- 134 години от Освобождението на България -
- Опълченците Никола Корчев от с.Горна Диканя и Нино Комитски от с.Угърчин в битката при Стара Загора спасяват от плен Самарското знаме
- За изключителна храброст и войнска доблест двамата са наградени с редкия и висок орден „Свети Георгий –Победоносец”, IV степен (златен)
- От деня на сражението при Стара Загора на 19/31 юли 1877 г. до ден днешен българско бойно знаме не е пленявано
Десет души от Угърчин се включват в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. От тях нито един не загива, но това съвсем не означава, че те не са сред първите в боевете при Стара Загора и Шипка, при Шейново и Казанлък. По-надолу ще споменем с по няколко думи за всеки един от десетимата, но ще разкажем по-подробно за един от тях – Нино Колев Райновски /Комитски/ - носител на Георгиевски кръст за храброст за участие в спасяването на Самарското знаме край Стара Загора. Със същия орден „Свети Георгий –Победоносец”, IV степен (златен) е награден и един друг спасител на Самарското знаме – Никола Корчев, изобразен на известната картина на Вешин. Притежателите на подобен орден в България са по-малко от пръстите на една ръка.
Нино Райновски е роден през 1844 г. в Угърчин и умира на 25 юли 1919 г. Оставя след себе си трима сина и пет дъщери, като двама от синовете му загиват през Първата световна война.
Отделен разказ би могъл да се напише за него само от пребиваването му в Румъния, където работи в печатницата на Христо Ботев и Любен Каравелов .
По-надолу ще поместим един материал , публикуван във вестник ”Септемврийска победа”- гр. Плевен през 1957 г. С това слагаме началото на поредица от публикации за нашите опълченци. Благодарим на г-жа Мария Щрегарска , която ни предостави ценни материали за тях.
НИНО КОЛЕВ КОМИТСКИ –
живот, достоен за подражание
В края на миналата година 1956 Окръжният музей направи разкопка на гроба на изтъкнатия поборник и опълченец от с. Угърчин – Нино Колев Комитски. Между извадените от гроба вещи се намери и Георгиевски кръст за храброст IV степен (златен).
През 1873–1874г. се отзовал за 2-ри път в Румъния. Будният юноша привлякъл вниманието на Христо Ботев и го взел на работа в печатницата, където Нино се научил не само на грамотност, но придобил и политическа закалка.
Печатницата на Любен Каравелов в Букурещ на ул.„Мошилор” 134. Оттук, от хана "Фандуки" на братя Солакови към всяко българско сърце политат призивите за бунт от страниците на вестниците „Свобода” и „Независимост”... Тук, по препоръка на Христо Ботев, работил и Нино Комитски Сн.: Георги-Момчил Попов, 1987
По- късно, когато Ботев организирал своята легендарна чета, юношата много настоявал да бъде зачислен в нейния състав. Ботев не го приел, тъй като бил твърде млад. Но ботевското семе, което поникнало в неговата душа, пуснало дълбоки корени.
Когато избухнала сръбско-турската война през 1876 г. и Българският революционен комитет започнал организиране на български доброволци в помощ не само на Сърбия, а преди всичко за освобождението на българския народ, един от първите между доброволците бил младият и буен Нино. Каква била дейността му в Сърбия е неизвестно, но след разпускане на българския отряд, той се връща отново в Румъния, вече запознат с военното изкуство. В Румъния е имало много българи емигранти.
След обявяването на Освободителната война и апела на Българския революционен комитет за събиране на доброволци за българското опълчение , Нино отива доброволец и влиза в състава на прославената Трета опълченска дружина на подполковник Калитин.
В най- решителния момент на боя при Стара Загора, когато трябвало да се защитава и спасява честта не само на опълчението, но и на целия български народ – борба за спасяване на Самарското знаме , безстрашният младеж и тоя път изпълнил своя дълг към родината. Когато знамето паднало в ръцете на врага, Нино убил дръзкия турчин и спасил пряпореца. За тоя му подвиг бил награден с орден „Свети Георги Победоносец”- IV степен (златен).
Този орден е много рядко отличие у нас. Доколкото ни е известно, такива ордени в нашата страна се намират до сега два. Единият е в нашия музей „Освобождение на Плевен” и е принадлежал на безименен руски войн, загинал при боевете за Плевен.
Намереният орден е още по-ценен, понеже се знае притежателят му и той е българин – опълченец.
През 2007 г. по инициатива на БАС и с подкрепата на община Угърчин бяха поставени нови паметни плочи на братята опълченци Нино и Вътьо Райновски (Комитски) Сн.: Б. Патарински
По-късно Нино Комитски взел участие в героичната отбрана на Шипченския проход – против Сюлеймановите пълчища, където също се проявил като герой.
Със своето безстрашие, със своя героизъм, със своята любов и преданост към Родината , опълченецът – герой Нино Комитски може да служи за пример на подрастващите поколения.
Петко СТОЙЧЕВ
Директор на арх. Музей - Плевен
Вестник „Септемврийска победа”,
Плевен, 31.I.1957 г.
ОПЪЛЧЕНЦИ ОТ УГЪРЧИН
УЧАСТВАЛИ В РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878
Бовете на вр. Шипка, 9-11.VІІІ.1877 г.
1. Стефан Георгиев Кулински от Пета дружина, ранен на 31 декември 1877 при отбраната на Шипка, Стара Загора и Казанлък а през 1878 е ранен втори път.
2. Нино Колев Райновски (Комитата) - унтерофицер от Трета дружина на подполковник Калитин, участвал в спасяването на Самарското знаме край Стара Загора – награден с орден „Свети Георги победоносец”- IV степен (златен), участвал в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново.
3. Енчо Стоянов Пачаръзки от Втора дружина.
4. Вътю Колев Райновски (Комитата) от Втора дружина. На 27.VIII.1879 г. е награден със сребърен медал за участието му при отбраната на Шипка.
5. Васил Стоянов Джабарски – участвал в боевете при Казанлък, Шипка и Шейново и е награден с орден „Девети септември” III-та степен -1944 (с мечове).
6. Йочо Нинов Слановски от Пета дружина.
7. Нешо Радоев Геновски, постъпил на 13 май 1877 г.
8. Стойко Монов Уружки от Първа дружина, участвал в боевете при Шипка.
9. Радой Нешев Геновски от Четвърта дружина – награден с медал за проявена храброст.
10. Цано Ненов – служил във Втора дружина.
За опълченеца- знаменосец Никола Корчев, боен другар на Нино Комитски, също така удостоен с орден „Свети Георгий – Победоносец”, IV степен (златен)
четете тук:
http://izsofia.blogspot.com/2012/03/blog-post.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар