неделя, 7 май 2017 г.

УГЪРЧИНЦИ В ЕПОПЕЯТА ДОЙРАН, 1917-2017

6 май  -  Ден на храбростта и българската армия
Дойранската епопея по време на Първата световна война  е една от най-славните страници в нашата военна история. През 1916, 1917 и 1918 г. на дойранските позиции се водят пет сражения, в които срещу една българска дивизия се изправят три френски или британски, подкрепяни от гърците. Във всяко едно от тези сражения победата е за българските войници.

За сраженията на Дойран по-късно британският министър председател Лойд Джордж казва: "В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран." Българската дивизия, която участва в най-тежките сражения през 1917 и 1918 г. е 9-та Плевенска пехотна дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. В състава й влизат 33-ти Свищовски и 34-ти Троянски пехотни полкове, подкрепяни от 58-и пехотен полк, съставен от запасняци, и 9-ти артилерийски полк.

Точно преди 100 години, в периода от 22 април до 9 май 1917 г., се водят най-тежките  сражения за тази година. Англичаните губят 12 000 убити и 2250 ранени и пленени войници срещу 2000 загинали българи, 900 от които умират от болести и рани.

В състава на 34-ти Троянски полк има и много угърчинци. В боевете на 24 април 16 войници от Угърчин загиват,  а на 8 и 9 май - още 13 падат със смъртта на храбрите. Общо за тези малко повече от две седмици 30 майки от Угърчин получават известия за смъртта на синовете им. А за цялата 1917 г.. загиналите на Дойран угърчинци са 58.

Техните имена ще останат завинаги сред героите на България, написали едни от най-победоносните страници във военната ни история.Запазена е снимка на девет угъчински войници от 8-ма рота на 34-ти полк, направена на Дойран преди боевете на 24 април.

Шестима имат георгиевски кръстове за храброст, а единият се е закичил и с люляк.Четирима са с подофицерски звания. Знаем имената на някои от тях. Отляво надясно долу са Стоян Колев Бояджиев, Нино Христов Грънчаров, Ганю Маринов Стополски и Христо Радев Коев в края, а горе третият отляво надясно е Тотьо Нинов Грънчаров. На 24 април старши подофицер Нино Христов Грънчаров пада със смъртта на храбрите.

 Старши подофицер Петко Йочев с бойните си другари.
Чешма на връх Калатепе при Дойран, изградена от войници от 34-ти полк в памет на загиналите им другари.
 Пано Вълчев Шойков с още двама войници от Угърчин край Дойран.
И още една снимка от 1917 г., на която в средата  са старши подофицер Петко Йочев Богданов и старши подофицер Христо Радев Коев с още двама войници от Угърчин.

Борислав ПАТАРИНСКИ

Няма коментари:

Публикуване на коментар