Генерал Сираков със семейството си, 1896 г.
РАДОЙ ИЧОВ СИРАКОВ /1861-1924/. Първият учител, назначен в
Угърчин след Освобождението от турско робство, за радост на всички, е Радой
Сираков. Той е роден на 6 юли 1861 г. в семейството на Ичо Ботев Сираков.
Родителите му били обикновени земеделски труженици, които се блъскали със
земята от тъмно до тъмно, за да свържат двата края. Радой от дете бил
любознателен и ученолюбив. Най-напред техните го дали да учи в килийното
училище при даскал Доротей от Троян,
учителствал в Угърчин от 1867 до 1871 г., а по-сетне при даскал Минко, също от
Троян, учителствал от 1871 до 1873 г. После го изпратили в класното училище в
Ловеч.
След Освобождението училището се помещавало в частна къща, където
сега е дворът на Вълчо Радев Патарински, а по-късно било поместенов двуетажния
дом на Цоко Н. Мустакерски в близко съседство със селската чешма. Радой
Сираков, макар че учителствал само една учебна година в Угърчин, има значителен
принос за културно-просветното развитие на селото. Той създава и ръководи малък
учителски хор и с помощта на цигулката, която усвоява добре в Ловеч, Сираков
изнася литературно-музикални програми пред своите земляци. Угърчинци дълги
години помнят тези негови музикални изяви. Мнозина от учениците му стават
учители, търговци и земеделски труженици. Те разнасят, разпространяват и
засяват семената на просветата дълги години, мълвейки неговото име.
През 1879 г. Радой постъпва във Военното училище в София.
Завършва като първенец на випуска на 30 август 1882 г. и е произведен в чин
подпоручик. Първото му назначение е във Варна - 20 пехотна дружина. По време на
учението си във Военното училище той участва в литературно-музикални програми
като хорист и изпълнител на цигулка и китара. По време на Сръбско-българската
война /1885 г./ той участва във военните действия и дава пример за героизъм и
себеотрицание. В боя при Нешков връх неговата рота записва името си със златни
букви в историята на България.
През 1889 г., след успешно положен изпит, е изпратен в Италианската генерал-щабна академия в град
Торино, която след две години завършва блестящо и през 1891 г. се завръща в
родината си. От 1891 г. е причислен към генералния щаб на армията ни, в който служи 20 години и на
45-годишна възраст достига до чин генерал-майор. През своята 36-годишна служба
Сираков заема редица отговорни длъжности: взводен и ротен командир,
генерал-щабен офицер в бригада, старши адютант на дивизия, началник на
генералщабно и оперативно отделение в щаба на армията, началник-щаб на 3-та
Балканска и 2-ра Тракийска дивизии. Командвал е 11 пехотен полк, 2-ра бригада
на 8-ма Тунджанска дивизия, 5-та Дунавска и 9-та Плевенска дивизии.
Последната той командва през Балканската война /1912 - 1913
г./. С нея взема участие в боевете при Одрин, Булаир и Чаталджа. Като началник
на самостоятелни отряди той се сражава в Разложко през Междусъюзническата война
/1913 г/. За своите бойни подвизи е награден с няколко ордена за храброст. След
Балканските войни генерал Сираков е назначен за Началник на Главното интендантство при Министерство на войната. От
тази длъжност е освободен по негово желание
и преминава в запаса през юни 1915 г.
След мобилизацията за Първата световна война генерал Сираков
е назначен за Началник на Главното интендантство. После става председател на
Главната реквизиционна комисия, а след това - началник на 9-та дивизионна
област. Накрая заема длъжността Генерал за поръчки при Министерство на войната.
След края на войната той отново минава в запаса. Генерал Сираков умира на 14
декември 1924 г.
Спомените за смелите и благородни хора трудно избледняват.
