БЪЛГАРИЯ В МЕН

 

Съботния ден в средношколските ни години често посвещавахме на излети и пътешествия. В клас курсовият ни ръководител тогава – през 1970-е, казвал: „Тия мексиканци (Боби, Любо и аз) пак са избягали от училище да снимат картички“... Защото е нелюбезно все пак от катедрата да ни нарича „серсеми“... И после ни извинявал отсъствията в дневника. След години разбрах, че „досадният старец“ – естет, дизайнер, изкуствовед, е завършил Художествена академия в Мюнхен... И като нас е влюбен в Свободата.

Сетне като млад журналист във вестник „Ехо“ пътуванията с фотоапарат зачестиха. С метална аналогова техника от 0,5 до 1,5 кг всеки път. Търчах по задачи - репортажи, задължително снимки към тях, пътеписи, пътувания, книги, шашарми житейски и проч. Имам 3 самостоятелни изложби с черно-бели фотографии „България в мен“ – Пирин, Родопите, Балкана,Черно море, Дунав... Винаги намирах време и за красивата природа, хората и душата на Угърчин.

Мога да кажа, че за мен аналоговата фотография означаваше 5-6 години уроци и образование по рисуване, дизайн, композиция + 1 година специален курс фотография (съответно с химия и физика вътре). Нещо като алхимията на средновековните книжовници.... Имам над 2000 негатива архив и едни съвременни наброски на тема "Светлопис" и дигиталното чудо.

 

 

 

 

 

Георги-Момчил ПОПОВ