- Мирчо Бошнака се събужда през нощта и си спомня, че в раницата на един отдельонен има кашкавал...
Трескавите дни на мобилизацията през 1915 година . Формира се 58-ми полк . Пред казармата група селяни. Те са угърчинци. Високи с дебелорунни калпаци и сивобозави потури и елечета. Говорът им наподобява гърлен напев. Изпод надвисналите си вежди гледат дълбоко и важно. Влизат в казармата. Събличат сивите дебелошаечни салтамарки и рунтави черни калпаци . Обличат се като войници в запас. Отпускат учкура на дънестите потури . Напълват ги с елечетата , калпаците и клашниците…Завързват здраво учкура и изпращат товара за село , а те тръгват за Ниш, Прилеп , Дойран и Охрид…
Мирчо Бошнака – знаеха го така всички от ротата. Той беше угърчинец. Висок, плещест и мълчалив. Той олицетворяваше народната мъдрост: ”Върши си работата добре онзи, който я върши самичък!”… Мирчо живееше винаги с това , което му донасяше божият ден.
Полкът спира някъде на бивак. Наоколо ни дръвце, ни сламка. Толкова хора са минали преди нас. Мирчо гледа наоколо, свие вежди и се загуби… След час иде с шума или слама на гърба… Спи човека на сухо и топло… Но не забравя и земляците – угърчинци…
Пътуваме от Прилеп за село Теменик. Дълъг шосеен път. На Бошнака на гърба освен собствената му раница, се мъдрят още две отгоре … Той се е спазарил да носи две раници със заплащане… А в тези раници освен патроните и хляба има военен трофей – плячка кантарени топузи и синджир за геран!...
Ротата е на почивка. Целият полк е в Кожух – Планина . Мирчо се залавя на бас, че ще бяга до отсрещния планински хребет, като държи една тояга в ръката си и неспирно ще я вдига нагоре и сваля надолу с една ръка … И опъна Мирчо на бяг все на нагоре с тояга в ръка …
Върна се след 6 минути … спечели баса и събра левчетата …
В боевете Мирчо върви бавно, все едно, че отива на колибата си. Ако скоро няма да се прибягва напред, Бошнака разтвори раницата, отреже едно парче хляб и малко месо и яде спокойно, като сегиз тогиз праща по един куршум на сърбите. Ротата е на бивак „Конско”… Топла майска нощ… Мирчо се събужда през нощта и си спомня, че в раницата на един отдельонен има кашкавал … Мирчо се промъква наблизо и в тъмницата разтваря една раница. Пипа нещо твърдо и гладко. Отрязва тънка филийка и почва да мляска безшумно… В устата му нещо щипе и се пени … Сутринта Мирчо се превива от корем . Не може да сколаса да си върже гащите… Диария ще го скъса… По грешка той вместо кашкавала на отдельонния, намерил парче свински сапун и го задъвкал в тъмнината … Сутринта всички угърчинци разправяха приказката – прослава „Се Се Се …и катраника ли? Се Се Се!”…
15-ти ноември. Полкът е по височината на Ивен. На изток са бреговете на Черна. Вали мек рохкав сняг. Ротата стои готова за бой. Някой извика на близо: „Хвърли раниците! Тури ножа! Напред!”…
Автор В.СТОЯНОВ
В.” Светлина”-Угърчин
07.01.1937 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар