вторник, 18 септември 2012 г.

170 ГОДИНИ УЧЕБНО ДЕЛО В УГЪРЧИН

Първият школски звънец – 2012
Новата учебна година в СОУ ”Св. Св. Кирил и Методий” в Угърчин започна традиционно с тържество в двора на училището. Беше издигнато националното знаме, изнесено бе и училищното знаме. Приветствие към учениците поднесоха кмета на Общината Валентин Вълчев и директорката на училището Олга Петрова. Ученици изнесоха художествена програма , в която със свое изпълнени се включиха и най-малките танцьори на читалището. С весел звън на  училищния звънец бяха посрещнати първокласниците, прекрачващи за първи път училищния праг. И всичко това премина под знака на 170-годишнината на училището. Тук бяха поканени и всички учители ветерани, посветили десетки години от живота си на учителската професия и сътворили една не малка част от тази 170-годишна училищна история на Угърчин.

Предосвобожденски период – началото, 1842
Всичко започва през 1842г. в покритата със слама дървена къща на Кольо Райнов Терзийски. Даскал Цвятко Каракижков от село Торос в една по-голяма одая започва да учи 10-12 деца на четмо и писмо. Това са деца на по- заможни родители. Тези родители наели даскала срещу възнаграждение един грош месечно  или 60 пари, и една кофа жито годишно. Освен това всяка сутрин по ред му носели хляб и някаква храна. Учебната обстановка е била твърде мизерна. Не е имало почти никакво „офис оборудване” с изключение на дървени сандъчета с пясък. Децата седели по турски край тях и пишели в пясъка с пръчка или пръст. Преподаването е било по чисто килийната метода, а учебниците им са се изчерпвали с буквара, наустницата и псалтира, напечатани със славянската азбука.

По неизвести причини след двегодишно съществуване  училището се закрива. Шест години по-късно се открива наново и за учител е  спазарен Петко П. Георгиев от Угърчин. Но скоро той става свещеник  и училището отново е закрито.

Къщата на дядо Недялко Пастухов. През 1850 г. на горния етаж било училището

През 1866 г. отново се открива с учител даскал Тодор от село Дерманци, но скоро турците го убиват. Негов заместник става даскал Доротей от Троян , който се занимавал и с кожарство. В свободното време учениците му помагали в „ бизнеса” , тъй като тезгяхът му се  намирал до учебната стая. През 1871г. го замества даскал Минко,  също от Троян. Той бил революционно настроен, говорел за бунт, за борба . Чорбаджиите донесли за тези негови приказки на турската управа и той се принудил да напусне. След него през 1873 г. дошъл друг даскал бунтар от Троян – Иван. Той започнал да учи децата и на революционни песни. Но пък управата го намразила . Разбрал даскал Иван, че нещо лошо може да го сполети,  приключил по-рано учебната година и  в ранната пролет на 1877г. потеглил за Ловеч. Но по пътя го настигат турци и го убиват край Бальовското езеро, на около 6-7 километра източно от Угърчин. Скоро идва освобождението от  османското „присъствие” и учебното дело в Угърчин получава ново трайно развитие.
Следва продължение…

Няма коментари:

Публикуване на коментар