Ето какво пише за него бойният му другар, офицерът от запаса Г. Панев: "Колкото пъти е
ставало дума за добър началник и приятно прекарана служба, пред моя взор, като
жив се изправя генерал Сираков. Моето познанство с този отличен човек и другар
датира от 1888 г., когато той вече в капитански чин беше преведен от 10-ти
пехотен Родопски полк в 13-ти пехотен Рилски полк и назначен за командир на
3-та рота от същия полк. А аз бях новопроизведен подпоручик - току-що
пристигнал в полка. Ние бързо се сприятелихме. Нека отбележа тук, че той беше
голям познавач и любител на музиката. Свиреше на цигулка и китара и пееше
вълшебно. В стаята му край стената бяха подредени цигулка, китара, дайре и чифт
кастанети. На масата седеше разкошна тиролска цитра, а до долния край на
кревата му върху специална дървена поставка имаше каменна плоча с две дървени
палки, служещи му да се обучава да бие барабан. В дългогодишната си служба аз
много рядко съм срещал такива личности като Сираков, които да владеят сърцата
на подчинените си с такова обаяние, с което ги владееше той. Музиката го беше
облародила много. Сираков беше едновременно началник и другар в истинския
смисъл на думата.
След дълга раздяла с него, от около 20 години, съдбата
отново ни събра заедно през Балканската война. Тогава той беше началник на 9-та
пехотна Плевенска дивизия, а аз - старши адютант на същата. Учудвало ме е
неговото постоянство и войнишко търпение към несгодите на войната. Облечен във
войнишки шинел, той се носеше тъй просто и тъй скромно, щото ако не се вгледа
човек в пагоните му, би помисли, че има пред себе си най-обикновен войник. Две
години след Междусъюзническата война нашата армия трябваше да вземе участие в
Общоевропейската. С влошено здравословно състояние генерал Сираков не можеще да
участва на фронта и поради това беше оставен в тила - за началник на Главното
тилово управление при щаба на действащата армия. Известно време след оставката
му имах случая да го срещна. По бледото му лице личеше страданието, ала той се
усмихваше приветливо. Отидохме у тях и си попяхме, както на фронта. Той си
отиде тихо и безшумно, като човек, който никога през живота си не е правил шум
около своята личност, макар че е имал моралното право в много случаи да стори
това. Неговата твърда воля, неговото постоянство, трудолюбието и любовта му към
музиката бяха създали от някогашното угърчинско момче една почтена и
авторитетна личност."
Племенницата му Жулиета Македонска, по мъж Съботинова, си
спомня за него с думите: "Вуйчо
Радой е бил много музикален, свирил е на цигулка, китара, пиано, мандолина и
окарина." А ето какво пише в спомените си друг негов боен другар - Коста
Николов: "Тоя голям син на Угърчин остави в българската армия едно добро
име. Забележителна беше неговата скромност. Той не търпеше да го хвалят и презираше ласкателите. Строг към себе си,
той имаше навика да не си служи със строгостта като възпитателно средство.
Бащинският съвет, благата дума и любвеобилното му сърце бяха неговото оръжие, с
което побеждаваше. Неговите грижи за войниците бяха изключителни. Генерал Радко
Димитриев много го ценеше. Когато трябваше да се атакуват Чаталджанските
позиции, Радко насочваше 9-та дивизия срещу най-силния участък от турската
позиция, вярвайки в дарованията, спокойствието и храбростта на началника на
тази дивизия - генерал Сираков. И не се излъга нито веднъж. Българската военна
история ще отбележи неговото име с благодарност, а подчинените му ще го
благословят докато са живи и ще го сочат за пример, като човек честен и
благороден, като даровит командир и храбър войн."
В действителност Радой И. Сираков е служил и служи за пример
на поколенията. Угърчинци наистина се гордеят с него и не само, че е бил храбър
войн, но и поради това, че е един от първите просветители на Угърчин, един от
пионерите на музикалната култура в този край.
ЦАЧО ШОЙКОВ
Из книгата "Музикални дейци и самодейци от Угърчинския
район" - издадена от Държавно издателство "Музика" през 1991
г.
На снимката: Семейството на Радой Сираков - 1896 г.
/публикува се за първи път/
Няма коментари:
Публикуване на коментар