петък, 10 август 2012 г.

СУШАТА 1945-ТА, ХЛЯБЪТ С КУПОНИ, НОВИТЕ СЪВЕТСКИ ФОРДОВЕ

- Не много кратка история на автомобила в Угърчин -4

 „МАРИЙКА” НА ТАСЮ МАНИФЕСТИРА – 1 МАЙ 1945 г.

Идва  девети, след него и десети септември 1944 г. и на площада пред общината в Угърчин  се събира толкова много народ, колкото никога преди и след това. Всички знаят, че нещо важно ще се случи в живота им, но малцина знаят  какво. И затова са дошли да чуят. И чуват – иде краят на колибарския начин на живот, продължил стотици  години из угърчинското землище. Иде краят и на дървените волски фолксвагени. Но докато това наистина започне да се случва, ще минат още 12 години…

Междувременно през 1946-1947 година в Германия ще започне производството на железните фолксвагени, които ще залеят света. Но в момента е все още война и стотици угърчинци ще минат през ада и докато свърши на 9 май 1945 г. Към недоимъка и мизерията през 1945 година се добавя и небивала суша. Хлябът , цървулите и всички стоки от първа необходимост са с купони а добитъкът се храни с шума от дърветата, защото тревата е изгоряла от сушата и жегата. А ние трябва да си говорим за автомобилите в Угърчин през тези години. Та то почти не ги е имало. Но не съвсем така , защото „Марийка” продължава да се движи по обичайния си маршрут. Макар и не много ритмично. Недостигат гориво и резервни части.


КАМИОН ”ГАЗ-АА”

Но се появяват неочаквани „нейни роднини”. С навлизането на съветските войски в България се появяват камионите „ГАЗ-АА”. „АА” , а…. нещо като „Форд-АА”? Точно така- „ГАЗ-АА” е лицензно производство на „Форд-АА” В Съветския съюз. Същите „Форд-АА”, които и Койно  докарва в Угърчин през 1928 г. Въпреки че „Марийка” е „Форд-ББ” , основните им агрегати не се различават много. А това е един шанс „тя”  да продължи да се движи и със съветски части. Но като говорим за „Марийка”, да уточним – това име на автобуса на Атанас Коларов се появява по-късно, след 1956 година ...

КАМИОН „ОПЕЛ-БЛИЦ”

Въпреки мизерията в края на 1944, началото на 1945 г.,притежателят на работилница за кожи  в Угърчин  Цачо Марков Кележов  купува почти нов камион „Опел Блиц” и мотоциклет с кош след една успешна сделка с кожи  /един бивол тогава е струвал 7000 лева, а една обработена биволска кожа – 25 000 лева! /.
Година по-късно новосъздадената кооперативна животновъдна ферма в Угърчин купува за нуждите си камион „Рено”. Много скоро го наричат ”Овена”, защото на кабината му  била нарисувана глава на овен. Този камион е имал едно много важно за онези кризисни години устройство – газгенератор.  Този газгенератор  е позволявал при липса на бензин камионът да се движи с дърва или с дървени въглища. Подобни устройства са ползвани най-вече при военните камиони. А този модел „Рено” е бил внесен за нуждите на армията в България.

КАМИОН „РЕНО”

В продължение на повече от 10 години , от 1944 до 1956 г., в Угърчин други автомобили не са купувани.  Така че „Марийка” , „Овена” и „Опела” са били най-често срещаните моторни превозни средства по угърчинските друмища. „Марийка” често е имала срещи с „Овена „ и „Опела”, но до физически контакт никога не са стигали. Все пак в онези години движението е било твърде слабо откъм автомобили . Но тъкмо един такъв  физически контакт, само че с дувар, води до това женско име на автобуса на бай Тасю. Но да проследим  хронологията на събитията...

През 1956 г. започва създаването на ТКЗС (Трудово  кооперативно земеделско стопанство). Къде доброволно, къде доброзорно..., за около две години почти всички угърчинци стават членове на ТКЗС. Започва окрупняването на земеделските земи и събарянето на колибите. Едни се прибират да живеят в Угърчин, а други заминават по градовете. Започнала е най-голямата промяна в начина на живот на угърчинци от столетия насам.

Атанас Коларов заедно с „Марийка” също става член на ТКЗС. „Овена” влиза от страна на животновъдната ферма. Но Цачо Кележов не желае да вкара камиона си в ТКЗС. Затова отива в Ловеч и успява да си издейства документ , който го освобождава от това задължение. Но когато го показва на партийния секретар на Угърчин, той го скъсва и с характерното си заекване  започва да го наставлява да не се дели от другите хора. На Цачо обаче му притъмнява пред очите и в яда си упражнява  определено физически въздействие  върху секретаря под формата на побой.  За тази си постъпка е осъден да „лежи” две години на брега на тихия бял Дунав в едно популярно „заведение” край Белене сред комари и други двукраки опасни насекоми. Нищо, че по-рано е помагал  на партизаните...

„ОПЕЛ-БЛИЦ” и МОТОЦИКЛЕТЪТ С КОШ НА ЦАЧО КЕЛЕЖОВ НА ПЪРВОМАЙСКАТА  МАНИФЕСТАЦИЯ В УГЪРЧИН ПРЕЗ 1945 г.

През това време в ТКЗС се изгражда ремонтна работилница за автомобилите, началник на която става бай Тасю. Автобусът му е поверен на Стоян Вергиля. Основната му задача е да вози кооператорите с него. А пътническите превози до Ловеч, Плевен и София се поемат от създадената държавна фирма за такива превози, съкратено наричана ДАП. Като човек силно пристрастен към твърдите алкохолни деривати  като джанковица, сливовица и всякакви други шльоковици , Вергиля често управлява „Марийка” с много повече промили алкохол от разрешените днес по закон. Но тогава дрегери не е имало а единственият милиционер в Угърчин е имал твърде много работа, за да следи Вергиля дали кара пиян.

И така един ден , когато пътят  пак му се е виждал двоен, Стоян не успява да избере верния вариант и се блъска в дувара , може би и в самата къща на една Марийка от долния край на Угърчин. След този инцидент зевзеците лепват прословутото име на „нещастния” автобус. Разбира се „Марийка” после е изчукана от най-добрите майстори на Угърчин, като на „реновиране” е подложена не само предницата , но и задницата и. А дърводелската работилница на Стоян Балабаня са „ъпдейтвани”  някои хард елементи от вътрешната дървена конструкция на каросерията , а също така и седалките. След този сериозен ремонт „Марийка” изкарва още осем години по угърчинските пътища.


АВТОБУС „ФОРД-ББ” ОТ 1937 г., СЪЩИЯТ КАТО НА ТАСЮ, НО С КАРОСЕРИЯ, ИЗРАБОТЕНА ВЪВ ВАРНА

След 1956 г. освен „Марийка”,”Опела” и „Овена” ТКЗС се сдобива с два камиона  „ГАЗ-АА”   и още един  „Рено” . А по- късно се появяват „ИФА” ,”ЗИЛ-164” и други. През 1957 г. е създадена машино-тракторната станция (МТС), където също започва да постъпва и транспортна  техника. Прословутата „Марийка” продължава да навърта километри, но вече не така „самотна” на пътя...

Борислав ПАТАРИНСКИ
/Следва продължение/

Няма коментари:

Публикуване на коментар