понеделник, 24 септември 2012 г.

ЦВЯТКО БЛАГОЕВ - В ЗЛАТНИЯ ФОНД НА БНР

Връщайки се назад в годините приживе Цвятко Благоев разказвал:
 ”Имаше от кого да се уча, защото всички от нашия род по майчина и по бащина линия свиреха на някакъв инструмент . И то не как да е, а като майстори -  изявени и утвърдени.

В началото на 1936г. по радиото започнаха да звучат изпълнения на музиканти от софийското село Бистрица. Имаха гайда, гъдулка, тамбура и кларинет,нямаха кавал обаче. Така се роди „Бистришката четворка”, която е първият състав от народни инструменти.Понякога дори само аз  свирех, а те играеха живи, бодри и кръшни хора. През 1938 г. се включих като кларинетист в Софийската кореняшка група, ръководена от Карло Алиев, бащата на Борис Карлов. Съпровождахме изпълненията на много певци, между които и легендарната Наста Павлова. Първата група от класически инструменти се наричаше „Групата на Цвятко Благоев”, в нея аз свирех на тромпет..А съставът, в който същите изпълнители свиреха на народни инструменти,  сложи началото на  Угърчинската група, към която се включваха още бас-гъдулка и тъпан. С групата изнесох стотици концерти в България и чужбина, заедно с изявените народни певци Атанаска Тодорова, Борис Машалов. През 1948г. моята група стана щатна в радиото , а през 1962г. – основно ядро в сформиращия се тогава ансамбъл на Българското радио с диригент Борис Петров. Аз бях концертмайстор” .


Угърчинската група за народна музика при Радио София, 1950 г.

Самостоятелно с угърчинската група и оркестъра на радиото Цвятко Благоев реализира стотици записи, които днес се съхраняват в Златния фонд на БНР, телевизията и Балкантон. Награден е с ордените „Кирил и Методий” и „Червено знаме на труда”. Създава авторски песни, посветени на социалистическото строителство, на подвизите на партизаните. Такива са „Трепнала е равна нива”, „Марийка звеноводка”, „Песен за партизанина Вълчо Мерджнина”  и др. С благородния и кристално чист тон на кавала , с красивата старинна музика, поднесена майсторски и виртуозно , името на Цвятко Благоев се помни и днес.

Александър АЛЕКСАНДРОВ - Алекс
В.”Минаха години”, бр.32 от 07.08.2012г

Няма коментари:

Публикуване на коментар