелба.

В 2.55 минути на 19 септември противникът направи опит с една дружина да проникне в нашите позиции, но бе напълно унищожен още на подстъпите към тях. В 3.15 ч. започна ново настъпление по целия участък на полка ни. Гъсти вериги от противникови войници се насочиха към нас. Посрещнахме ги с пушечен, картечен и бомбов огън. Завърза се отчаяна борба на живот и смърт, която продължи 5 часа. Пунктовете "Солун" и "Свищов" на левия фланг и "Сединението" на десния фланг по няколко пъти преминаваха от едни ръце в други. Към 8 ч. сутринта свищовци надделяха на противника и се закрепиха на позициите си. След 30-40 минути барабанен артилерийски огън противникът отново атакува позициите ни. Успя да овладее за кратко части от тях, но отнове бе отблъснат. Към 10.30 ч. последва друга атака и отново след тежък бой англичаните  и гърците бяха отблъснати назад. Над 1200 убити и тежко ранени противникови войници останаха да лежат на нашите позиции.
След разгрома и на тази атака противникът преустанови своите опити да завземе позиците ни и оръдията му замлъкнаха. Това бяха най-тежките сражения, които полкът ни води по време на цялата война.
Подпоручик Данчо КОЕВ

2 коментара:

  1. Бях дете,когато Петко Радоев ми е разказвал за тези боеве.Имаше седем ордена за храброст.Почина 1977г.Светлина в пътя Му!

    ОтговорИзтриване
  2. Бях дете,когато Петко Радоев ми е разказвал за тези боеве.Имаше седем ордена за храброст.Почина 1977г.Светлина в пътя Му!

    ОтговорИзтриване