БУРЕНИ НА ЗАБРАВАТА КРАЙ ДОЙРАН

100 години от Първата световна война

Наскоро получихме писмо в читалището от един непознат за нас човек. Той се казва Станимир Няголов, роден е в с. Бежаново и живее в София. Прочел в блога на читалището за открития в Угърчин мемориал на загиналите във войните угърчинци и решил да сподели с нас информация, свързана с участието на нашите герои в боевете при Дойран по време на Първата световна война.

През 2014 г. участва в една експедиция до гр. Дойран в Република Македония. Целта е била да потърсят български военни гробища по местата, където са се водели боевете преди сто години между 9-та Плевенска пехотна дивизия под командването на генерал Владимир Вазов и войските на съюзниците, предимно англичани. В състава на тази дивизия и най-вече в 34-ти пехотен Троянски полк, е имало и много угърчинци. В боевете на Дойранските позиции 77 от тях оставят костите си.

Известно е, че по времето на Тито в Македония, като част от бивша Югославия, е било разпоредено българските военни гробища да бъдат разрушени. Затова по местата на сраженията днес там са оцелели съвсем малко паметници и никой не се грижи за тях.
Експедицията, в която участва г-н Няголов, решава да проучи останалото от военните гробища край с. Црничани /преди с.Чернище/. Там са били погребани загинали войници от 9-ти и 13-ти артилерийски полк и 33-ти пехотен Свищовски полк.

В гробището на артилеристите откриват  бетонен паметник с височина около 2,1 метра и 9 отделни гроба с паметници, подредени в три реда. На един от добре запазените паметници, след извършеното почистване, се появило името на канонир Йото Радоев Мичовски от Угърчин, загинал на 18 април 1917 година. Паметникът е излят от бетон  по утвърден тогава модел. Изработването на паметниците е ставало на място и за всеки полк е било определено място за гробище на загиналите.

Засега нямаме информация дали е оцеляло нещо от гробището на 34-ти полк, в който са служили повечето мобилизирани угърчинци. Благодарение на г-н Станимир Няголов сега ние знаем, че поне на един от тези 77 загинали наши герои е оцелял паметникът му в Македонската земя, макар и обрасъл в бурени и храсти.

В смъртния акт, съхраняващ се в община Угърчин, за канонир Йото Радоев Мичовски е записано, че е загинал около три часа след пладне на 18 април 1917 г. на позицията, източно връх Дуб, на която е била разположена 4-та полска батарея. Той е бил прислуга в разчета на първо оръдие и загива след избухването на снаряд, който срутва ракления ров и го затрупва с пръст.

Боевете при Дойран са една от най-героичните страници от историята на Българската армия по време на Първата световна война. Пролятата от нашите 77 угърчинци кръв в тези боеве е достатъчно сериозен повод, макар и сто години по-късно, да се опитаме да разберем нещо повече за мястото, където почиват костите им.
Б. Патарински 
Снимки: Ст. Няголов