Отидох на пазар в градъ. Закарах праслаци. Гледам – иде един от властта и ми вика:
- Ти от къде си бе?
- Отсам колата.
Аз, Скачкъта, бях наистина отсам колата.
- А бе не те питам аз от коя страна на колата си, а къде си раждан?
- На колибата...
- Де живееш?
- Азе ли?... От Угърчин съм. Казват ми Стойко.
- Презиме?
- И зиме и лете – все Стойко Скачкъта ми казват…
- Женен ли си?
Женен съм за жена, така му рекох.
- Че кой е женен за мъж?!
- Сестра ми.
- А-ха-а... А жена ти комунистка ли е?
- Кому - ниска, кому – висока, на мене си ми е добре.
Джандарина се ядоса нещо и ме покара към Околийското управление. Там началника ме знае, ама уж ме хока:
- Бай Стойко, пак си в нарушение! Но ако минеш от единия до другия край на стаята само по една от ей тия дъски на пода, ще отървеш кауша и тоягите!
Изпружих се като войник и докладвах:
- Съгласен, гу-син Началник! За Вас съм съгласен по всичките дъски да мина!
И тоя го хвана яд, ама не ме прибра. Джироса ме обратно на село.
Стойко Скачката /в средата/ на служба като капрал /ефрейтор/ в Българската армия, 1902-5 г. ?
ЛЯБА ФЪРЧИ
Имах си азе един приятел от Садовец. Зададеше ли се времето, кугиту зрееа дините, отивах му одма на госте.
Един път седнааме на пладне. Садовчанинът като гледаше ка бързо ям и ляба намалява, рече на женъ си:
- Женъ, ляба фърчи!
Направих съ, че нищо не забелязвам... Кугиту садовчанинът ми доде на госте, щом седнааме на пладне , азе рекох на женъ си:
- Женъ, давай! У назе ляба не фърчи…
ТЕЖЕСТ
На годишно-отчетно събрание присъствал и представител на районния кооперативен съюз. Той взел думата и дал мнение:
- За председател да се избере човек с тежест. Например бившият председател.
- Правилно- обадил се Скачката. Старият председател е човек с тежест.Разбрали сме го на гърба си. И аз съм за него. А то да търсим други – не върви. Докато новият получи тежест, туку виж объркал сметките.
Записали: Борис Паунов, Димитър Гечевски
В. „Друм” бр.13 и 14, 20.VII.1976г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар