понеделник, 4 февруари 2013 г.

ЗАРЯЗВАНЕ

Думата ни е за Трифон и то не кой да е, а Зарезан! И не кога да е, а на 1 февруари 2013-та. По вечерно време мъжете от танцовия състав на читалището, напоследък вече до десетина, облечени в национални носии, извършиха ритуала зарязване на лозите. Съпровождаха ги булки и моми от същия „формат”  /и те в същия „дрес-код”/... Обект на ритуала стана една, ох..., една хасмичка до читалището. Всички мъже се изредиха да я зарязват... След което не остана почти нищо от нея  /но това са подробности/... После жените им сложиха по един лозов венец на главите и се завъртя хоро нсред мегдана, тоест - пак пред читалището. Любопитни хора надничаха от близкия ресторант, а случайните  минувачи спираха да погледат този привечерен зарезански етно-спектакъл.



Поради февруарското време „зарязването” продължи в читалището. В обилие /разбира се/ предимно на много... музика и танци!?! Освен различните деривати, рожба на химическата ни промишленост, имаше и такива домашни, направени от грозде. Празникът приключи рано - към 3.30 часа на Петльовден. А това е друга тема и не трябва да се смесват...
Погледнато историко- семиотически обаче, един древен тракийски празник, посветен на бога на виното и веселието Дионисий, трябва да се зачита силно! Защото е успял да стигне жив до нас цели 3-2 хилядолетия след учредяването си. Дори и предрешен като празника на Трифон.
 
 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар