петък, 17 юли 2015 г.

186 УГЪРЧИНЦИ СЕ СРАЖАВАТ В НАЙ-ГОЛЯМАТА ВОЙНА

70 години от края на Втората световна война  

Поручик Нино Слановски

През 2015 година се навършват три кръгли годишнини от войни, в които България е участвала - 130 години от Сръбско-българската война, 100 години от включването на България в Първата световна война и 70 години от края на Втората световна война. В няколко наши публикации ще проследим участието на угърчинци в тези войни.

Ще започнем от Втората световна война - най-голямата в историята на човечеството. Тя трае от 1 септември 1939 година до 2 септември 1945 година и в нея загиват над 55 милиона души. В тази война, както знаем, България участва първо на страната на хитлеристка Гемания и нейните съюзници, а след 9 септември 1944 г. преминава на страната на техните противници - СССР, САЩ и Великобритания. Активно се включва  в бойните действия срещу германците  от  есента на 1944 г. до 9 май 1945 г.

186 угърчинци се бият по фронтовете в Югославия и Унгария. Девет от тях загиват. Най-тежките сражения, в които участват българските войски, са на река Драва в Унгария през март - април 1945 г, където загиват четирима от нашите земляци. Във военния архив във Велико Търново преди няколко години  бяха открити имената на още четирима угърчинци, загинали  в Югославия преди 9 септември 1944 г. Това се  е случило от януари до юни 1944 г., когато България все още е била съюзник на Германия. По това време в Югославия е имало български окупационен корпус и нашите угърчинци вероятно са загинали в боеве с югославски партизани.

По-долу ще разкажем за един епизод от бойните действия в Югославия през есента на 1944 г. по спомените на един угърчинец, участвал в тях - Кольо Цачев Присадашки.
Кольо Присадашки - снимката е от 1985 г. 

"Бях оръжеен техник към 34-ти пехотен полк. Нашите войници атакуваха кота 1018, превземането на която щеше да им позволи да навлязат в Косово поле и да се отправят към Косовска Митровица. При атаката на височината две от нашите тежки картечници получиха повреда и трябваше да се ремонтират на място. Тръгнах натам. По пътя към позициите минах край кота 923. Там видях нашият съгражданин поручик Нино Слановски. Беше тежко ранен в краката. Кръвта му изтичаше. Последните му думи бяха:" Дотук беше... С мен се свърши. Кажи на моите другари, че умирам..." Искаше ми се да остана още малко при него, но на височината ме чакаха. Животът на много хора зависеше от мен.

Добрах се до гнездата на двете картечници с прибежки и припълзявания под огъня на немците. Изглежда бяха разбрали, че картечниците са повредени, защото се вдигнаха в атака и тръгнаха да обграждат височината. Когато стигнах до първата картечница, германците бяха на около стотина метра, стреляйки изправени от движение.

Положението беше критично. Трябваше да се бърза. И тъкмо това ми пречеше да подменя повредените части за най-кратко време. Тръпнех от вълнение, съзнавайки, че от бързината ми зависи не само моя живот... Първата картечница беше готова. В този момент немците се намираха вече на около 50 - 60 метра. Предложих на мерача да се оттегли на следващата позиция. Но картечницата беше тежка и той успя да я пренесе само на около 20 метра. Подпря я на един камък и откри огън... Направи няколко откоса и изби немалко от германците. Другите започнаха да се оттеглят назад. Това ни спаси...

Боят обаче продължаваше. Когато се отправих към втората картечница, нещо ме парна в десния крак. После видях, че съм ранен, но не беше тежко. Вечерта ме оперираха и извадиха куршума. Продължих участието си във войната до края на първата й фаза."

Борислав ПАТАРИНСКИ

Няма коментари:

Публикуване на коментар