събота, 25 юли 2015 г.

СТИХОВЕТЕ НА 5-КО КРАЧОЛА


Той не е Пейо, а Петко и не е Крачолов, а Крачола. И макар да е обичал да стихоплетства, е далеч от гения на Яворов. Останал е в паметта на по-възрастните угърчинци с оригиналните си лафове, а малцина знаят, че се е опитвал да пише и стихове.

Всъщност истинското му име е Петко Цачев Щрегарски. Родил се е през 1920 година на една колиба, на няколко километра северозападно от Угърчин. Още там, на колибата, започнал да показва своето остроумие. Веднъж силно залаяло кучето навън и бащата казал на Петко: "Изляз от тая колиба и иди да видиш откъде лае това куче..." Имал  предвид по-скоро - защо лае. Но Петко изтълкувал нареждането буквално и след малко доложил: "Откъм главата, тате..." Приписват му и един хумористичен стих, който той съчинил, докато орели с баща си  нивата с кравите:
"Доктор оре, поп води, какво ще се роди - един Господ знае..."

Петко бил попа, защото носел брада, а доктора бил баща му, защото се бил научил да скопява прасета...

Когато се слага край на колибарския начин на живот в средата на 50-те години на ХХ век, Петко напуска Угърчин и тръгва да си търси късмета из страната. В своята  "Семейна, житейна, битейна автобиография" в стихове той пише:

"Девет деца бяхме и родителите ми са се радвали -
както се радват хазяи на квартиранти,
които със съдебно са се настанили!
Скитал съм много - с променлив живот,
за приключения нови, като Дон Кихот.
Вземах да работя във водопровода -цяла София няма вода!
Някъде кран тече, на друго място водопровода се пробил,
някой пък ще рече, че на Витоша снегът се стопил.
А пък то суша - от копане ни дойде до гуша...”

По нататък той разказва, че  два пъти се е женил, но незадълго, с последвали  раздели. Родила му се и щерка Павлина, която много обичал, но тя останала при майката...
Изглежда тези семейни драми са го подтикнали към алкохола, а питейните заведения  му станали втори дом.

След като бе унищожил огромни количества алкохол, през 80-те години той се завърна в Угърчин. Приличаше на по чудо оцелял концлагерист от Освиенцим. Пристъпяше несигурно, сякаш всеки момент ще падне. Живееше в една къща край училището в много мизерни условия. Не ползваше и електричество. Разказва се една случка между него и Нешо Чорчока - единственият инкасатор в Угърчин по онова време. Той  попитал Нешо:"Кога ще дойдеш да ти платя за месеца?.." Чорчока се учудил: "За кой месец?..." А Петко му отговорил:"За тоя, дето свети горе..." Пак по това време от общината бяха решили да му направят паспорт, защото нямаше никакви лични документи. Наличието на паспорт щеше да му позволи да получава храна от социалния патронаж. Но когато се наложи да му се направи снимка за паспорта, той възрази:"Чакайте бе хора, карикатура се рисува, не се снима"...

Умря през 1990 г. тихо и незабележимо. Остави след себе си спомена за един човек по-скоро  неудачник, опитал се да гледа с ирония на случващото се с него и около него. Защото цял живот бе търсил онези хора, за които и живота си би дал, но с тъга открива, че са много малко. За разлика от другите които "...се борят за имот, пари - грамада- за наслада,..", а пък и на тях накрая два метра им се падат... в земята. Споменът за 5-КО, както той се подписва под стихотворенията си, постепенно избледнява, но все пак нещо ще остане в онази галерия от угърчински чешити, с които животът ни дарява, а може би и наказва...

Текст и снимки: Б. ПАТАРИНСКИ

2 коментара:

  1. Че си беше ЧЕШИТ така е, вярно е. Кой ли живял до смъртта му в Угърчин не го познава, та и аз го помня. Бог да го прости. Обичаше чашката,все в кръчмата го виждах, минавайки край нея. Но едва ли някому пречеше.....

    ОтговорИзтриване
  2. Че си беше ЧЕШИТ така е, вярно е. Кой ли живял до смъртта му в Угърчин не го познава, та и аз го помня. Бог да го прости. Обичаше чашката,все в кръчмата го виждах, минавайки край нея. Но едва ли някому пречеше.....

    ОтговорИзтриване