Забити камък – гордост, чест и дълг за поколенията

Угърчинският  край  е бил обитаван от човека още през неолита – 5000 години преди новата ера, а и през всички епохи от българското време. Затова говорят и до днес запазените исторически паметници. 


Храстите на преден план показват мястото на паметника

Един от тях е така наричаният Забити камък. Той се намира в северния край  на Угърчин. Свързан е с героични хора и събития.Затова говорят проучванията направени от професор Иван Велков – уредник на Народния музей в София, заедно с професор В. Миков  през 1921 година. Според тях Забити камък е втората изследвана през онези години наша средновековна гробница след  Великотърновската. Резултатите от тяхното проучване  са публикувани в статията на Ив. Велков ,,Стари селища и градища по долината на река Вит,, - София, 1927 г., изд. на Народния музей, кн. 4, стр. 27 -32. Те показват, че Забити камък представлява българска колективна гробница, широка 8 метра. В средата й има паметник от необработен варовик, висок  2,6 метра /виждал съм снимка на учителя Мирчо Колев Йоновски, стоящ изправен до паметника – бел. авт./. На 1,8 метра от него са погребани радиално трима души, с крака към паметника. В един от гробовете между другите предмети е намерена и една монета с лика на Цар Иван Шишман  |1371 – 1391 Г.| В царска  униформа, корона и кръст. По преценка на двамата изследователи това не е гробница на обикновени българи, а на знатни, дали живота си за родината при някакви изключителни събития.

До такива мисли ни навежда и обстоятелството,че на 500 – 1000 метра , източно от гробницата, по билото на хълма е имало селище с още неизвестно досега име. То е изчезнало вероятно в края на XIV или  началото на XV  век, когато е изградена гробницата  Забити камък. Абсолютно точно не е доказано , но е твърде вероятно това селище  и населението му да са станали жертва на тежки стълкновения между османските завоеватели и отстъпващите войски на цар Иван Шишман.Данни за подобни битки има и другаде по пътя им на отстъпление от Търновград към Етрополе и Велбъжд. В това стълкновение са паднали убити видни българи, героизмът на които  е бил осветен чрез набързо изградената им гробница – Забити камък.

 Поглед  от мястото на Забити камък към билото, където се е намирало изчезналото селище

Останалото  парче от паметника

Този исторически паметник  не се е оценявал с национално значение , обаче за Угърчин и неговото население той е бил , сега е и ще бъде от голяма важност. Затова защото там е разрушен и изчезнал вероятният предшественик на днешния Угърчин, а погребаните хора на Забити камък са били героични защитници на  родината. Останалите пък малко живи хора са били принудени да забягнат по други земи . Това именно разпръскване е станало причина след две-три поколения да се забрави и историческата истина за всичко останало. Запазил се е само споменът за нещо героично и високо патриотично.
За съжаление обаче след проучване на гробницата , в коя година точно не можах да установя, нейният паметник е бил съборен и сега не съществува. Останала е на земята само горната му част и то в полуразрушено вече състояние. Важно е да се отбележи , че е осакатен  единственият  до сега известен исторически средновековен паметник в Угърчин. Би следвало без всякакво отлагане да се възстанови паметникът на Забити камък. За това не трябват нито много пари , нито много време .Достатъчно е от близката кариера да се извади един подходящ камък и да се постави на съответното място в гробницата. При съгласуване с Окръжия исторически музей в Ловеч на подходящо място върху паметника може да се постави плоча с подходящ  надпис. Така ще се сложи край на сегашното неуточнено за Угърчин положение спрямо единствения му средновековен  исторически паметник.

Доц. Митьо ПЕЧЕВСКИ
Вестник „Друм,”бр. 4, 1981г.