Последните 35 години от османското иго в Угърчин са наситени освен със събития, свързани с Кримската война и заселване на татари, черкези и абхазци, но и с подем на образованието, църковната дейност и освободителните борби.
В една по-голяма одая на покритата със слама дървена къща на Колю Райнов Терзийски по инициатива на свещеник Георги Петков, Христо Шойков и Колю Терзийски през 1842 г. даскал Цвятко Каракишков от с. Торос събира 10-12 деца и започва да ги учи на четмо и писмо. Така се слага началото на образователното дело в Угърчин. Децата седели по турски край сандъчета с пясък, върху който се учели да пишат с пръст. Букварът, наустницата и псалтирът били техните учебници, а обучението ставало по килийната метода.
След двегодишно съществуване, по неизвестни причини, училището било закрито. То е открито отново шест години по-късно и за учител е спазарен Петко поп Георгиев. Той е първият учител от Угърчин. Но скоро става свещеник и училището пак е закрито. Открива се отново през 1866 г., когато за учител е назначен даскал Тодор от Дерманци. Но не минало много време и турците го убили. Защото Бойчо Огнянов не е само книжен герой от "Под игото". Той е имал своите реални прототипи от живота. И даскал Тодор вероятно е един от тях. След него идва даскал Доротей от Троян, който се занимавал и с кожарство и учениците му помагали в свободното от занятия време. През 1871 г. го наследява даскал Минко, също от Троян. Той бил даскал бунтар, говорел на децата за бунт, за борба, за свобода... Местни чорбаджии донесли на властта за тези негови слова и през 1873 г. го прогонили. Но на негово място дошъл друг Бойчо Огнянов. Той също бил от Троян и се казвал Иван Тодоров. Освен на четмо и писмо, започнал да учи децата и на революционни песни. Станал трън в очите на управата и местните турци. След разгрома на Априлското въстание в Ново село и последвалия погром на църковния храм и дюкяна на братя Горански в Угърчин през 1876 г., даскал Иван усещал, че го грози все по-голяма опасност. В ранната пролет на 1877 г., малко преди началото на Руско-турската освободителна война, даскал Иван приключил по-рано учебната година и потеглил за Ловеч. Но по пътя, край Больовското езеро, бил застигнат от турци и убит. Отрязали му главата и я закачили на едно дърво в израз на безсилна злоба и невъзможност да предотвратят задаващата се война, която ще ги помете от нашите земи след петвековно "присъствие"...
На следващата 1878 година друг даскал, Радой Сираков от Угърчин, ученик на Петко Славейков, ще продължи делото на даскал Иван Тодоров, но това вече ще е в свободен Угърчин на свободна България.
През 70-те и 80-те години на ХХ век почти всяка година на лобното място пред малкия паметник на даскал Иван Тодоров при Бальовското езеро/извор/ се събираха ученици от двете училища в Угърчин на възпоменателни тържества. Днес паметникът вече го няма, не се организират и възпоменателни чествания...
( По материали от Държавен архив, предоставени от Пенка Чернева и пълния текст на книгата "Из миналото на Угърчин")
Следва продължение
Няма коментари:
Публикуване на коментар