петък, 8 февруари 2013 г.

ГЛАСУВАНЕТО – С ВИСОКО ВДИГНАТ... КАЛПАК

520 години с името Угърчин – 2


Веселин РУСКОВ

Угърчин е рядко явление на поселищен живот в района и страната допреди 3-4 десетилетия като колибарско селище. Повлияно от тогавашните икономически и социални условия, целогодишно угърчинското семейство, домакинства, а в по-далечно по-далечно минало - родовите задруги, са живеели в колиби -около 1439, пръснати из обширното землище (към 140 хил. дка), групирани по родове. За колибите си полагали много повече грижи като за основно жилище с всичките необходими стопански постройки, отколкото за къщите си в селото.
Тази неповторима селищна самобитност по колибите е дала дълбоко отражение върху бита и душевността на угърчинци. Само здравите български обичаи и родови традиции, песните и звуците на кавали, гайди и гъдулки по седенки, беленки, сватби, кръщенета и празници са поддържали и съхранявали народностното българско чувство и самосъзнание и внасяли лъч на култура през мрачното турско робство у тези угърчински колибари, откъснати от
света и бога по колибите.

Българите запазват известни форми на самоуправление по време на османското робство. В селата има местно самоуправление. Турците оставят българските общини да се самоуправляват по старите народни традиции ("Автономията на общините никога не е нарушавана" - К. Иречек, "История на българите", стр. 340). Всяка пролет през март се провеждал избор за общински съвет от 12 души, чийто мандат е една година. Право на глас имал всеки мъж - глава на семейство. Обикновено кандидати за съветници били хора, ползващи се с авторитет сред населението.

Всички мъже, глави на семейство, се събирали в определен празничен ден на селския площад при селската чешма, нареждали се в широк кръг. В средата на кръга влизали няколко възрастни, които изпълнявали ролята на избирателно бюро. Те обикаляли и питали: "Искате ли за съветник еди-кой си?". Ако избирателите не били съгласни, мълчали или съвсем малко се обаждали - това означавало, че въпросният кандидат отпадал. Продължавали избора със следващия кандидат и т. н. Когато повечето избиратели кажели, че искат за съветник кандидата, тогава се провеждало гласуването. То ставало с вдигане калпаците в ръка. За всеки кандидат се гласувало по три пъти. Който кандидат получел най-много гласове, той се считал за избран за съветник. Така избирали членовете на общинския съвет. Незабавно един от тях бил определян за селски чорбаджия (кмет) - в. "Нови дни", бр. 2 от 1942 г.

Отбрано мъжко общество /предимно с калпаци/ пред Земеделското училище в Угърчин, 1920-те

Основната работа на кмета и общинския съвет е да определя данък за всяко домакинство. Кметът решава по-малките спорове и спогажда селяните при възникнали спорове за граници на имот, дългове и др. Грижи се за спазване реда в селото, за издирване на крадци и пр. Виновните осъжда веднага, а наказанието се прилага незабавно - глоба или бой с тояга. Това бързо правораздаване допада на населението.
Обикновено българите не отиват да съдят при турския кадия. Престъпленията се разглеждат в самата община по старобългарски обичай.
Към угърчинската община се числи община с турци-юруци. Те си избират един помощник-кмет, който се разпорежда в турската махала и участва в заседанията на общинския съвет. Общината се управлява от кмет, помощник-кмет, един стражар, назначен от кмета, на когото се възлага полицейската служба, двама пандури (общински агенти).

За Угърчин са известни 8 чорбаджии от 1780 г. до Освобождението ни от турско робство през 1878 г. Това са:

1.Чорбаджи Колю Карапанчев (1780-1794)

2.Чорбаджи Радой Джабарски (1794-1820)

3.Чорбаджи Дико Шарковски (1820-1850)

4.Чорбаджи Стайко Голийковски (1850-1860)

5.Чорбаджи Божко (1860-1868)

6.Чорбаджи Йочо  Богданов  (1868-1870)

7.Чорбаджи Колю Мяшков (1870-1877)

8.Чорбаджи Пано Ст. Шойков (1877-1878)

Веселин РУСКОВ, 2005

Няма коментари:

Публикуване на коментар